От 11-ия път: Избраха Наталия Киселова за председател на 51-вото Народно събрание

Наталия Киселова беше избрана за председател на 51-вото Народно събрание със 140 гласа "за". Против номинацията на "БСП - Обединена левица" гласуваха 93 депутати.

Наталия Киселова бе избрана с гласовете на депутатите от ГЕРБ- СДС, ПП-ДБ, "БСП-Обединена левица", АПС. Против бяха "Възраждане", "ДПС - Ново начало", ИТН и МЕЧ. Беше поискано прегласуване, но резултатите се повториха, информира БНТ. 

Наталия Киселова бе на балотаж със Силви Кирилов, чиято кандидатура бе подкрепена от 98 депутати. "Против" бяха 119. 

Така до избор на председател на народното събрание се стигна при единадесетото подновяване на първото заседание на парламента. 

"Българските граждани днес трябва да чуят три неща - първото е, че има надежда и тя е държавата да се върне в нормалното русло на управление. Второ - пот и сълзи.

Няма да бъде лесно.

Усилията трябва да си струват, защото българските граждани искат държава, която да мисли за тях", заяви в речта след избора си Наталия Киселова.

Тя благодари на всички участвали в гласуването, включително и на тези, които не са я подкрепили. "Аз ще бъда председател на НС на всички и усилията трябва да си струват. Компромисите са въпрос, който ще се обсъжда, но когато се вземе решение, то трябва да бъде спазвано", подчерта Киселова.

Депутатите гласуваха анблок зам.-председателите на 51-вото Народно събрание. Те бяха избрани с 202 гласа "за" и един "въздържал се". 

От ГЕРБ-СДС предложиха Рая Назарян. От "Продължаваме промяната - Демократична България" - Атанас Атанасов. От "Възраждане" номинираха Цончо Ганев, от "БСП - Обединена левица" - Драгомир Стойнев, от АПС - Хайри Садъков, от ИТН - Николета Кузманова и от МЕЧ - Радостин Василев.

От "ДПС - Ново начало" единствени не предложиха зам.-председател. 

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.