От 11-ия път: Избраха Наталия Киселова за председател на 51-вото Народно събрание

Наталия Киселова беше избрана за председател на 51-вото Народно събрание със 140 гласа "за". Против номинацията на "БСП - Обединена левица" гласуваха 93 депутати.

Наталия Киселова бе избрана с гласовете на депутатите от ГЕРБ- СДС, ПП-ДБ, "БСП-Обединена левица", АПС. Против бяха "Възраждане", "ДПС - Ново начало", ИТН и МЕЧ. Беше поискано прегласуване, но резултатите се повториха, информира БНТ. 

Наталия Киселова бе на балотаж със Силви Кирилов, чиято кандидатура бе подкрепена от 98 депутати. "Против" бяха 119. 

Така до избор на председател на народното събрание се стигна при единадесетото подновяване на първото заседание на парламента. 

"Българските граждани днес трябва да чуят три неща - първото е, че има надежда и тя е държавата да се върне в нормалното русло на управление. Второ - пот и сълзи.

Няма да бъде лесно.

Усилията трябва да си струват, защото българските граждани искат държава, която да мисли за тях", заяви в речта след избора си Наталия Киселова.

Тя благодари на всички участвали в гласуването, включително и на тези, които не са я подкрепили. "Аз ще бъда председател на НС на всички и усилията трябва да си струват. Компромисите са въпрос, който ще се обсъжда, но когато се вземе решение, то трябва да бъде спазвано", подчерта Киселова.

Депутатите гласуваха анблок зам.-председателите на 51-вото Народно събрание. Те бяха избрани с 202 гласа "за" и един "въздържал се". 

От ГЕРБ-СДС предложиха Рая Назарян. От "Продължаваме промяната - Демократична България" - Атанас Атанасов. От "Възраждане" номинираха Цончо Ганев, от "БСП - Обединена левица" - Драгомир Стойнев, от АПС - Хайри Садъков, от ИТН - Николета Кузманова и от МЕЧ - Радостин Василев.

От "ДПС - Ново начало" единствени не предложиха зам.-председател. 

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.