Отличиха кметовете на Белослав и Дългопол в конкурса "Кмет на годината"

На тържествена церемония бяха връчени отличията "Кмет на годината" за мандат 2019-2023. Националният конкурс се огранизира от Kmeta.bg за 11 поредна година. Големите награди бяха присъдени на кметовете на Стара Загора Живко Тодоров (за голяма община), на Родопи Павел Михайлов (за средна община) и на Сливница Васко Стоилков (за малка община). С призовете "Кмет на гражданите", излъчени по традиция след оспорван вот, бяха отличени кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (за малка община), на Несебър Николай Димитров (за средна община) и на Ямбол Валентин Ревански (за голяма община). 

Отличията "Кмет на годината" се присъждат след онлайн гласуване, протекло на платформата Kmetnagodinata.bg от 1 до 14 септември, в което имаха право да участват всички български граждани. Близо 140 000 души дадоха своя вот и избраха победителите, които в настоящото издание на класацията кметовете трябваше да бъдат оценявани за работата си през целия мандат от 2019 г. до 2023 г. – традиционно в година на избори за местна власт оценката на хората обхваща изтеклите 4 години.

В надпреварата участваха 261 кметове на общини в страната, с изключение на кметовете на Разлог, Якоруда, Нова Загора и Никола Козлево, тъй като те не са заемали поста през целия четиригодишен мандат.

Освен големите награди "Кмет на годината" и "Кмет на гражданите" за мандат 2019-2023 бяха присъдени отличия в още няколко категории.

В технологичната категория "Смарт Сити" отличията бяха връчени на при кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (за малка община), на Червен бряг д-р Цветан Димитров (за средна община) и на Бургас Димитър Николов (за голяма община).

Призовете за "Зелена община" отидоха при кметовете на Стражица Йордан Цонев (малка община), Троян Донка Михайлова (средна община) и Габрово Таня Христова (голяма община).

В оспорваната категория "Градска среда" най-висок вот получиха кметовете на Белослав инж. Деян Иванов (малка община), Раковски – Павел Гуджеров (средна община) и Ямбол – Валентин Ревански (голяма община).

Отличията в категорията "Туризъм и култура" заслужиха кметовете на Дългопол Георги Георгиев (малка община), на Смолян Николай Мелемов (средна община) и на Казанлък Галина Стоянова (голяма община).

В категория "Спорт и младежки политики" призьори са кметовете на Козлодуй инж. Маринела Николова (малка община), на Родопи Павел Михайлов (средна община) и на Враца – Калин Каменов (голяма община).

По традиция бяха връчени и няколко специални награди. Създателят и директор на Kmeta.bg и "Кмет на годината" Боян Томов отличи хората от първа линия в местната власт – кмета на район Искър в Столична община Даниела Райчева – за развитие на масовия спорт в периферните райони на София, както и заместник-кмета с ресор "Спорт, младежки дейности и социална политика" на Пловдив Георги Титюков за успешно реализираните социални проекти в общината.

Андрей Арнаудов от Bulgaria Wants You връчи също превърнал се в традиционен приз за демографска политика и усилията за привличане на млади хора обратно в България на кмета на Стара Загора Живко Тодоров.

Специална награда получи и кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя бе отличена от Организация на евреите в България Шалом и Американския еврейски комитет за значими усилия в борбата срещу проявите на антисемитизъм, ксенофобия, хомофобия и език на омразата. Отличието връчиха председателите на двете организации – Виктор Меламед и проф. Александър Оскар.

Музикални гости на церемонията "Кмет на годината" бяха Владо Михайлов и REWIND.

https://kmetnagodinata.bg/

https://www.facebook.com/photo?fbid=340942441614743&set=pcb.340942531614734

https://www.facebook.com/beloslavmunicipality/posts/pfbid0WjYLv3sD1kxGsZHH57G524mEkqR9mYWuKHrNkh4zdtnfmGY6FBeV4VxJWJLFGFA5l

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.