Планират ремонт на Летния театър във Варна за близо 12,7 млн. лева

Варна планира да изпълни четири проектни идеи за интегрирано градско развитие с европейско финансиране. Това стана ясно по време на заседание на постоянната комисия "Европейски въпроси и международно сътрудничество" към местния парламент. Общинските съветници от комисията дадоха зелена светлина Община Варна да кандидатства с проектно предложение – част от Концепцията за интегрирани териториални инвестиции (КИТИ) "Варна – град отворен към морето, културен, туристически, образователен и здравен център, с грижа за хората и двигател на устойчивото развитие на Североизточен регион". Партньори на общината са още Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна и Община Шабла, които са предложили други три идеи, също част от проектното предложение.

Четирите инициативи на Община Варна включват: проектиране, ремонт и поддръжка на сектор на късноантичната стена на Одесос; цялостна реконструкция на Летния театър; обновяване на зоната между улиците "Дунав", "Дебър", "Охрид", "Преслав", "Девня", както и основен ремонт и прилагане на мерки по енергийна ефективност на ДГ "Чайка". Проектното предложение предвижда също покупка на циклотрон с радиосинтезен модул за МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна в партньорство с УМБАЛ "Света Марина", както и изграждане на туристическа инфраструктура за два обекта в община Шабла.

Общият размер на дейностите за изпълнение на четирите идеи за Варна е в размер на близо 33,2 млн. лева.

Около 21,8 млн. лева са безвъзмездна финансова помощ по Програма "Развитие на регионите" (ПРР) 2021-2027 г. Останалата част от 11,4 млн. лева ще бъдат осигурени от Община Варна. Средствата ще се залагат ежегодно в общинския бюджет през периода на изпълнение на основните дейности по проекта (2026 – 2029 година). Финансовият ресурс ще бъде осигурен със собствени средства/банкови заеми/фонд ФЛАГ/финансови инструменти, в случай че проектното предложение бъде одобрено за финансиране.

Предложената инициатива за проектиране, ремонт и поддръжка на сектор на късноантичната стена на Одесос (датировка от края на IV – началото на VII век) включва мерки за опазването и експонирането на недвижимата културна ценност, облагородяване на зоната, интегриране на археологическите структури в съвременната среда, изграждане на лапидариум и др. Това ще струва около 2,1 млн. лева, от които 1,575 млн. лева са безвъзмездна финансова помощ, а останалите ще са от местната хазна.

Реконструкцията на Летния театър е оценена на близо 12,7 млн. лева, като съфинансирането е малко над 3 млн. лева. Дейностите включват основен ремонт на сградите, балкона и оградата, осигуряване на достъпна среда, подмяна на сценичния подиум и седалките. Монтажът на подвижен покрив, както и на защитни тенти за седалки ще позволи ползване на Летния театър при лоши атмосферни условия.

Третата проектна идея "Отваряне на града към морето" предлага обновяване на зоната между улиците "Дунав", "Дебър", "Охрид", "Преслав", "Девня". Тя предвижда подмяна на пътната и тротоарната настилка, обособяване на пешеходни зони и велоалеи, поставяне на паркова мебел. На съществуващите градинки ще се направи цялостно обновяване, като се запази наличната дълготрайна растителност. Планирана е подмяна на осветителните тела с енергоспестяващи и енергийно ефективни. Общата стойност на дейностите за изпълнение на проектната инициатива е в размер на 13,7 млн. лева. От тях 6,1 млн. лева са безвъзмездна финансова помощ, а 7,6 млн. ще бъдат осигурени от Община Варна.

Основният ремонт и прилагането на мерки по енергийна ефективност на варненската детска градина "Чайка" ще струва около 4,6 млн. лева. Основата част от средствата  – 4,5 млн. лева, ще бъдат предоставени от Програмата "Развитие на регионите" 2021-2027 г. Дейностите включват изпълнение на всички енергоспестяващи мерки, които водят до клас на енергопотребление "А", топлоизолация на фасади и покриви, подмяна на дограма, ново оборудване и облицоване на басейна, вътрешен ремонт на помещенията на детските групи, обновяване на площадките за игра и дворното пространство.

Крайният срок за подаване на проектното предложение е до 11 февруари 2025 г.

По време на заседанието си съветниците от ПК "Европейски въпроси и международно сътрудничество" дадоха съгласието си също Община Варна да участва като партньор в проектно предложение "Приобщаваща инициатива за климата и замърсяването на градовете" по програма Хоризонт Европа "Градове с нулево замърсяване". В проекта ще се включат общини, университети, организации от Турция, Грузия, България и Румъния. Водещият партньор е от турския град Гиресун.

Основната цел на проекта е да защити групите в неравностойно положение (възрастни, хора с увреждане и др.) от неблагоприятните последици от замърсяването на градовете и изменението на климата и да даде възможност на тези групи да участват активно в действията, свързани с управлението на климата. Планираният бюджет за Варна е около 300 хил. евро. Цялата сума е безвъзмездна финансова помощ, като съфинансиране не се изисква. Крайният срок за кандидатстване по тази покана също е 11 февруари 2025 г.

Общо 25 личности и колективи са тазгодишните носители на награда "Варна" за 2026 г. в областта на културата, науката и образованието. Номинациите бяха утвърдени на последното заседание на Общински съвет – Варна, а отличията по традиция ще бъдат връчени в навечерието на 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

В сферата на културата тази година са отличени седем творци и колективи.

В четири от категориите – "Голяма награда Варна", "Изобразителни изкуства", "Музика" и "Журналистика", нямаше постъпили номинации.

В категория "Литература" наградата получава писателят Валентин Димитров за цялостната му творческа активност и принос към съвременния литературен процес. Отличието идва след издаването през 2025 г. на книгите "Адмиралски ефекти" и "Балканизми. Афористична антология".

В раздел "Театър" са отличени два екипа. Държавен куклен театър – Варна получава признание за създаването на първия в България "воден" спектакъл за деца – "Приключенията на малката рибка Бльок". Награда получава и екипът на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" – Варна за сценичната адаптация на "Време разделно".

В категория "Опера" е отличен екипът на Държавна опера – Варна за първата в България постановка на "Русалка" от Антонин Дворжак. В раздел "Танц" признанието е за балетната трупа към Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера – Варна за спектакъла "Снежанка и седемте джуджета".

В категория "Кино" (документално) наградата е за екипа на Регионален телевизионен център – Варна за постпродукцията на филма "Храбрият оловен войник".

В раздел "Архитектура" е отличен екипът на Камарата на българските архитекти – Регионална колегия Варна за проекта "Невидимият град", който създава дигитални и физически модели на изгубени архитектурни обекти от културно-историческото наследство на морската столица.

В системата на предучилищното и училищното образование тази година са утвърдени 11 номинации.

Индивидуални награди ще получат трима ученици и четирима учители. Отличия са присъдени и на четири образователни институции и колективи. В категориите "Учител на годината" в областта на предучилищното образование и "Колектив на годината" в областта на основното образование тази година не са постъпили предложения.

В категория "Ученик на годината" в областта на хуманитарните науки е отличен Богдан Алексиев от XII "а" клас на Първа езикова гимназия.

Наградата "Ученик на годината" в областта на природо-математическите науки получава Александър Желязков от XII клас на Трета ПМГ "Акад. Методий Попов".

В категория "Ученик на годината" в областта на професионалната подготовка е отличен Иван Иванов от Спортно училище "Георги Бенковски", национален състезател по тенис и носител на редица престижни отличия, сред които първо място на US Open при младежите в САЩ.

В категория "Учител на годината" в областта на обслужващите звена беше предложен Олексий Бердник – преподавател по спортни дейности и туризъм в ЦПЛР – ОДК и ръководител на школа по пожароприложен спорт "Огнеборец", но номинацията не получи подкрепата на Общинския съвет.

Наградата "Учител на годината" в областта на основното образование е присъдена на Милена Кирилова от ОУ "Петко Р. Славейков".

В категория "Учител на годината" в областта на средното образование е отличен Калин Тодоров – учител по информатика и информационни технологии в СУ "Пейо Яворов".

Наградата "Учител на годината" в областта на професионалната подготовка получава Златин Вълчев от Професионална гимназия по туризъм "Проф. д-р Асен Златаров".

В категория "Колектив на годината" в областта на предучилищното образование е отличена Детска градина №9 "Ален мак" с директор Бояна Йорданова.

В категория "Колектив на годината" в областта на средното училищно образование отличието се поделя между Варненска търговска гимназия "Георги Стойков Раковски" с директор Жечка Георгиева и Професионална гимназия по туризъм "Проф. д-р Асен Златаров" с директор Гергана Япаджиева.

Наградата за "Колектив на годината" за най-голям ръст спрямо предходната година по показатели от националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити получава Средно училище "Любен Каравелов" с директор Димитринка Георгиева.

В сферата на науката и висшето образование тази година са отличени осем личности и научни колективи.

В категория "Хуманитарни науки" индивидуалната награда получава гл. ас. д-р к.д.п. Дилян Димитранов за научните му разработки, свързани с анализ на нефтени разливи и методи за почистването им в Черно море. Колективното отличие е за творчески екип с ръководител капитан III ранг гл. ас. д-р Илиян Илиев за проекта "Автоматизирана система за безопасна плажна зона".

В раздел "Природни науки" наградата получава проф. инж. Кристина Близнакова за внедряването на високотехнологични методи за ранна диагностика на карцином на млечната жлеза. Колективното отличие е за екипа на проекта TRANSTEM – "Транслационна биология на стволовите клетки" за приноса му към развитието на транслационната медицина и обучението на млади научни кадри.

В категория "Обществени науки" индивидуалната награда е за проф. д-р Станислав Иванов за принос към изследванията в сферата на изкуствения интелект, роботиката и автоматизацията. Колективната награда получава научен екип с ръководител доц. д-р инж. Росица Петкова-Слипец за постиженията в учебната и научноизследователската дейност на Архитектурния факултет на ВСУ "Черноризец Храбър".

В категория "Технически науки" индивидуалното отличие е присъдено на доц. д-р инж. Тихомир Доврамаджиев за книгата "3D Digital Design in Ergonomics and Human Factors" и приноса му към развитието на науката и образованието. Колективната награда е за научен екип с ръководител доц. д-р инж. Валентин Гюров за постигнатите резултати по проекта "Национален център за върхови постижения "Мехатроника и чисти технологии".