По предложение на омбудсмана: Хората с увреждания няма да губят правата си при забавяне на ТЕЛК

Хората с увреждания, чиито ТЕЛК решения изтичат и чакат преосвидетелстване най-малко по половин година до издаването на ново, няма да губят права, а ще продължат да получават пенсиите си за инвалидност. Няма да им се прекъсва и финансовата и целева подкрепа, включително безплатните винетни стикери, право на лична помощ, асистентска подкрепа, различни данъчни облекчения.

Законодателни промени, предложени от омбудсмана Диана Ковачева в Закона за хората с увреждания и Закона за здравето, припознати и внесени за обсъждане в парламента от народните представители от ГЕРБ-СДС Деница Сачева, Илиана Жекова и Костадин Ангелов, бяха приети единодушно от депутатите.

Промените са изключително важни, защото ще гарантират, че при забавяне на ТЕЛК, хората с увреждания вече няма да остават без финансова подкрепа, но за да бъдат осигурени социалните им плащания навреме, в бъдеще ТЕЛК решенията трябва да се издават в срок от три месеца, иначе ще се считат за просрочени.

Регионалните здравни инспекции ще имат ангажимент да подадат информация до НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, НАП и общините до 20-о число на всеки месец.

Регионалните здравни инспекции имат вече задължението да изпращат информация за необходимостта за явяване пред ТЕЛК поне четири месеца преди изтичане на срока на експертното решение. Заинтересованите от своя страна ще следва да подават заявлението за преосвидетелстване не по-късно от три месеца преди изтичане на валидността на медицинския документ.

Законопроектът предвижда още хората, които продължават да вземат пенсиите си и другите видове подкрепа, и в последствие им бъде определена намалена работоспособност, вид и степен на увреждане, водещи до намаляване или отпадане на отпуснатата подкрепа, да не възстановяват получената в повече сума.

Най-важното е, че промените ще обхванат и неприключените производства, при които има забавяне и хората няма да губят правата си.

Народните представители подкрепиха и друга промяна, която проф. Ковачева предложи - право на месечна финансова подкрепа в максималния размер по чл. 70, т.5 по Закона за хората с увреждания да получават хората, на които поради смърт на родител им е отпусната наследствена пенсия, вместо такава за инвалидност.

Същото ще важи и за хората с над 90% степен на увреждане и с определена чужда помощ, на които се предоставя пенсия за военна инвалидност. До момента размерът на пенсиите им бе близък до социалните. Става въпрос за 147 военноинвалиди, които ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лв, а от т.г. вече с над 160 лв. Това са граждани, които са изпълнявали военния си дълг към държавата, а борбата на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите за тази важна промяна е още от 2019 г.

По предложение на депутати от ПП, утвърден с гласуване в пленарната зала, се предоставя възможност и на хората с пенсия за гражданска инвалидност, с право на чужда помощ, да получават месечна подкрепа като тази на военноинвалидите. Това са граждани, които са пострадали при изпълнение на гражданския си дълг или случайно, вследствие действията на органите на властта при изпълнение на служебните задачи на тези органи. Към момента в България такъв вид пенсия получават 13 души.

България остава фокусирана върху стратегическото, приобщаващо и регионално балансирано развитие изтъкна министърът на туризма Мирослав Боршош, който се включи в дискусия за нова устойчива стратегия за европейския туризъм. Той настоя за отделен бюджет за развитие на сектора в ЕС, по време на неформалната среща на министрите на туризма, която се проведе в периода 23-24 юни 2025 г. във Варшава, Полша.

Боршош поясни, че България подкрепя изработването на нова, практична и перспективна стратегия за устойчив туризъм на ЕС.

Министърът подчерта, че тя следва да отчита взаимозависимостта на туризма с други сектори – като транспорт, селско стопанство, строителство, здравеопазване и търговия.

"Изказваме благодарност към полското председателство за поставянето на бъдещето на устойчивия туризъм в Европа в центъра на общия ни диалог," заяви министърът и подчерта, че приложението на тази  стратегия следва да бъде съпроводено от целево финансово обезпечаване, за да се гарантира реалното ѝ изпълнение,

насърчаването на зелени инвестиции и развитието на по-слабо познати дестинации.

Специален фокус трябва да се постави върху подкрепа на малките и средни предприятия, които често срещат ресурсни ограничения за внедряването на иновации и екологични решения.

По време на срещата министър Мирослав Боршош очерта и виждането на страната ни за ключовите приоритети, които са фундаментални при изготвянето на тази стратегия. Сред тях е ускоряването на зеления преход чрез насърчаване на практики, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда и допринасят за възстановяването на природните ресурси.

Наблягането на дигиталната трансформация на туризма също е ключов приоритет с фокус върху внедряването на цифрови технологии, които подобряват ефективността, достъпността и туристическото преживяване, без да изместват човешкия фактор.

Друг ключов приоритет е укрепването на социалната устойчивост и териториалното сближаване, за да се гарантира, че развитието на туризма ще допринесе за благосъстоянието на местните общности, за създаването на качествени работни места и намаляване на регионалните неравенства.

В своето изказване министърът на туризма призова за разширяване на статистическите източници чрез използване на онлайн съдържание, мобилни данни, екологични и финансови показатели. Въвеждането на обща европейска методология и интегрирането на информацията от тях в Европейското пространство за данни  са от съществено значение за сравнимостта и прозрачността на анализите в туризма.

По време на втората панелна сесия на срещата беше обърнато специално внимание на необходимостта от преодоляване на дисбаланса в развитието на туризма. В тази връзка министър Мирослав Боршош определи дискусията като навременна относно едно от най-належащите предизвикателства в сектора, а именно небалансираното развитие. Подобно на много държави членки, България е изправена пред две паралелни реалности:

концентриран туристопоток в популярни дестинации и недоразвит потенциал на други.

Справянето с този дисбаланс е от съществено значение за екологичната, социалната и културната устойчивост, подчерта още министърът.

Страната ни ще продължи да инвестира в интегрирани маркетингови комуникации и дигитален storytelling, за да покаже скритите съкровища на България и да разнообрази туристическата си оферта. В основата на този подход стои принципа на ангажирането на общността. Министерството работи в тясно сътрудничество с общините и местната власт, за да съгласува развитието на туризма с местните приоритети.

В позицията на българската страна, изложена от министър Мирослав Боршош по време на срещата, беше подчертана

необходимостта от общоевропейски подход за промотиране на дестинациите в близост до конфликта в Украйна като сигурни, надеждни и гостоприемни.

Министърът поясни още, че неравномерното развитие и предизвикателствата пред сигурността не са пречки, а възможности – за преосмисляне, укрепване на устойчивостта и обединяване на усилията за по-балансиран и отговорен туризъм в Европа.

В заключение министър Мирослав Боршош се обърна към своите европейски колеги с думите: "Тази среща е повече от дискусия – тя е подновен ангажимент за партньорство, координация и трансформация. Заедно предстои да очертаем стратегия в сектор туризъм, която подкрепя нашите общности, зачита околната среда и подготвя нашите икономики за предизвикателствата на утрешния ден."