Мобилно меню

Постановка по Ибсен на Пламен Марков ще е първата премиера на Варненския драматичен театър за 2023-та

За първи път зрителите в морската столица ще се насладят на „Юн Габриел Боркман“ на 17 и 18 януари, от 19 часа, на Основна сцена
Постановка по Ибсен на Пламен Марков ще е първата премиера на Варненския драматичен театър за 2023-та
541

Седма постановка по Хенрик Ибсен в 102-годишната история на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще бележи началото на 2023-та. Премиерните спектакли ще са на 17 и 18 януари, от 19 часа, на Основна сцена, а режисьор на представлението „Юн Габриел Боркман“ е Пламен Марков.

Любопитен факт е, че първият режисьор в историята на варненския театър, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров. Той прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“. 

В България пиесата е играна за пръв път през 1905 г. Постановката на „Юн Габриел Боркман“ на варненска театрална сцена (2022/23) е седмата постановка на Ибсен във Варна. Преводът от английски и сценичната редакция са дело на Пламен Марков, който е и режисьор на постановката. Сценографията и костюмите са на Мира Каланова, а музиката - на Калин Николов. За ролята на бившия банкер Юн Габриел Боркман е поканен Николай Урумов, ролята на неговата съпруга г-жа Гунхил Боркман ще изпълни Милена Кънева, а като синът им Ерхарт Боркман, студент ще се превъплъти дебютантът Теодор Каракачанов. Образа на г-ца Ела Рентхайм, близначка на г-жа Боркман, пресъздава Биляна Стоева, а ролята на г-жа Фани Уилтън е поверена на енигматичната Христина Джурова. Ролята на Вилхелм Фолдал, помощник-писар в правителствено учреждение, ще изпълни емблематичния за варненския театър Михаил Мутафов, а като Фрида Фолдал, негова дъщеря, ще видим за пръв път Мелин Ердинч. Миглена Везирова е Малене, прислужница в семейство Боркман. Асистент режисьор на проф. Пламен Марков е Валентина Козарева

Хенрик Юхан Ибсен (1828 – 1906), известен като "Фройд на Севера" има изключителен принос, както за създаването на национална норвежка драматургия, така и за развитието на световната драматургия. Роден в семейство на фалирал норвежки корабособственик, живял 27 години в Италия и Германия, той се завръща в родната Норвегия, прехвърлил шейсетте. Издигнал се от материалните несгоди, личните страдания и общественото неразбиране до славата и успеха, той посвещава цялото си творчество на каузата за утвърждаване на норвежкия език като литературен (до средата на XIX век писателите в подвластната на Дания Норвегия използвали наложения им датски език). 

Първите, от общо 26 драматургични творби на Ибсен, са вдъхновени от норвежката история, но най-значими са по-късните му пиеси, като „Пер Гюнт“ (1867), „Куклен дом“/Нора/“ (1879), „Народен враг“ (1881), „Призраци“ (1882), „Дивата патица“ (1884), „Хеда Габлер“ (1890) и „Юн Габриел Боркман” (1896), които правят безпощадна социално-психологическа дисекция на обществото. Те скандално разбулват фалшивите семейни ценности и насажданите от викторианска култура илюзии за доброто, което задължително бива възнаградено. Стилът на Ибсен, освободен от всякакви догми, зареден с критичност и дълбок психологизъм, му донася световно признание като „Фройд на севера“. Възхваляван още като „баща на съвременната драма“, Хенрик Ибсен е и най-често поставяният класически драматург след Уилям Шекспир.

В написаната през 1896 г. пиеса „Юн Габриел Боркман“ великият норвежди драматург Хенрик Ибсен, рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

Полюсно раздалечени са коравосърдечната госпожа Боркман и близначката й Ела, отгледала безкористно Ерхарт, сина на семейство Боркман; обсебеният от себе си Боркман и готовия във всеки момент да пренебрегне себе си писар Фолдал; все още невинната му дъщеря Фрида и обиграната г-жа Уилтън, която оплита в коварните си планове Фрида и наивния Ерхарт, отказал да се превърне в изкупителна жертва за несъстоялите се мечти на родителите си и Ела. 

Изборите преодпределят грешките, които отвеждат героите в различни посоки, подтикват ги към прошка или дори смърт. Катарзисът е задължителен. С думите на самия Ибсен:

Животът е битка с душевните тролове и чудовищата всъщност са вътре в самите нас.

2022 © Варна е

"Добрият човек от Сечуан" - първа премиера за 2026-а на Драматичия театър във Варна

Постановката от Бертолт Брехт, ще бъде представена за първи път на 11 май, а през юни ще участва и в 34-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято"
"Добрият човек от Сечуан" - първа премиера за 2026-а на Драматичия театър във Варна

Най-новата постановка на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна – "Добрият човек от Сечуан" от Бертолт Брехт, ще направи премиерата си на 11 май, а през юни ще участва и в 34-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято".

Творбата на Брехт, считана за една от неговите "четири големи пиеси", е написана в навечерието и началото на Втората световна война. В нея се преплитат социална сатира, морални дилеми и темата за дуализма на човешката природа, а сюжетът извежда на преден план въпроса може ли човек да е добър, когато светът около него е лош. Ситуриана в китайската провинция Сечуан (притчов декор, а не реално място), историята проследява съдбата на проститутката Шен Те, която е единственият добър човек, намерен от трима богове, търсещи доброта по земята. За да оцелее, тя е принудена да създаде свое алтер его – безскрупулния си братовчед Шуй Та.

Финалът е отворен и не дава решения, а изпълнява замисъла на драматурга да провокира зрителя да мисли.

Режисьор на постановката е Ростислав Георгиев – представител на младото поколение в българската театрална режисура, с впечатляващи успехи: носител на "Аскеер" 2025 в категорията "Изгряваща звезда" за режисурата на "БИФЕМ" (ДТ "Сава Огнянов" Русе) и за "Женитба" от Н. В. Гогол (ДТ "Никола Вапцаров" Благоевград), отличен и с награда в Конкурс за млад театрален режисьор "Слави Шкаров" 2022 г.

В "Добрият човек от Сечуан" той работи със сценографа Антония Соколова и композитора Явор Намлиев. Използван е преводът на Константин Илиев.

В спектакъла е ангажирана по-голямата част от варненската актьорска трупа, а в главната роля на Шен Те и нейното алтер его Шуй Та е Сияна Начева.

 

Участват още Валентин Митев, Веселина Михалкова, Виктор Димитров, Георги Георгиев, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Димитър Костадинов, Милвана Христова, Милена Кънева, Недялко Стефанов, Симеон Димов, Симеон Лютаков, Пламен Димитров, Хенри Ескелиниен.

2026 © Варна е