Пристанищата във Варна и Бургас вече обработват документи изцяло електронно

Вече имаме пълна дигитализация на обработката на документите в морските ни пристанища и предстои хартията напълно да отпадне. Това подчерта в Бургас министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков по време на представянето на национална система за електронен обмен на информация в българските морски пристанища. Системата е разработена от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.

Транспортният министър обясни, че цялата информация, събирана досега на физически носители, вече е интегрирана на едно място и ще бъде наблюдавана в реално време от всички заинтересовани институции (Агенция „Митници“, ГД „Гранична полиция“, ИА „Морска администрация“ и терминалните оператори). „С това постигаме 40% по-голяма ефективност за компаниите по отношение на време и разходи“, коментира Гвоздейков.

Транспортният министър уточни, че проектът е още една голяма крачка към цифровизацията на услугите в българските пристанища.

„Морският транспорт има най-голяма готовност за преминаването към е-товарителница, която значително ще улесни бизнеса, но и ще гарантира по-добра проследимост и контрол на товарните превози“

„ДП „Пристанищна инфраструктура“ е реализирало успешно проекти за над 40 млн. лева по ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура“, добави министър Гвоздейков. Министърът съобщи, че до края на годината е изключително важно да бъдат изпълнени максимален обем от дейности по проекта за драгиране на терминал Бургас-запад. Припомняме, че проектът беше включен в оперативната програма, след освобождаването на финансов ресурс от други проекти. В момента изпълнителят извършва мобилизация на необходимата техника и до дни предстои да започнат драгажните дейности.

„По-малко време и по-добра логистика са ключовите фрази, залегнали в изграждането на системата. Тя спестява време чрез електронна обработка на информацията, свързана с товарите и улеснява постигането на оптимални резултати за минимално време. Освен, че е високотехнологична, тя е и екологична“, заяви заместник-министър Анна Натова.

Общинският съвет даде съгласието си Община Варна да кандидатства като водещ партньор с проектното предложение "ODESSOS BLUE WAY" по Европейската градска инициатива – инструмент, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие на ЕС. Проектът предвижда създаването на т.нар. "воден байпас", който да свърже централната градска част и район "Аспарухово" посредством електрически катамаран.

Транспортната връзка ще използва съществуващата пристанищна инфраструктура.

Според вносителя реализацията на "ODESSOS BLUE WAY" ще допринесе за намаляване на автомобилния трафик, ограничаване на вредните емисии, по-добро използване на пристанищната инфраструктура и подобряване на свързаността между различните части на Варна.

Очаква се инициативата да засили и туристическата привлекателност на Варна.

Прогнозният бюджет на проектното предложение е почти 2,5 млн. евро. До 80% от допустимите разходи ще бъдат финансирани чрез Европейския фонд за регионално развитие, а останалите малко над 495 хил. евро са собствен принос. Общинският съвет даде съгласието си при одобрение на проекта средствата за съфинансиране да бъдат осигурени от бюджета на Варна в периода 2027–2029 г.

Проектното предложение трябва да бъде подадено до 15 юни 2026 г., а

предвиденият срок за изпълнение е до две години.

Местният парламент даде съгласие също Община Варна да се включи като партньор в международен проект по програма URBACT IV, насочен прилагането на природосъобразни решения в крайбрежни градски среди. Предложението е свързано с усилията за адаптация към климатичните промени, подобряване на градската среда и ограничаване на замърсяването на Черно море.

Проектът "Устойчиво управление на градския отток и прилагане на природосъобразни решения (NBS) в крайбрежни градски среди" се реализира по покана на Метрополия Ница Лазурен бряг във Франция, която ще бъде водещ партньор в международната мрежа. Варна е поканена като представител на Черноморския регион.

В проекта ще участват крайбрежни и речни градове и територии от Франция, Португалия, Словения, Гърция, Естония, Черна гора и България. Основната цел е създаването на транснационална мрежа, която да разработи общ наръчник с действия за устойчиво управление на дъждовните води и намаляване на морското замърсяване.

Сред предвидените мерки са премахване на водонепропускливи настилки, изграждане на дъждовни градини и озеленени площи за задържане на вода, създаване на инфилтрационни канали и биоканали, както и внедряване на устойчиви дренажни системи за улици и обществени пространства. Идеята е тези решения да бъдат разработвани съвместно с научни организации, образователни институции и други заинтересовани страни.

Максималният общ бюджет на тематичната мрежа по програмата URBACT IV е до 1 млн. евро. За Община Варна е предвидено финансиране до 150 хил. евро. От тях 80% са безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие, 15% са национално съфинансиране от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а 5% са собствен принос на общината. Финансовото участие на Варна може да достигне до 7 500 евро.

Ако проектът бъде одобрен, изпълнението му ще продължи 30 месеца, като стартът е планиран за ноември 2026 година.