Проблеми със залесяването в България обсъдиха по време на конференция

4116 лева струва създаването на 1 декар нов полезащитен пояс, като в сумата влиза: раздробяване на остатъците от сечта, фрезоване с шредер, почвоподготовка, закупуване на фиданки, залесяване, отглеждане и мн.др. В същото време приходите от дървесина от същата площ са средно 926,40 лева при ясена и 489,22 лева при акацията. Данните бяха изнесени от зам.-директора на Държавно ловно стопанство Балчик инж. Радослав Радев по време на международна конференцията на тема "Възстановяване на горски местообитания". Радев коментира пред участниците във форума, че няма как само със средства от изсъхналите пояси да бъдат създадени нови, като това е проблем не само за стопанствата в Добруджа, но и за всички останали. Той обясни, че съхненето започна през 2019 г. като първите засегнати видове бяха американски ясен и бряст, но през следващите години сушата, високите температури и различни патогени и вредители засегнаха и дъбовете, цера, планинския и полски ясен и акацията.

"Концепцията е, че държавните горски предприятия следва да поемат всички разходи по стопанисването на горите, за сметка на приходите от дърводобива. Не може и не трябва дейностите по възстановяване на системата от полезащитните горски пояси да зависят от дърводобива, защото това ще доведе до тяхното унищожаване", заяви пред колегите си инж. Радослав Радев.

Той допълни, че част от изсъхналите пояси са презалесени със средства от проектите "Горите на Североизтока" и "Земите и горите на орела" по програма LIFE на ЕС, но за да бъде възстановена мрежата от важните за земеделието и биоразнообразието пояси е нужно да бъде променена цялостната политика, нормативната база и финансирането на различни дейности в сектор "Гори". Инж. Радев обясни, че лесовъди от СИДП са направили предложения за промяна в наредбите и очакват те да бъдат приети.

"Възстановяването и поддържането на поясите е важно за всички нас, заради глобалните промени в климата", каза още той. Добруджа е областта в България с най-малка годишна сума на валежите, или само 500 литра на квадратен метър. Това в съчетание с най-силните ветрове в България прави Добруджа изключително сухо място. Количеството на валежите в района е близо до горната граница на полупустините (200-400 литра на квадратен метър годишно), поради което полезащитните пояси са изключително важни за запазване на влагата и плодородието ѝ.

"В миналото прашните бури са били нещо обичайно и ако сега поясите не бъдат възстановени „житницата на България“ отново ще бъде изправена пред проблема с отвяването на чернозема в морето и липсата на каквито и да е условия за земеделие", категоричен бе инж. Радослав Радев.

Конференцията "Възстановяване на горски местообитания" е организирана от WWF България, в партньорство с Югозападното държавно предприятие, като във форума участваха експерти от седем европейски страни, които разискваха важни теми свързани с пожарите в горите, засушаването, екстремните температури и възможностите за възстановяване на горските местообитания, което ще доведе до смекчаване на ефектите от изменение на климата.

Изминалият зимен сезон е бил най-силният за България, съобщават от Министерството на туризма. За периода януари – април 2025 г. общият брой регистрации на туристи в местата за настаняване с 10 и повече легла е над 2 млн., като те са реализирали близо 4,5 млн. нощувки по данни на НСИ. Ръстът на туристите спрямо периода януари – април 2024 г. е с 6,4%, а на нощувките с 4,5%. 

По данни на НСИ, за периода януари – април 2025 г. е отчетен ръст на нощувките с 23,7 % спрямо същия период на 2019 година.

По данни на Евростат ръстът на нощувките за периода януари – март 2025 г. спрямо периода  януари – март 2024 г. е с 3,9 %, което нарежда България сред водещите 10 дестинации по ръст на нощувките спрямо същия период на 2024 година.

Важно значение за оценка развитието на туризма има не само ръстът, но и броят на нощувките, отбелязват експерти. По брой нощувки за първото тримесечие на 2025 г. страната ни изпреварва редица държави в Централна и Източна Европа, развиващи ски туризъм, културен туризъм и други видове туризъм. Данните на Евростат за периода януари – март 2025 г. са следните: България с 3,4 млн. нощувки, Словакия – близо 3,2 млн. нощувки, Сърбия – 2,5 млн. нощувки, Хърватия – близо 2,4 млн. нощувки, Албания - 751 хил. нощувки, Северна Македония – 314 хил. нощувки, Черна гора - 289 хил. нощувки.