Провокативни спектакли в четвъртия ден на фестивала „Варненско лято“
Четири събития са планирани за четвъртия ден на международния театрален фестивал „Варненско лято“, който през тази година се провежда за 31-ви път.
Спектакълът на Стайко Мурджев за Младежки театър „Николай Бинев“ – „Дебело прасе“ ще бъде представен от 17:30 и 20:30 часа в Градската художествена галерия „Борис Георгиев. В ролите са Анастасия Ингилизова, Койна Русева, Александър Хаджиангелов, Георги Гоцин. Музиката е на Петър Дундаков.
Театралната критика определя американския драматург Нийл Лабют като „хроникьор и анализатор на съвремието“ (в-к „Капитал“). Неговите пиеси и филмови сценарии резонират с честотите на безпокойствата и обсесиите на модерния човек. Комедията „Дебело прасе“ се нарежда сред успешните заглавия на автора. Отличена е от американската критика и има номинация за престижната награда на името на Лорънс Оливие.
Пиесата разказва историята на Том – млад професионалист от големия град, който бързо губи интерес към обичайните жени, с които излиза. Случайна среща в ресторант го отвежда в неочаквана и непозната любовна територия – Том се захласва по самоуверена библиотекарка с тегло „много над нормата“. Как Том ще се справи със социалния натиск, шушукането зад гърба, интригите в офиса, подигравателните погледи и какъв избор ще направи – ще се откаже от любовта под ударите на общественото мнение или ще застане срещу всички, оставайки с новата си приятелка, която колегите му наричат с нелицеприятното определение от заглавието?
Стайко Мурджев изгражда на сцената свят, който прилича на арена, в която тече непрестанна борба за самоутвърждаване и надмощие. Всеки е в непрекъсната готовност за атака или самоотбрана. Той се фокусира върху уязвимостта на тези борбени персонажи и задава въпроса: „Какво избираме – истинската любов, но не толкова пъстра и блестяща, или блестящият етикет, който е лишен от смисъл.“
Изключително въздействаща е и постановката „Това не го казвай“, режисирана от Явор Гърдев. Ролите се изпълняват от хитовите актьори Теодора Духовникова и Захари Бахаров.
Явор Гърдев поставя за първи път в страната хитовата пиеса на френската авторка Саломе Льолуш „Това не го казвай!“, номинирана за театралната награда „Молиер“ 2022 за най-добра комедия и за най-добър автор. Семейна двойка се оплита в мрежа от противоречия и безконечен спор, обхващащ широк диапазон от провокативни съвременни теми – от политиката и социалните мрежи до пластичната хирургия и семейните ценности. Докато усилено защитаваме свободата на словото, има неща, които вече не могат да бъдат казвани. Кой какво може да казва? Кога? При какви обстоятелства?
Проектът на Мим-формация „Жар театър“ – „Душа: Пробуждане“, може да бъде наблюдаван на площад „Независимост“ от 21:45 ч.
В множество поетични и философски текстове Огънят е проявление и символ на Духовността. Светлината на Огъня огрява пространството и прогонва тъмнината – точно както Духовността огрява човешкия живот. Тази метафора е в основата на спектакъла, чийто език е поетичен и иносказателен, но разбираем за всекиго.
Трудно и непредвидимо е пътешествието на Душата. Устремена към Светлина и към своята Свобода – тя извървява дълъг път…
„Жар театър“ има специфично присъствие в театралния живот на страната. Създадена през 1994 г. от режисьорския тандем Елена Пап и Пламен Радев, независимата формация е от водещите в България в сферата на пантомимата и театъра на открито, в рамките на който развиват жанра на огнената драма. Той се характеризира със синтез между изкуство на мима и огненото изкуство. В своите спектаклите „Жар театър“ използват също маски и кукли, огнени картини, персонажи на кокили, карнавални изпълнителски техники, а често и музика на живо.
Международна конференция „Преосмисляне на театралното наследство от времето на комунизма“ също започва на 4 юни. Началото на събитието ще бъде поставено в 10 часа, във Фестивалния и конгресен център. Целта на конференцията е да предложи различни гледни точки и да се осъществят интересни и продуктивни дебати за това как се пишат и разказват историите на изкуствата (и по-специално на театъра) в периода 1945 – 1989. Въпросът опира до ценностни избори, но и до методологически стратегии. Коя да бъде доминантната историческа перспектива? – на емпиричното описание на процеси, факти и събития, на контекстуалното полагане на произведения и автори, на реконструкция на механизмите на цензурата или на съпротивите срещу режима? Как да се движи историческият разказ – по линията на творби, които запазват своята предишна стойност и след падането на режима или по линията на пробивите в нормативната естетика? Как да бъде намерен балансът между безпристрастния анализ на художествен език и оценката за гражданската позиция на неговите създатели?
