Римска статуя откриха при изкопни работи във Варна

Скулптура на мъж в цял ръст от бял мрамор, тежаща около 400 килограмова, беше намерена днес при изкопни работи в централната част на Варна, близо до ЖП гарата. Специалистите датират находката от II и първата половина на III век. 

Статуята е на мъж на средна възраст с къса брада и типичната за епохата подстрижка. Липсва ѝ само дясната китка, повредени са и някои части от лицето. В лявата си ръка мъжът държи свитък, белег за висока образованост. Облечен е в римска тога. Носенето на такова официално облекло в римските провинции е демонстрация на тесни връзки с централната власт, обясни д-р Васил Тенекеджиев, специалист по антична история в Регионалния исторически музей. Според учените мъжът е бил видна обществена фигура в античния Одесос. 

Вероятно статуята е била поставена на постамент на централно място на градската агора.

Строежът, където е открита, обаче е  извън пределите на тогавашния град, заради което се предполага, че скулптурата буквално е била изхвърлена в пясъците, т.е. общественикът е изпаднал в немилост. 

Името на мъжа е изписано с гръцки букви и при предварителното разчитане се открива съвпадение с имената от други открити по нашите земи скулптури. Работа на специалистите по епиграфия е да открият евентуални връзки с други личности. 

Днешната находка е единствената запазена скулптура на човек в цял ръст от античната епоха във варненския регион и една от малкото подобни в България.

По думите на д-р Тенекеджиев тя достойно може да съперничи на двете статуи, открити наскоро в Хераклея Синтика. 

Статуята ще бъде почистена от пясъчните натрупвания, като вероятно ще се разкрие гладкостта на мрамора.

След реставрацията тя ще остане като един от най-ценните експонати на Археологическия музей на Варна. 

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.