Ръст на кредитите отчитат през последните месеци

Финансови експерти отчитат ръст на кредитите през последните месеци. Най-търсени са ипотечните кредити: увеличението им на годишна основа към октомври е 19%.

Обемът на ипотечните кредити продължава да се увеличава и вече надхвърля 19 милиарда лева. На какво се дължи това анализира пред камерата на БНТ д-р Пламен Джапаров от Катедра “Финанси” в ИУ-Варна.

“На първо място много ниските лихви, които в момента са на лице у нас. Даже бих казал парадоксално ниските лихви, особено по отношение на ипотечното кредитиране, ние сме в момента в сравнение с останалите европейски страни на едно от първите места по най-ниски лихви по ипотечните кредити”

Голямата конкуренция между банките също стимулира кредитирането, отбелязват финансистите. Потребителите могат да изберат най-изгодните за тях условия. 

Най-често се теглят кредити за покупка или ремонт на жилище. 

“Повечето проучвания сочат, че по-често потребителски кредити се теглят за ремонт на жилището, за покупка на техника или автомобил. Все по-често се теглят и кредити във връзка с финансиране на образованието. 13% от българите теглят бързи кредити с идеята да финансират различни семейни тържества, от типа на абитуриентски балове, кръщенета”, каза още д-р Пламен Джапаров.

Банковите институции проверяват платежоспособността на кредитополучателите, но експертите съветват и хората да преценят сами възможностите си преди да теглят кредит.

“Има златни правила по отношението на това каква част от доходите ни трябва да остава свободна, след като покрием кредита. От порядъка на 60-70 % трябва да е. Нивото на така наречените “лоши кредити” или просрочени е рекордно ниско, но ако се сравняваме с другите страни в Европа, не е толкова ниско, ние сме в топ 5 по високо равнище на лоши кредити”, поясни д-р Пламен Джапаров.

При тегленето на кредити манталитетът на българите също оказва влияние, казват финансистите. Младите често прибягват до кредит, за да финансират екскурзии в чужбина, например, а тези в по-зряла възраст – за по-сериозни покупки. 

Смущенията в глобалната навигационна система се увеличиха лавинообразно след началото на войната в Украйна и Черноморският регион е особено уязвим. Това заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев по време на дебатите в Европейския парламент относно новите заплахи за въздушния и морския транспорт и необходимостта от спешни мерки в ЕС.

"Част от руските системи за смущаване и нарушаване на сигналите като "Оптима–2.2", "Поле–21", "Мурманск–БН" са разположени на полуостров Крим", посочи Радев, подчертавайки рисковете за региона. Той цитира данни за България, които ясно показват тревожната тенденция. "От един през 2021 г., случаите са се увеличили до 183 през 2022 г., 199 през 2023 г., 312 през 2024 г., а до септември тази година са 128. В тази статистика попада и случаят с полета на председателя на Европейската комисия на 31 август", отбеляза българският евродепутат.

"Да, самолетите и корабите могат да се справят и без сателити. Но заплахите растат, а Европа не може да си позволи да бъде парализирана при атака", добави Емил Радев, като повдигна въпроса за готовността на ЕС да се защити при хибридни нападения.

При изказването си от трибуната на ЕП евродепутатът изтъкна три неотложни задачи пред държавите членки – "да гарантираме безопасността на гражданите, да защитим инфраструктурата и да укрепим стратегическата автономност на ЕС."

В рамките на дебатите Андрюс Кубилюс, еврокомисар с ресор "Отбрана и космическо пространство", започна изказването си с благодарност към пилотите, които въпреки заглушаването на сателитната система за навигация са приземили безопасно самолета при полета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен за България. 40% от гражданските полети се извършват в зони, където има заглушавания, коментира Кубилюс. Той информира, че от юли европейската система "Галилео" разполага с нови възможности и осигурява защита от спуфинг атаки, която след 2027 г. ще бъде още по-усъвършенствана. Наред с устойчивостта на инфраструктурата, еврокомисарят изтъкна и ролята на криптираните навигационни сигнали. Предстои оборудване на сателитите с нови средства за наблюдение на радиочестотния спектър. Предвиждат се съвместни мерки с държавите членки за укрепване на гражданската и военната сигурност и развитие на националните наземни способности. Еврокомисарят обяви, че ЕК вече подготвя план за действие за авиацията и за създаването на експертна група, която заедно с държавите членки и Агенцията за морска безопасност да се бори с намесата по море.