След проверки: Няма нарушения на избирателните списъци във Варненско!

Без констатирани нарушения завършиха проверките за спазване разпоредбите на Закона за гражданска регистрация (ЗГР), относно извършените адресни регистрации или промяната на адреси в периода от 1 май 2022 година до 3 април тази година на територията на 4 общини от Варненска област. Те бяха предизвикани от съмнения за необичайно голям брой подадени заявления за гласуване по настоящ адрес в рамките на новорегистрираните лица по постоянен адрес в периода по чл. 405(а) от Изборния кодекс (ИК) в периода от 30 май 2022 г. до 30 април 2023 г. 

Бяха проверени - в община Аврен – с. Китка и с. Болярци, в община Ветрино – с. Ветрино, с. Неофит Рилски, с. Невша, с. Момчилово и с. Доброплодно, в община Белослав – с. Страшимирово и в община Провадия – с. Тутраканци и с. Добрина. 

В състава на комисиите, извършили проверките влязоха експерти от "ГРАО", "Местни данъци и такси", Дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" при Областна администрация – Варна, инспектори от местните управления на полицията и представители на проверяваните общини. 

Проверките във всички населени места не установиха нарушения в разпоредбите на ЗГР. Спазени са всички изисквания на чл.92 и чл.99(а) от цитирания закон, съобщават от областната управа във Варна.

Документите, въз основа на които е била извършена адресната регистрация или промяна на адрес се съхраняват в общинските администрации на посочените населени места. Броят на лицата, които са регистрирани за последната година по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не надвишава броя на лицата, съгласно разпоредбите на чл.99(а) от ЗГР. Според тази разпоредба „На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.“

Не са установени и лица, чиято адресна регистрация по постоянен и/или настоящ адрес е извършена в хотел, мотел, почивен дом или на друго място за подслон преди повече от 4 месеца.

Евродепутати, сред които и Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП), настояват за по-строг контрол върху рекламирането на онлайн хазарт в социалните медии. В парламентарен въпрос към Европейската комисия те повдигат темата за необходимостта от по-строги правила и ограничения, както и за оценка на въздействието върху психичното здраве, особено на малолетните и непълнолетните лица. 

„Рекламите за цифрови хазартни игри се разпространяват бързо и лесно в социалните мрежи, включително чрез инфлуенсъри, подкасти и алгоритмично таргетиране. Те представят хазарта като „успешен“ модел, форма на развлечение и начин за забогатяване. Така децата и младежите могат да придобият изкривена представа за риск, шанс и пари“, коментира Емил Радев. Той информира, че въпросът към ЕК, внесен официално още в края на април, обединява евродепутати от различни националности и парламентарни групи. В мотивите им се изтъква, че независимо от съществуващата регулаторна рамка, рекламата на онлайн хазарт в социалните медии остава недостатъчно контролирана по отношение на проверката на възрастта, съдържанието и честотата на излагане. 

Според научни изследвания, наред с риска от финансово разорение,

хазартът в интернет е свързан с повишена степен на пристрастяване, тревожност, депресия, разстройства.

Евродепутатите акцентират, че на практика са засегнати не само играчите, но и техните семейства и социалната им среда. 

В официалния отговор на Европейската комисия от името на нейния изпълнителен заместник-председател Хена Виркунен се признава, че онлайн хазартните игри и свързаните с тях рекламни практики представляват риск за малолетните и непълнолетните лица, въпреки че Законодателният акт за цифровите услуги осигурява рамка за защита. Той изисква от платформите да гарантират високо ниво на безопасност и забранява реклама, основана на профилиране чрез данни на деца. Освен това, се насърчават механизми за ограничаване на достъпа до съдържание, неподходящо за възрастта, включително хазартни игри. 

От ЕК допълват, че се работи за допълнителни мерки чрез предстоящия Акт за справедливост в областта на цифровите технологии (DFA), който да запълни конкретни пропуски в правилата на ЕС. За целта ще бъдат взети под внимание и констатациите в очаквания анализ на специалната експертна група по въпросите на безопасността на децата онлайн.

Комисията припомня също, че гражданите могат да сигнализират за проблемни или незаконни реклами чрез механизмите, предвидени в приложимото национално законодателство и Директивата за нелоялните търговски практики, която забранява заблуждаваща и агресивна реклама, особено когато е насочена към уязвими групи.