След проверки: Няма нарушения на избирателните списъци във Варненско!

Без констатирани нарушения завършиха проверките за спазване разпоредбите на Закона за гражданска регистрация (ЗГР), относно извършените адресни регистрации или промяната на адреси в периода от 1 май 2022 година до 3 април тази година на територията на 4 общини от Варненска област. Те бяха предизвикани от съмнения за необичайно голям брой подадени заявления за гласуване по настоящ адрес в рамките на новорегистрираните лица по постоянен адрес в периода по чл. 405(а) от Изборния кодекс (ИК) в периода от 30 май 2022 г. до 30 април 2023 г. 

Бяха проверени - в община Аврен – с. Китка и с. Болярци, в община Ветрино – с. Ветрино, с. Неофит Рилски, с. Невша, с. Момчилово и с. Доброплодно, в община Белослав – с. Страшимирово и в община Провадия – с. Тутраканци и с. Добрина. 

В състава на комисиите, извършили проверките влязоха експерти от "ГРАО", "Местни данъци и такси", Дирекция "Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" при Областна администрация – Варна, инспектори от местните управления на полицията и представители на проверяваните общини. 

Проверките във всички населени места не установиха нарушения в разпоредбите на ЗГР. Спазени са всички изисквания на чл.92 и чл.99(а) от цитирания закон, съобщават от областната управа във Варна.

Документите, въз основа на които е била извършена адресната регистрация или промяна на адрес се съхраняват в общинските администрации на посочените населени места. Броят на лицата, които са регистрирани за последната година по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не надвишава броя на лицата, съгласно разпоредбите на чл.99(а) от ЗГР. Според тази разпоредба „На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект.“

Не са установени и лица, чиято адресна регистрация по постоянен и/или настоящ адрес е извършена в хотел, мотел, почивен дом или на друго място за подслон преди повече от 4 месеца.

Европа не бива да разчита на външни технологии в сферата на сигурността и суверенитета, защото технологичната зависимост носи стратегически риск. Това заяви от трибуната на Европейския парламент евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Около тази категорична позиция се обединиха членовете на ЕП и представителите на ЕК и Кипърското председателство на Съвета, които взеха участие в дебат за киберсигурността. Във фокуса на обсъждането по време на пленарното заседание в Страсбург бяха предизвикателствата пред ЕС, свързани с все по-усъвършенстваните системи с изкуствен интелект.

В изказването си евродепутатът Емил Радев подчерта, че

киберсигурността вече не се свежда единствено до защита на компютърни системи, а обхваща критични сфери от обществения живот.

"Говорим за това дали ще функционира транспортната ни инфраструктура, дали електропреносните мрежи ще работят, дали ще бъдат защитени болниците ни, дали банките ще издържат на атака, дали демокрацията ще устои на манипулации. Днес с алгоритъм могат да се причинят щети, за които преди бяха необходими армии", отбеляза варненският евродепутат.  

По думите му развитието на изкуствения интелект променя самата природа на заплахите, а новите технологии могат да бъдат използвани както за защита и по-бърза реакция при кризи, така и за злонамерени действия.

"Искаме Европа да бъде едновременно сигурна и конкурентоспособна. Не трябва да избираме между иновации и защита, а да постигнем и двете", категоричен бе Радев.

Той акцентира, че киберсигурността е не само въпрос на технологии, а преди всичко на хора. "Нуждаем се от повече специалисти по киберсигурност и изкуствен интелект, от по-силни партньорства между университетите и индустрията. Нуждаем се от европейски капацитет, който да задава посоката в ключовите високотехнологични области", настоя българският евродепутат, изтъквайки необходимостта от инвестиции в технологичния суверенитет на Европа.