Смела история за силата на книгите по време на втората световна война, разказва Бриана Лабускес в "Библиотекарката на изгорените книги"

Вдъхновен от завладяващата истинска история на малко известна група от библиотекари, писатели, издатели и книжари от времето на Втората световна война, които се обединяват, за да се борят срещу нацизма с помощта на литературата, на български език излиза драматичният роман "Библиотекарката на изгорелите книги" от Бриана Лабускес.

Изпълнен с политически интриги и тайни, този забележителен и емоционален роман проследява историите на три смели жени, чиито невероятни животи ни отвеждат на шеметно пътешествие от Берлин до Париж и Ню Йорк. И се превръщат в свидетелство за това, че книгите са едни от най-силните оръжия – олицетворение на светлината, която се процежда и през най-гъстия и непрогледен мрак.

„Книгите са начин да оставим следа в света, нали? Те казват, че сме били тук, че сме обичали и сме скърбили, че сме се смели, че сме правили грешки, че сме съществували.“

Берлин, 1933 г. Младата американска писателка с немски корени Алтея Джеймс е запленена от блясъка и красотата на предвоенен Берлин. Поканена да посети Райха от самия Йозеф Гьобелс, тя за пръв път усеща вкуса на свободата и живота отвъд малкото провинциално градче, в което е израснала. Докато един ден не среща красива жена, която я кани да се впусне в истинския Берлин. И да научи какво се случва под блестящата фасада, която нацистите така старателно се стремят да поддържат.

Париж, 1936 г. Хана Брехт знае, че е щастливка да е в Париж, а не в Берлин. Но дори Градът на светлините не е сигурно убежище за човек от еврейско потекло. Младата жена е избягала от нацистите и кладите за книги, а сега се отдава на работата си в Германската библиотека на изгорените книги в Париж, която трябва да съхранява и разпространява забранените в Райха творби. Там Хана открива, че има книги, за които си струва да рискуваш живота си, защото именно те могат да бъдат най-ценния помощник в борбата срещу нацизма.

Ню Йорк, 1944 г. Вивиан Чайлдс води битка с могъщ сенатор, който иска да прекрати мащабната програма за снабдяване на войниците отвъд океана с книги. Решена да почете паметта на загиналия си съпруг, Вивиан се превръща в защитник на книгите и е решена да се погрижи американските войски да имат утехата на литературата. А в битката срещу властта Вивиан открива неочакван съюзник – мистериозна жена, която работи в Американската библиотека на забранените от нацистите книги в Бруклин...

Обединени от общата им любов към литературата, съдбите на Алтея, Хана и Вивиан се оказват мистериозно – и неразривно – свързани. Дълго пазени тайни и подли предателства излизат наяве в борбата в името на книгите, която се оказва и борба в името на хората.

Мащабен, докосващ и изпълнен с възхищение към силата на книгите да бъдат най-искреното огледало за едно общество, дебютният роман на Бриана Лабускес отправя безпогрешно предупреждение към днешния свят.

"Библиотекарката на изгорелите книги" ни припомня, че докато книгите живеят, ще живеят светлината, културата, ценностите – и най-вече истината.

Изложбата "Самюъл Бекет – живот и творчество" гостува във Варна по инициатива на Посолството на Ирландия в България. В отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" (ул. "Генерал Паренсов" № 3) ще бъдат представени 19 табла с основни моменти от живота и творчеството на литератора и мислител Самюъл Бекет. 

Автор на експозицията е д-р Ронан Макдоналд, директор на Международната фондация "Бекет" към университета в Рийдинг, а преводът на български език е дело на Ина Грозданова, част от екипа на Посолството на Ирландия в България. Редакционен съветник на проекта е професор Деклан Кайбърд от Дъблински университет и колеж. Изложбата е създадена през 2006 г. по повод 100-годишнината от рождението на Самюъл Бекет, а събитието във Варна отбелязва 120-годишнината на писателя.

Официалното откриване ще се състои на 5 февруари 2026 г. от 11:30 ч.

Експозицията ще бъде открита от Н. Пр. Катрин Банън, извънреден и пълномощен посланик на Ирландия в България, и ще бъде отворена за посетители до 20 февруари 2026 година.

Самюъл Бекет (1906–1989) е роден в Дъблин и е един от водещите драматурзи и писатели на 20 век. В театралните си образи, както и в прозата си, Бекет пресъздава с пестеливи средства красотата и вечния лик на човешкото страдание, примесвайки ги с черна комедия и хумор. Словото при връчването на Нобеловата му награда през 1969 г. е изпълнено с възхвала "към творчество, което чрез нови жанрове в литературата и театъра превръща нищетата на съвременния човек в негов апотеоз".

Силно стеснителен и чувствителен човек, той често проявявал доброта и щедрост и към приятели, и към непознати. Макар и духовит и общителен сред близките си, Бекет бил изключително затворен и отказвал да дава интервюта или да рекламира по какъвто и да било начин книгите и пиесите си. Въпреки това, слабото му ъгловато лице с дълбоки бръчки, късо подстригана побеляла коса, дълъг остър нос и орлов поглед се превръща в една от иконите на 20 век.

Самият Бекет признава, че ирландският му произход е оставил дълбок отпечатък върху въображението му. Макар да прекарва по-голямата част от живота си в Париж и да пише както на френски, така и на английски език, той винаги притежавал ирландски паспорт. Езикът и диалозите му носят ирландска интонация и синтаксис, а сред предтечите и влиянията му се открояват Джонатан Суифт, Дж. М. Синг, Уилям Бътлър Ийтс, както и особено приятелят и моделът му за подражание Джеймс Джойс.