Станимира Петрова остана на крачка от медалите в Париж
При третото си участие на Олимпийски игри боксьорката ни Станимира Петрова отново не успя да достигне до почетната стълбичка. Тя остана на крачка от мечтания олимпийски медал, след като в четвъртфиналния сблъсък с китайката Юан Чан в категория до 54 килограма отстъпи с 1:4 съдийски гласа, въпреки че в представянето си даде сърце и душа за България на ринга.
Петрова, която е световна и многократна европейска златна медалистка, проведе здрава битка с азиатката, но след три равностойни рунда приключи на губещата страна в съдийските карти.
Станимира игра със самочувствие, като в първия рунд опита да раздвижи съперничката си и да не ѝ позволява бой от близка дистанция. Азиатката от своя страна търсеше единични тежки попадения, но контрите на националката ни бяха много добри и тя взе аванс с 3:2. Във втората част Петрова продължи да е активна, но реферите отчетоха единичните попадения на китайката, което изравни резултата. Всичко опря до третия, решителен рунд. В него Станимира се хвърли в битка, търсейки победата, но за съжаление тя ѝ се изплъзна в самия край, отбелязват от Българската федерация по бокс.
Със сълзи на очи, но с усмивка на лицето Станимира Петрова се изправи пред българските медии в Париж, за да сподели своето мнение след драматичната развръзка на двубоя с Юан Чан. Родната боксьорка не скри, че е разочарована от развоя на събитията, но го приема философски.
"Приех, че не ми е писано да имам медал от олимпиада. Има много по-важни неща в живота, най-вече да сме здрави, пожелавам успех на другите българи.
Надявам се българският бокс да спечели медал, дори повече от един.
Такъв ми е бил късметът, много тежък поток и трите срещи до последната битка си бяха като финал на световно, много са изравнени силите. В третия рунд се наложи да тръгна напред, което не е моята игра, защото тя е на контра, но при равен резултат, нямаше какво да направя. Раздадох се, дадох всичко от себе си. Сега, щом няма медал, няма как да оценя положително представянето си. Равностойна среща, но какво значение има, след като не е вдигната моята ръка? Въпреки това няма да сваля усмивката си, продължавам напред.
Разбира се, мечта ми беше да спечеля медал, но и без него съм се доказала като професионалист и човек.
Който ме оценява – добре, който не – няма проблем, нека да ме хейти, отворена съм за всичко. С опита ми след двете олимпиади, много добре знам колко човека ме посрещнаха – само роднини. Като печелиш бащи много, като губиш майка една. Това е положението. Пожелавам на всичките ни спортисти да не го усещат това чувство", каза Станимира.
Боксьорката ни допълни, че тепърва предстои да взема решения за бъдещето си.
"Не съм решила още за четвърта олимпиада. Първо ще си почина, вече ми е време за семейство и деца, не съм решила още. Ще си дам много дълга почивка, ще преценя в движение дали ще участвам на световното, което е в края на септември. Сега ще подкрепям другите българи."
Треньорът Борислав Георгиев бе изключително разочарован от случилото се на ринга, но говори и за неща извън него.
"Равностоен мач, беше "кантар", но така са видели съдиите. Още в началото на мача имаше напрежение, казаха ѝ да си смени екипировката.
Махнаха ѝ поличката, да си сложи нормален екип, при положение че сме минали проверка вече с нея и тя игра така в първия двубой. За мен това бе целенасочено.
Китайците са обърнали специално внимание за нокдауна на Станимира в първата среща, който са го поставили под съмнение. И нали знаете, щом се разбутат веднъж към съдиите, те гледат с точка напред за противника. Това рефлектира, но са големи нации, с големи ресурси. За мен това бе равностоен мач, не мисля че е загуба".