В Белослав е жива традицията на ръчно изваяните стъклени украшения за елха

Въпреки че пазарът през последните години е залят от евтини пластмасови играчки за елха, все още има места у нас, където майстори извайват ръчно уникални коледни украшения от стъкло. В Белослав, известен като града на стъклото, все още е жива традицията да се изработват не пластмасови, а стъклени играчки за елха. Там, в малката работилница на Костадин Калоянов, стъклените украшения се правят така, както са се правели преди десетилетия – изцяло на ръка. Майсторът се захваща с този позабравен занаят случайно – намира стъклени тръби с високо съдържание на олово, които не се рециклират.

"Оказва се, че от тях се правят коледни играчки и оттам започна всичко. Аз съм любопитен и упорит човек, така че в момента вече сме на доста високо ниво по отношение на брой модели, по отношение на цветове, по отношение на декори. Бих казал, че сме на световно ниво. Произвеждаме почти цяла година, за да можем да достигнем от порядъка на 10 до 12 хиляди играчки годишно, които евентуално да реализираме в рамките на 30 дни", разказва Костадин Калоянов пред камерата на БНТ. 

Майсторът помни първата си коледна играчка, която изглеждала доста невзрачно. Днес той вече е усвоил тънкостите на занаята и сръчно извайва украшения с невероятни форми, готови да заблестят на елхата. Поръчки за тях пристигат от цял свят, а

най-търсени тази година се оказват играчките с формата на гъбка, добре познати на семействата от близкото минало.

"Навяват доста ретро спомени в различните поколения по различен начин. Няма дете, което да не си спомня как е чупило играчка и последствията от това. По-младото поколение ги припознава в по-съвременните декори, които правим – на анимационни герои. Стремим се съвременни картини да слагаме върху тях, правим и изображения на Рождество", разкрива Костадин Калоянов. 

За да се изработят играчките, първо стъклото се нагрява, а след това чрез издуване с уста придобива определена форма. "За направата се използват специални стъклени тръби, които внасяме от Германия. Те са със специален състав, за да може да се работи с тях при ниски температури.

Температурата е някъде от порядъка на около 1000 градуса.

При тази температура стъклото може да се обработва чрез издуване и свободно движение на ръката. Разбира се, може да се използват и огнеустойчиви матрици, за да се постигат по-разнообразни неротационни форми. А основно ротационните се правят чрез свободно движение на ръката", споделя детайли от работата си Костадин Калоянов. 

Историята на ръчно изработените коледни играчки започва преди повече от два века в германския град Лауша, където хората владеели техниката за обработване на стъкло.

Днес, макар материалите да са съвременни, технологията остава непроменена.

"По-късно е изнамерена реакцията на сребърното огледало, която ние също прилагаме при производството на нашите играчки. Съвременните декори вече използват все по-качествени бои и лакове за оцветяването. А самото посребряване е класическо – както се е правило и преди. Преди повече от 185 години е изобретена тази реакция и ние също я използваме", допълва Костадин Калоянов. 

Последният етап е декорирането на стъклената играчка, което се прави изцяло на ръка. Тогава на помощ идва художничката Саша Игнатова, която е майстор на четката и умее да изпълнява всички желания на клиентите.

"Трябва много внимателно да се пипа, защото са много крехки. Първо полагам основа, защото боята се пързаля по стъклото – правя основа с бяла боя. После, когато изсъхне, започвам да рисувам отгоре. Някои ги поръсваме с прашец – вълшебен прашец. Правим пейзажи от София, от България, коледни пейзажчета, които са най-търсените. Търсят се, естествено, и с коледни мотиви – Дядо Коледа, зайчета. Тази година, например, казаха, че е "шоколадова Коледа" и се търсят повече кафяви тонове. Прозрачните топки също са много модерни, но са по-трудни за декориране", разказва Саша Игнатова пред камерата на БНТ. 

Костадин и Саша вярват, че играчките, сътворени от тях, ще донесат много радост и щастие в домовете на хората.

От 1 до 3 октомври 2026 г. Варна ще бъде домакин на Втория международен форум на българските читалища – мащабна среща, посветена на настоящето и бъдещето на една от най-разпознаваемите български културни и обществени институции. Форумът е организиран от Народно читалище "Васил Левски 1945" – Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура", и ще събере представители на читалища от различни региони на България, български културни общности зад граница, експерти, представители на институции, културни и образователни организации и партньори.

Мотото на Втория международен форум на българските читалища е "Там, където миналото вдъхновява бъдещето!" и събира в едно двете лица на читалището – институцията, която пази паметта, традициите и културното наследство, и институцията, която трябва да гледа напред, за да се превърне в ресурс за образование, творчество, общност, нови партньорства и развитие.

Тази година основният въпрос, който форумът поставя, е как изглежда съвременното българско читалище и какво трябва да се промени, за да може то не просто да съхрани своята уникална роля, а да я развива в условията на новите обществени, технологични и културни реалности. Специално място в програмата заема темата "Управление на съвременното читалище – традиции, отговорност и нови модели на развитие".

Организаторите стъпват на убеждението, че читалищата са много повече от места за културни събития и в стотици населени места те са и библиотеки, образователни средища, сцени за любителско творчество, пазители на местната памет и културното наследство, пространства за срещи и гражданска активност. Именно затова във фокуса на форума ще бъдат не само добрите практики, но и реалните предизвикателства пред читалищната мрежа – управлението, финансирането, административната тежест, кадровият капацитет, привличането на младите хора, дигитализацията, партньорствата и възможностите читалищата да имат още по-активна роля в местното развитие.

Участниците не само ще представят дейността си, но ще имат възможност да споделят различни гледни точки, да обсъждат работещи решения и да поставят въпроси, които изискват по-широк обществен и институционален разговор. В рамките на трите дни те ще се включат в тематични модули, дискусии, представяния на добри практики и срещи, насочени към създаването на нови контакти и бъдещи партньорства.

Международният характер на форума тази година се разширява с участието на представители на български общности извън страната. Тяхното присъствие поставя още едно важно измерение – ролята на българската култура, език и традиции като връзка между България и сънародниците ни зад граница. Програмата ще даде възможност за обмен на опит и изграждане на нови партньорства, включително в областта на културния обмен и международното сътрудничество.