Варна ще отбележи 139 години от Съединението на България с историческа възстановка

Община Варна организира празничната програма за 6 септември, когато отбелязваме 139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Съорганизатори на събитията са Военноморските сили на Република България и Варненската и Великопреславска света митрополия. 

Празничната програма включва:

В 10:00 ч. пред паметната плоча на княз Александър I Батенберг на пл. „Независимост“ започва възпоменанието за 6 септември 1885 с полагане на венци и цветя с военен ритуал.

В 10:15 ч. тръгва шествие от паметната плоча, което ще се движи по бул. „Мария Луиза“, до паметника на загиналите в Сръбско-българската война в градинката до Археологическия музей. Там в 10:30 ч. ще бъде отслужена заупокойна молитва и церемония по полагане на венци и цветя с военен ритуал. 

Като част от празничната програма от 11:00 ч. на сцена „Раковина“ в Морската градина ще се проведе XVIII Областен празник на фолклорното изкуство „Песни на брега“, с участието на любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област. Организатор е народно читалище "Македония - 2005". 

Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18:00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Организатори са Народно читалище „Стара Варна - 2010“, фондация „Стара Варна“, а събитието се организира с подкрепата на Фонд „Култура“.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.