Варненци се преклониха пред паметта на Капитан Петко войвода

На днешния ден се навършват 125 години от кончината на Капитан Петко Войвода. Паметта на великия българин беше почетена във Варна с общоградско поклонение и заупокойна молитва отслужена от свещеници на Варненска и Великопреславска света митрополия. Събитието се състоя на Централните градски гробища, където се намират тленните останки на войводата.

На церемонията присъстваха заместник-кметът Илия Коев, заместник-областният управител Айрие Ибрямова, контраадмирал Кирил Михайлов – командир на ВМС, районни кметове, свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия, общински съветници, представители на организации, сдружения, политически партии, както и ученици от училище ОУ "Капитан Петко войвода" в кв. Галата. Последва полагане на венци и цветя с военен ритуал.

Организатор на събитието е Тракийско дружество – Варна, съвместно с Военноморските сили на България, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните и Музея на Възраждането - гр. Варна. 

През 1880 година войводата се заселва във Варна и живее тук до смъртта си през 1900 година. От 1990 г. насам кончината му се отбелязва официално на мястото където е погребан.

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията.