Век по-късно: Възобновяват строителството на железопътната връзка между София и Скопие

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателят и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на железопътния тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие.

Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация.

Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година.

Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.

Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

„България поема най-големия дял от трасето – както в километри, така и в инвестиции. И го правим, защото тази линия е стратегическа за региона, за Европейския съюз и за НАТО“, заяви Караджов.

Той напомни, че железницата по тази ос е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

По време на събитието министър Караджов подчерта необходимостта двете държави да работят с уважение и взаимно доверие. Гара Гюешево, най-западната и най-високата гара в България беше определена от Караджов като „място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване“. И допълни, че “хората ще ни съдят не по думите, а по делата. По това дали заедно ще завършим започнатото.“

Подписването на споразумението за тунела под Деве баир е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор № 8, който трябва да подсигури връзката между Черно море и Адриатика, и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион.

Това е пътят, който двете държави трябва да извървят заедно в посока Западна Европа, изтъкна министър Гроздан Караджов. 

Точно в 10 часа на 30 април бе открито първото заседание на 52-рото Народно събрание. В него се регистрираха 239 депутати, поради сериозно заболяване отсъстваше Любен Дилов. 

Първият звънец на новия парламент бе ударен от най-възрастния депутат - Румен Миланов от "Прогресивна България". Официалната част се проведа в присъствието на президента Илияна Йотова.

Първата задача на депутатите бе да изберат председател на Народното събрание. За поста с 188 гласа "За" бе утвърдена 42-годишната Михаела Доцова. Тя е доктор по административно право. 

Доцова е автор на над 13 научни публикации и участник в множество конференции в сферата на местното самоуправление, изборните процеси и екологичното право. Нейният дисертационен труд е посветен на контрола за законосъобразност на актовете на общинските съвети.

Владее английски език. Доцова е юрист с опит в държавната администрация и законодателната власт. От 2017 г. професионалният ѝ път е свързан с Министерството на околната среда и водите, където в продължение на повече от седем години е директор на дирекция "Правна". В рамките на институцията е изпълнявала длъжностите "главен секретар" и "началник на кабинета".

Работи като юрист в администрацията на Народното събрание и Областната администрация на Софийска област.

В словото си новият председател на парламента д-р Михаела Доцова изтъкна: 

"През април 1879 г. във Велико Търново се приема Конституция, която предопределя развитието на Следосвобожденска България. Тази модерна за времето си Конституция определя България като правова и независима държава. 147 г. по-късно, в последния ден на месец април отново сме поставени пред изпитанието да възстановим и укрепим правовата и независима държава. Предизвикателството пред нас е да върнем добрите практики в българското законотворчество, да направим процеса предвидим, наместо прибързан. Да е основан на дебат, наместо процедурен формализъм, да създаваме законодателство на база на оценка на въздействието, наместо на парче. Да се водим от устойчивост на решенията, наместо на конюнктурата. България има нужда не само от устойчиво управление, но и от оздравяване на държавността. А държавността започва с уважението към институциите. Нека си припомним, че народните представители не сме тук, за да служим на краткия хоризонт на деня, а на дългия хоризонт на републиката. Историята не помни шумните, историята помни градивните. Като пръв измежду равни - това е моят призив.

Да се върнем към правовата държава и да защитаваме изконните интереси на държавността.

Като председател ще отстоявам върховенството на Конституцията и стриктно спазване на правилата на парламентарната република. Ще отстоявам достойнството на НС, като водеща институция на представителната демокрация. Ще отстоявам качество и устойчивост на законодателния процес. Народното събрание е храмът на законотворчеството, тук трябва да се раждат градивните дискусии и политическият дебат. Нека 52-рото НС бъде пример за политически плурализъм, диалог и градивност. Искрено вярвам, че доверието в демокрацията започва именно тук, от тази зала. Нека бъдем достойни за традицията на българския парламентаризъм.

Нека възстановим авторитета на НС.

Нека върнем доверието, че тук се работи в името на закона и в името на българското общество, с вяра в силата на правото и с уважение към Конституцията, както и с чувство за дълг към българското общество. На добър час на 52-рото Народно събрание!"

По време на първото заседание бяха избрани и шестима заместник-председатели на 52-рото Народно събрание на Република България. Това са: Иван Ангелов от "Прогресивна България", д-р по стопанско управление; Рая Назарян от ГЕРБ-СДС,  юрист с над 15 г. професионален опит, била е председател на 50-ото и 51-вото Народно събрание; Стою Стоев от "Продължаваме промяната", депутат в последните три Народни събрания; Атанас Атанасов от "Демократична България", юрист с дълъг парламентарен опит; д-р Айтен Байрям Сабри от ДПС, с опит в публичната администрация, управлението и финансите; Цончо Ганев от "Възраждане", депутат в няколко Народни събрания; 

Следващото заседание на парламента ще бъде на 7 май. Това обяви в края на тържественото първо заседание на 52-рото Народно събрание председателят му Михаела Доцова. Тогава ще започне и работата по същество на народните представители.