Век по-късно: Възобновяват строителството на железопътната връзка между София и Скопие

Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов и заместник министър-председателят и министър на транспорта на Република Северна Македония Александър Николоски подписаха Споразумение за изграждане на железопътния тунел под Деве баир, който ще осигури физическата връзка между двете държави по оста София – Скопие.

Събитието се състоя в присъствието на посланиците на държавите от ЕС и НАТО, които пътуваха до Гюешево с влака “Корона експрес” заедно с българската правителствена делегация.

Вицепремиерът Караджов подчерта, че днешният ден „връща към живот повече от вековна идея – железопътната връзка между София и Скопие“, чиито първи проекти датират още от 1897 година.

Той припомни, че през 1942 г. линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения, а “днес България и Северна Македония имат отговорността да завършат започнатото”.

Министър Караджов обясни, че железопътната част на Коридор VIII е с дължина около 1 350 км, от които 747 км са на българска територия, а в България остава да бъде построен само последният 2,4-километров граничен участък между Гюешево и Деве баир.

„България поема най-големия дял от трасето – както в километри, така и в инвестиции. И го правим, защото тази линия е стратегическа за региона, за Европейския съюз и за НАТО“, заяви Караджов.

Той напомни, че железницата по тази ос е част от транспортната сигурност на Югоизточна Европа и от свързаността на Алианса по югоизточния му фланг.

По време на събитието министър Караджов подчерта необходимостта двете държави да работят с уважение и взаимно доверие. Гара Гюешево, най-западната и най-високата гара в България беше определена от Караджов като „място, откъдето България гледа на запад с надежда, но и с очакване“. И допълни, че “хората ще ни съдят не по думите, а по делата. По това дали заедно ще завършим започнатото.“

Подписването на споразумението за тунела под Деве баир е историческа стъпка към пълното изграждане на Коридор № 8, който трябва да подсигури връзката между Черно море и Адриатика, и към реална железопътна свързаност между България и Северна Македония – проект, който има значение не само за двете държави, но и за стабилността, сигурността и икономическото развитие на целия регион.

Това е пътят, който двете държави трябва да извървят заедно в посока Западна Европа, изтъкна министър Гроздан Караджов. 

Евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев настоя за безкомпромисно прилагане на Пакта за миграцията и убежището и за ефективно връщане на нелегалните мигранти.

„Който няма право да остане, трябва да бъде върнат незабавно! Очакваме новият Регламент за връщанията да работи без изключения, защото компромисите са за сметка на сигурността на европейските граждани“, категоричен бе Радев. Той взе участие в дебатите за контрола върху миграцията, които се проведоха по искане на ЕНП в рамките на настоящата сесия на Европейския парламент в Страсбург.

„Или Европа контролира миграцията, или миграцията контролира Европа. Среден път няма! Твърде дълго гледахме как системата се заобикаля, как правилата се неглижират и как доверието на гражданите се топи. България рано прозря опасността, но други държави я подцениха и сега берем плодовете – рискове за сигурността и разклатена социална стабилност в редица страни от ЕС“, заяви Радев, който е зам.-председател на правната комисия в ЕП.

Той цитира данни на Фронтекс, според които незаконните преминавания на европейските граници са намалели с 26% през миналата година. „Това е най-ниското ниво от четири години насам, но не бива да се възприема като сигнал за отпускане, а като повод за още по-решителни мерки“, категоричен бе българският евродепутат.

По думите му ЕНП е за Европа, която пази границите си и се справя с нелегалната миграция, а 2026 г. ще бъде решаваща. „Пактът за миграцията и убежището влиза в сила само след няколко месеца и няма място за колебания“, изтъкна Емил Радев от трибуната на Европейския парламент. Той обърна специално внимание на визовата политика, която определи като стратегически инструмент за защита на границите и управление на миграцията. „Сътрудничеството с трети държави трябва да носи реални резултати, а не да се свежда до декларации“, акцентира още Радев, визирайки възможността за отмяна на търговски и визови облекчения при отказ на страните по произход да приемат обратно мигранти.

В заключение евродепутатът се обяви за справедлива, но твърда миграционна политика. „Това не ни прави по-малко солидарни, а по-отговорни в защитата на европейските граждани“, мотивира се Емил Радев.