Внимание: Когато купувате вещи от други физически лица, нямате право на рекламации!

След празниците не са малко хората, които избират да се разделят с нежелани или неподходящи подаръци, като ги предлагат за продажба. Експертът в сферата на потребителските права Габриела Руменова съветва да бъдете внимателни ако решите да се възползвате от подобни оферти.  

Рискът е, че при покупка от друго физическо лице не разполагаме с правото на отказ в 14-дневен срок и ако се окаже, че пристигне нещо много различно от описаното или пък на нас просто не ни допадне, ние няма можем да го върнем на този, който ни го е продал. Нещо, което бихме могли да направим, ако сме закупили стоката от истински търговец – било то от електронен магазин или от онлайн платформа.  

Друга опасност е, че ако физическото лице, което продава своята употребявана или не вещ, я е повредило, ние няма да можем да предявим и претенции за рекламация. Право, с което разполагаме до две години от покупката, когато е извършена от лице, чиято професионална дейност е търговията. Повече подробности по казуса разкри в ефира на bTV радио Габриела Руменова от онлайн платформата „Ние, потребителите“:  

Когато физическо лице реши да продаде свои вещи, то няма задължение да спазва правилата, които законодателството вменява на лицата, осъществяващи търговска дейност по занятие. Това означава, че те нямат задължение да осигурят гаранция на стоката до две години или право на отказ в 14-дневен срок на този, който ще я придобие от тях

Руменова апелира към всички, които са решили да продадат свои подаръци (защото се дублират или не са точно това, което в момента желаят), да бъдат коректни. „Да не предлагат за продажба стоки, които са повредени, с липсващи елементи. Когато правят снимки и описание, нека те също бъдат акуратни и да не са подвеждащи за хората, които биха си купили стоката, защото и те самите е възможно някога да бъдат в позицията на отсрещната страна – да решат да си купят нещо от друго физическо лице и след като не могат нито да го върнат, нито да предявят рекламация при дефект, би било доста неприятно“, коментира експертът по потребителски права. 

Преди да купите от физическо лице, особено по-скъпи вещи, уреди или продукти, преценете риска!

Министърът на земеделието и храните и министърът на околната среда и водите обявиха въвеждането на постоянна забрана за улов на всички видове есетрови риби в българската акватория на река Дунав и Черно море. Това важно решение цели да спаси от изчезване критично застрашените риби и да допринесе за възстановяването на биологичното разнообразие в региона. 

Есетровите риби са забранени за улавяне в България от 2011 г. насам, като всички заповеди досега са били временни, подновявани  всяка година или веднъж на 5 години. С тази нова заповед България се присъединява към останалите дунавски и черноморски държави, в които вече са в сила постоянни забрани за улов на есетрови риби. Това гарантира справедливото споделяне на ограниченията за ползване на общи ресурси между съседните държави. 

Есетровите риби са сред най-застрашените видове в световен мащаб поради загуба на естествени местообитания, нарушаване на миграционния път, бракониерство и незаконна търговия с черен хайвер. Те са обект на защита по редица международни конвенции и европейски актове. 

Международният съюз за защита на природата (IUCN) класифицира през 2010 г. всички видове дунавски есетри като "критично застрашени", с изключение на чигата, която е обявена за застрашен вид.  Два вида вече са изчезнали от река Дунав и България - немската есетра и шипът. 

Дългогодишните проучвания на WWF България показват, че през последните години естественото размножаване на есетровите риби в българо-румънския сектор на река Дунав е изключително ограничено, не се случва всяка година и категорично не е достатъчно за поддържането на стабилни естествени популации. Особено притеснителни са данните за два от видовете - в рамките на 11-годишен период на изследвания са установени само един див млад екземпляр руска есетра и само 7 малки моруни, излюпени през пролетта в българския участък на река Дунав. 

Въпреки съществуващите забрани, незаконният улов на есетри продължава да оказва сериозен натиск върху популациите.

За периода януари 2016 г. – декември 2023 г. в България са регистрирани общо 144 случая на незаконна дейност, свързана с бракониерство и търговия със защитени видове есетрови риби. Конфискациите на незаконни риболовни уреди (кърмаци) съвпадат с пролетната и есенната миграция на есетровите риби. 

Предложението за постоянна забрана е в съответствие с Общоевропейския план за действие за есетровите риби (2019–2029 г.) и Националната пътна карта за изпълнение на Плана за действие на ЕС за опазване и възстановяване на морските екосистеми за устойчиво и издръжливо на сътресения рибарство. 

Постоянната забрана ще остане в сила до постигането на устойчив благоприятен природозащитен статус на есетровите видове във всички държави, споделящи популациите им. Спасяването на есетрите изисква спешни действия и ще допринесе значително за възстановяването на биоразнообразието в Европа.