Във Варна тържествено отбелязаха Деня на храбростта и празник на Българската армия

С водосвет и благославяне на бойните знамена на военните формирования, дислоцирани във Варна, в морската столица бе отбелязан Денят на храбростта и празника на Българската армия. Да отдадат чест и да се преклонят пред саможертвата и доблестта на българското войнство, пред Катедралния храм "Успение Богородично" се събраха много граждани. 

На площад "Св. Св. Кирил и Методий" бяха построени представителни части от военните формирования, дислоцирани във Варна. Начело бе представителният духов оркестър на Военноморските сили с диригент капитан III ранг Георги Зайранов, следван от представителните блокове на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" и представителни блокове на различни военни формирования.

Командващ ритуала бе капитан I ранг Калин Караколев.

Строят на представителните части бе приет от заместник-командира на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински.

"Българската армия може би не винаги е била победоносна и не винаги е печелила войни, но може да се гордее с няколко неща. Едно от тях е, че винаги в новата ни история е воювала за справедлива кауза. Българският войник никога не е напускал позорно бойното поле. Българската армия никога не е извършвала в чужди територии неща, от които да се срамуваме. Това е повод за гордост както в миналото, така и за тези, които в момента изпълняват своята служба в армията", отбеляза в речта си пред строя Мусински. 

Представителният духов оркестър изпълни химна на Българската армия "Велик е нашият войник", а свещеници от Варненската и Великопреславска света митрополия отслужиха молебен за здравето на българския воин и благословиха бойните знамена. По време на празника бе припомнено, че бойните ни светини никога не са попадали в плен по време на петте войни след Освобождението - един от най-големите поводи за гордост на Българската армия. Празникът във Варна завърши с преминаване в тържествен марш през площада на представителните блокове. 

Денят на храбростта и празникът на Българската армия са обявени на 9 януари 1880 г. с указ на княз Александър I Батенберг и още от края на 19. век са сред най-почитаните празници в националния календар. Традицията да се прекланяме пред храбростта и себеотрицанието на воините е прекъсната от комунистическото управление, като с постановление на Министерския съвет от 1993 г. датата 6 май – денят на Св. Георги Победоносец, отново е върната като официален празник на армията. 

Изложба "Варна – 105 години курортен град" бе открита в Музея за нова история на Варна. Експозицията е подготвена от отделите "Нова история" и "Най-нова история" към Регионалния исторически музей – Варна и проследява развитието на Варна като морска дестинация от края на XIX век до 80-те години на XX век. По време на откриването беше прочетен оригиналният текст на прокламацията, с която през 1921 г. Варна е провъзгласена за "специален и свободен курортен град".

В приветствието си към гостите заместник-кметът Снежана Апостолова подчерта, че преди повече от век Варна е направила един от най-важните избори в своята модерна история, насочвайки развитието си към морето и туризма. След тежките години на войни и икономически трудности тогавашната варненска управа поглежда към морето не просто като към природна даденост, а като към бъдеще. Това е бил смел и далновиден избор. Още тогава амбицията е била Варна да се развива като модерен морски курорт, който да се нареди до известните европейски туристически градове, посочи Апостолова.

Тя отбеляза, че Морската градина, започнала своето развитие още в края на XIX век и свързана с имената на Михаил Колони и Антон Новак, е част от душата на Варна, а Морските бани, чието изграждане започва през 1925 година и които са открити през 1926 година, дават на града модерния облик на европейски морски курорт.

Историята на Варна не се изчерпва само с градския център и Морската градина. Тя живее и в курортите край града – "Св. св. Константин и Елена", "Златни пясъци", "Слънчев ден", "Ривиера", "Чайка" и всички туристически зони, които посрещат гости от България и света. Те са неразделна част от туристическата идентичност на Варна. Те носят нейното име, нейното гостоприемство и нейния образ пред света, каза още заместник-кметът.

Апостолова изрази признателност към всички хора, работещи в сферата на туризма, които с труда и професионализма си допринасят за добрия имидж на града и за развитието му като предпочитана туристическа дестинация. Преди 105 години Варна е имала смелостта да си представи бъдеще, по-голямо от своето настояще. Днес ние сме длъжни да направим същото. 105 години са повод за гордост, но и за амбиция, каза още Апостолова.

Сред най-ценните експонати в изложбата са оригиналната покана до цар Борис III за откриването на Морските бани през 1926 г., бански костюми и плажни аксесоари от 30-те години на миналия век, както и редки фотографии и пощенски картички, разкриващи облика на Варна като курортен град преди повече от век.

Посетителите имат възможност да разгледат още оригинални документи, рекламни материали, брошури и бюлетини, свързани с развитието на курортното дело и морелечението. Специално място в експозицията е отделено на курортните комплекси "Св. св. Константин и Елена" и "Златни пясъци", които през годините се утвърждават като символи на българския морски туризъм.

Експозицията ще бъде достъпна за посетители до края на месец септември.

По повод годишнината Община Варна направи дарение за фонда на музея от юбилейни книги, албуми и рекламни материали, свързани с историята на Варна като курортен град.