Яков Шустов: Духът на Варна ме омагьоса

Яков Шустов е роден през 1959 година в Москва, а в журналистиката навлиза през 90-те години на миналия век. От 2013 година живее във Варна, а през 2015 година създава страницата си в социалните мрежи “Варна. През погледа на един чужденец”, в която отразява културни събития от живота на морската столица и показва всичко интересно, което го е впечатлило. През 2022 година е номиниран за награда Варна.

Макар и роден в Русия, Яков Шустов не се определя като руснак, споделя, че в Москва се чувства повече чужденец, отколкото у нас, тъй като хората много са се променили. Гледа на себе си като гражданин на света и смята, че любопитството, с което подхожда към всичко, му помага да не затъва в рутина, а поддържа жива чувствителността му към нюансите.

Яков, от доста години живеете в България и вече не сте съвсем чужденец у нас, но въпреки това Вашата фейсбук страница се нарича "Варна. През погледа на един чужденец". Какво в гледната точка на един чужденец към живота у нас е по-различно и интересно?

За съжаление съм чужденец навсякъде. В края на миналото лято бях в Русия, където се чувствах много повече чужденец, отколкото в България. Аз едва ли съм се променил вътрешно в сравнение с юношеството, когато съм живял там, но хората в Москва са се променили много оттогава. Москва не предизвиква носталгия у мен. Интерес представлява само от етнографска гледна точка. Погледът на чужденец е интересен преди всичко, защото той не е отслабен от навика. По принцип това е погледът на наблюдател, изследовател, разузнавач, но не враждебен, без зла умисъл. Наблюдател заради самото наблюдение. Шпионин на Господ Бог. В света на фантастиката това е г-н Двуцветко от "Цветът на магията" на Тери Пратчет. Първият и последен турист в Светът на диска. Намирам в този герой голяма прилика с мен.

Има ли нещо у нас, с което вие като руснак не можете да свикнете? Научихте ли добре български език и използвате ли го в ежедневието си?

Не бих се класифицирал като "руснак", с техните характерни навици. Не обичам водка, не свиря на балалайка. Не понасям Пушкин. И душата ми не е загадъчна.

А във Варна ме дразни тоталната липса на тоалетни. Сега и на масови събития. Платените тоалетни работят само в работни дни до пет часа. Платените тоалетни гробници, които са инсталирани в Морската градина не са решение на проблема.

За съжаление не можах да науча езика. Тук съм като Сократ "Аз знам, че нищо не знам". Но на ниво "Моля, донесете ми една голяма ракия", можете да ме считате за полиглот. Мога да чета на български. Между другото, четенето на книги, публикувани преди 1944 г. е по-лесно, добре разбирам и лекциите.

От 10 години сте във Варна, кое ви харесва и задържа в нашия град, морето, хората или нещо друго?

Трудно е да определя еднозначно, но всеки път когато се връщам във Варна, след някакво пътуване, всичко ми се струва ново и вълнуващо. Това може да е свързано и със симптомите на болестта на Алцхаймер, но по-вероятно това да е Духът на Варна, който ме е омагьосал.

Преди да дойдете във Варна през 2013 година какво знаехте за града, познат като Морската столица на България? Познавахте ли се с българи преди това?

Не знаех нищо за Варна. Като дете, когато бях в художествено училище, получавах с абонамент българско списание за изкуство за деца - “Картинная галерея”. От него помня само рисунките на Велико Търново. Град, който когато посетих на живо надмина моите впечатления от това списание.

В младостта си бях фен на писателя Александър Грийн, автор на "Корабът с алените платна“, „Бягаща по вълните“, „Път за никъде“. В романите му действието се развива във фантастичните градове Зурбаган, Лис и Гел-Гю. Филмът "Бягаща по вълните" от 1967 г., където действието се развива в Гел-Гю, е заснет в Несебър. А от снимки, които съм виждал от Варна, тя изглеждаше като Зурбаган. Така че се влюбих в града от снимка, подобно на войник или затворник. След второто ми посещение във Варна вече окончателно реших да се преместя тук.

Бихте ли ни разказал накратко за живота си преди това и за работата Ви като журналист и фотограф в Москва?

Причините за преместването ми от Руската федерация са пряко свързани с работата ми като журналист. Именно като журналист попаднах на форума "Стратегия 2020" през 2008 година. В кулоарите се водеха такива разговори, че при целия си патриотизъм разбрах, че е време да бягам. Всъщност беше предложено да се изгради ново Средновековие, с крепостничество и инквизиция, но на базата на съвременните технологии. Въпреки че властите тогава бяха доста либерални, техните конкуренти, тези, които са на власт сега, вече стояха зад вратата. Колебаех се до 2014 г., дори мислех да се преместя в Мадагаскар, но иглата на компаса сочеше към България.

В журналистиката попаднах случайно. В края на 90-те години там бяха “отведени” всички, които можеха да пишат интересно. Работил съм в различни, понякога много радикални вестници. Тогава се оказах закотвен в списание за комунални услуги.

Започнах да снимам също съвсем случайно. Работех в списание "Смисъл" в отдела за култура. Нямаше фотограф. Тогава аз просто взех един фотоапарат и започнах да снимам културата в профил и анфас. Най-голямата награда бяха думите на нашия редактор, който ми каза, че “крада снимки на професионалист и ги предавам като свои”, а снимките ги бях правил аз.

Какви прилики и разлики откривате в московския и варненския културен живот и отношение към изкуството? Какво е най-характерно за културната общност във Варна, това което долавяте през вашия фотообектив?

Приликата между руската и българската култура е, че и двете култури са силно повлияни от идеологическото иго. Но българската се оказва по-издръжлива, защото е имало инокулация срещу османското влияние. Поетапно се е съпротивлявала, но твърдо е останала себе си. А в руската култура, която е исторически пасивна, идеологията потиска и подчинява творчеството. Освен това дългата симбиоза с царския режим, а след това и със съветския режим, не премина без следа.

От самото начало на престоя си, сравнявайки Варна с Москва, забелязах, че в Москва много посредствени произведения са изложени в луксозни зали, докато във Варна шедьоври може да се видят в скромни галерии с минимален брой посетители. Това, което радва във Варна е, че тук хората творят в името на творчеството, а в Москва творчеството се разглежда от маркетингова гледна точка. Много провинциалисти (в лошия смисъл на думата) се събраха там - не да твориш, за да пожънеш плодовете на създаването, а ревностно да потискаш всякакви прояви на другост.

Чрез фотообектива обичам да наблюдавам искреността на емоциите. Както на самите художници, така и на публиката.

Сякаш имате пристрастие към черно-бялата фотография? Това така ли е? А кога предпочитате да снимате “в цвят”?

Да, черно-бялата фотография ми е по-интересна. Английски учени казват, че светът като цяло е черно-бял, а цветовете са плод на нашето въображение. Може би любовта към черно-бялата фотография е повлияна от детството ми. Тогава снимките бяха монохромни, а редките цветни снимки силно изкривяваха цветовете. Между другото, за първи път видях наистина цветни снимки в списание "Америка". Но повечето от снимките ми са в цвят. Защото те са репортажни или пейзажни. Цветът по-добре предава настроението на събитието. По-добре се възприема от зрителя. Репортажите се снимат най-добре в цвят, но понякога осветлението силно изкривява цветовете и ти се иска да ги премахнеш.

Имате ли опит с аналоговата фотография? Смятате ли, че е запазила своя специален чар и има все още място в забързаното ни дигитално ежедневие?

Да, имам опит с аналогова фотография. В началото на 80-те години се занимавах с аналогова фотография като любител, и постигнах известен успех, дори снимах сватби няколко пъти. Аз сам си проявявах филмите, сам откопирах снимките. За съжаление невъзможността да придобия добро фотографско оборудване и политическите промени в страната, спряха обучението ми по аналогова фотография. За пресата вече снимах с дигитална камера. Пристигайки в България, видях камерата на мечтите си "Практика", при антиквар, и веднага я купих за 25 лева. През годините заснех над 100 филма с различни камери и с различен успех. Що се отнася до аналоговата фотография, това е различен вид фотография, като цяло. Ако цифровата фотография все повече се насочва към изкуствения интелект, то аналоговата фотография е все по-близо до камерата на г-н Двуцветко - вътре, в която демонът седи и рисува видяното.

Как се отнасяте към допълнителната обработка на снимките и самият Вие доколко разчитате на подобни редакции в своята работа?

При репортажната фотография често е необходима допълнителна обработка на снимки. Изправянето на хоризонта и преформатирането са често срещани. Доста рядко се налага да използвам Photoshop. Цветът, обаче, е проблем за мен, понякога си мисля, че съм далтонист. Радвам се, че все по-често публикувам снимки без обработка.

Усетът на събитийния фотограф да открива най-подходящата гледна точка вроден ли е или се формира. Вие самият имал ли сте колебания по време на работата си?

Мисля, че това е вродено. Но и вродените качества трябва да се развиват. В този смисъл нямах късмет. Нямах наставник. Имал съм колебания по време на работа, но сравнително рядко.

Доколко е важна качествената и модерна техника за работата на професионалния фотограф? Възможно ли е фотограф, който притежава талант и добър усет, да направи снимки и с по-посредствено оборудване?

Оборудването е много важно за работата на фотографа. То трябва да е не непременно много скъпо, но качествено. Понякога е по-добре да вземете качествено използвано оборудване, отколкото ново, но аматьорско. Това се отнася най-вече за професионалната репортажна фотография. Творец, който има талант и добър усет, може да прави добри снимки и с по-посредствено оборудване. Няма защо да се ограничаваме, геният може да използва и “кибритена кутия”. Например Мирослав Тихи снима със своите Франкенщайн-камери, направени с материали от боклука. Геният на фотографията Владимир Сичев снима със "Зенит", но когато има достатъчно възможности си купува четири камери "Лайка" наведнъж.

Улицата, хората, градската “фауна” и арт събитията? Това ли са темите, които ви вълнуват най-често?

Бих определил приоритетите си така. От една страна монохромни и аналогови снимки, като изкуство. По-нататък арт събития, масови събития, градска "фауна". Но обектите ми трябва да се движат. Не обичам да снимам статични събития, конференции, награждавания. Но пък всъщност няма безинтересни събития.

Как успявате да уловите “духа” и да покажете в интересна светлина едни толкова привидно тривиални и ежедневни събития?

В отразяването на ежедневни събития е добре да се учим от старите художници на жанровата живопис, например Норман Рокуел.

През 2022 година бяхте номиниран за награда Варна за постижения в областта на културата. Около 30 от най-изявените варненски интелектуалци ви подкрепиха в подписка, какво означава това за вас?

Номинирането ми за толкова висока награда ме накара да се почувствам неудобно. Не мисля, че съм направил нещо, достойно за такава кандидатура. Моят проект е недовършен. Сякаш скаут е свалил котка от дърво и за това му е присъдена Нобелова награда. Ето защо мога да приема това само като насърчение за моите усилия.

Моят проект беше за реконструкция на прословутата Дупка. Предложих там да бъде направен инкубатор за гларуси под огромен стъклен купол във формата на глава на Гларус и това да се превърне в туристическа атракция. Моите проучвания показаха, че никъде по света няма подобно нещо и ако се реализира ще донесе голяма известност на Варна.

Притежавате забележителна колекция от стари снимки и картички. Разкажете ни малко повече за нея!

Не бих нарекъл колекция, тази моя сбирка от стари снимки и пощенски картички. По-скоро това е база за мега проект. Имам неясни перспективи да създам с помощта на изкуствен интелект един вид Варна Марвел. Подробно възприемане на Варна от миналия век. Но не въз основа на данни от интернет и заимствани фантазии, а въз основа на стотици и в бъдеще хиляди реални изображения на хора, архитектура, ежедневни детайли. Тази паралелна вселена може да служи не само за забавление, но и за решаване на определени проблеми в урбанистиката или киното. Надявам се широкото настъпление на изкуствения интелект да ми позволи да видя първите резултати през живота си.

Познавате ли отблизо руската общност в града? А украинската?

Дори не знам дали има такава общност във Варна. Преди години присъствах, на опити да се създаде нещо подобно, но то не се състоя - не се случи. Познавам отделни представители, предимно художници. Но избягвам всякакви колективни срещи. Комуникацията с украинците е, че присъствам на техните благотворителни концерти и изложби, посветени на бежанците.

Кое е най-интересното събитие, през годините, на което сте присъствал и сте отразил?

Събитията са наистина много и съжалявам, че имам възможност да посетя само една малка част от тях. През изминалата година най-интересното събитие за мен беше Международното триенале на акварела.

Кои са творците, на които се възхищавате?

От варненските това са Цанко Цанков, Христо Христов, Владимир Иванов, Елица Карабашлиева, Нено Белчев, Васил Василев, Милен Маринов, Mouse… Не мога да изброя всички, наистина са много…

Общувате ли си с други фотографи - българи и чужденци, какво ви вълнува и обсъждате най-често?

С българските фотографи общувам активно. Но истината е, че не чак толкова често, колкото бих искал. Всяка година ходя на Фото Форум Фест, екскурзията на фото клуб "Осмо изкуство". Наскоро бях на среща на Варненското дружество на фотографите, където се обсъждаше пътуване в Африка. Преди тъжните събития от последните години присъствах на Фестивала на руските фотографи в Бяла.

Сякаш не е рядкост да успеете да обхванете по няколко събития с един и същ начален час. Как успявате да се справите? Това, освен сериозен обем фотографски и публицистичен труд е и логистика, разходи за техника и т.н. Разчитате ли от някъде на финансова подкрепа и издръжка?

Велосипедът помага. Но предишният ентусиазъм вече го няма. Обикновено избирам едно събитие на ден.

Проектите ми отнемат много време и пари. Вече ми костваха апартамента. Не получавам помощ от Руската федерация, за пенсия трябва да доказвам правата си. Дори да се преборя за пенсия, получаването ѝ в чужбина е проблем. Ако преди епидемията, войната и покачването на цената на стоките беше възможно да се свързват двата края, сега е почти невъзможно. Налага се да продавам колекционерски снимки и камери. Но купувачи почти няма, цяла България е в подобно положение. Собствениците на галерии помагат, но това е инцидентно. Не разчитам на финансова подкрепа, но пък и не мога да ходя по институции и да искам пари. До известна степен и това, че не говоря български е проблем за мен, когато преговарям с арт-мениджърите. Може би добре за мен би било да потърся подкрепа от различни неправителствени организации и фондове…

Какво бихте пожелал на читателите на ВАРНА Е?

Николай Сисоев е автор на книгата "Труден Бог". Роден е в Белене, живял в Плевен, учил в София. Бил е военен музикант, собственик на малък бизнес, дърводелец. В продължение на 24 години живее в Йоханесбург. След завръщането си в България се установява в родопското село Зорница. През 2003 година пуска своя уебсайт на духовна тематика Truden.com. Той е посрещнат с голям интерес, като форумът му има над 21 хиляди регистрирани потребители. Повече за своята книга "Труден Бог", за духовните си търсения и личната си философия за живота, разказва Николай Сисоев, известен с прозвището Труден, в специално интервю за ВАРНА Е. 

От къде идва това Ваше прозвище “Труден”?

Когато почнах да ползвам Интернет, някъде през 1996, имаше един форум в bulgaria.com. Доколкото знам, този домейн беше регистриран от българин в САЩ, а по-късно той го подари на нашата държава. Та в този форум спорехме за какво ли не (не и за Бог) и явно съм бил доста труден за спор, защото почнаха да ме майтапят като „трудния“. И започнах да се подписвам с прозвището „труден“. Иначе съм лесен за общуване и обичам да се сприятелявам. Имам много приятели и това е едно от големите ми богатства.

“Трудността” как се преодолява?

В младините си се опитвах да преодолявам трудностите стръвно и с размах. Годините ме научиха, че всяка трудност трябва да се живее с лекота. От пет години живея в Родопите. Планинците ходят бавно, и колкото по-трудно е мястото, толкова по-бавно ходят, спират, почиват си и се любуват на природата. Изкачването на върховете трябва да носи удоволствие, а не мъка.

А защо в името на книгата и Бог е “труден”?

Хората имат грешна представа за пътя към Бог. Едни го търсят в книгите, други се надяват да го намерят в църквата, трети чрез разни духовни и мистични практики. На Бог се гледа като на нещо външно и това Го прави труден. Хората си създават представа за Бог и търсят този създаден от книгите и от църквата образ. Тази създадена представа прави Бог труден. Не случайно в Библията е написано: „Не си прави кумир, и никакво подобие на нещо което е на небето горе, и което е на земята долу“. Преведено на съвременен език това означава, да не си създаваме представа за непознатите неща. Защото грешната представи ги прави трудни за намиране и познаване. Сега логичният въпрос би бил, не създавам ли и аз представа със своята книга. Нека читателят отговори на този въпрос.

Казвате, че десет години Ви е отнело написването на книгата. Кое Ви провокира да я започнете?

Идеята за книгата дойде преди десет години на 14 април 2014 година. Тогава в публикацията „T=∞ (Ти Си Безкрайност)“ обявих това свое намерение.  Исках да споделя онова, което ми е дадено. Много скоро осъзнах, че писането на такава книга е опасно начинание. Едно грешно изречение би било смъртоносно за много души. Написаното остава, и дълго време не се осмелявах да поема отговорността на пътепоказател към Бог. И реших да не бързам. Минаха години и осъзнах, че книгата трябва да бъде разказ на онова, което Бог ми е дал. Без мои интерпретации и догадки, без шоколадови глазури и съблазнителни обещания.

Нищо от написаното не е мое. Трябваха ми десет години, за да стигна до извода, че нищо свое не трябва да напиша, а трябва да преразкажа. Останалото бе въпрос на няколко месеца.

А как разбрахте, че е завършена, след тези 10 години?

Мисля, че е достатъчна, макар че много още може да се преразкаже.

Разкажете ни накратко за живота в ЮАР, какво Ви заведе там, какво Ви върна обратно?

Работил съм много неща. В България бях военен музикант в плевенския военен оркестър. След 11 години в армията напуснах и станах леяр на алуминий. Докторите ми препоръчаха да оставя тази професия и станах таксиметров шофьор. После станах сервитьор, после барман, после собственик на кръчми и кафене. В началото на 90-те години започна да става трудно за дребния бизнес, а и аз никога не съм бил добър в бизнеса. С жена ми решихме да се пробваме в чужбина. Предложиха ми визи за Канада и ЮАР.

Избрах Африка, защото е по-топло.

Заминах сам. Девет месеца се лутах в търсене на работа. Един ден отидох на едно интервю за cabinetmaker без да знам какво означава тази думичка. Излъгах, че цял живот това съм работил и едва след като ме наеха, разбрах че това е работа за дърводелец, който прави шкафове и разни мебели. По трудово обучение до осми клас имах само шестици, и това ми помогна да се справя добре. Сега в най-луксозния влак на света „Rovos Rail” има малки кухненски кабини направени от мен. Един месец след като започнах работа купих билети за семейството си и те долетяха при мен в Претория.

След години си направихме наш собствен бизнес за производство на кухненско обзавеждане и той преуспя не защото бях станал по-добър в бизнеса, а защото работата ми доставяше удоволствие и хората харесваха труда ми. Двадесет и четири години по-късно реших, че ни е време да се приберем обратно в Родината. Купихме си една къща в село Зорница в Родопите, и сега се радваме на природа и спокойствие.

Откъде идва знанието Ви? Как разбрахте всичко това, за което пишете?

Това е единственият въпрос на който отговарям с притеснение. За всеки свой отговор относно Бог имам логичен аргумент с който да защитя отговора си. За този отговор няма такъв, и той трябва да се приеме от питащия на доверие. С един мой приятел адвентист поведохме спор за неговата религия. Тогава все още нямах интерес към Бог, но ме притесняваше неговата вяра, че само чрез тяхната църква може да се стигне до Бог. Сестрата на моята баба ми беше подарила една стара Библия и няколко църковни книги. Свещеникът в нейното село, преди да умре ѝ дал книгите с молба да ги даде на някого, който ще ги прочете. Въпреки моето противене да ги приема, тя реши, че само аз ще ги прочета и ме убеди да ги взема. Та, тази Библия взех със себе си в Африка и дойде време да я отворя. И когато търсех в нея отговора за моя приятел, трябваше само да я отворя напосоки и отговорът беше там. Приятелят ми обаче упорстваше. Спорът ми с него така ме завладя, че мисълта ми бе постоянно в Библията и Бог. Една вечер си легнах, отново замислен за този спор и мислено си зададох въпроса „Господи, защо този човек не може да ме разбере?“. И тогава се случи чудото за мен – Бог ми отговори с глас, посочвайки причината в бащата на моя приятел. Просто ми каза нещо за баща му, което аз нямаше как да знам. Естествено, се стреснах и се надигнах в леглото да огледам стаята. Само жена ми се опитваше да заспи до мен. Легнах обратно с объркани мисли, че или ми се е причуло, или си внушавам отговора на въпроса ми. И отново чух същия глас да казва същото. На другия ден казах на моя приятел какво Бог ми е казал за баща му. Той потвърди, че това е истина, но беше убеден, че Сатана ми е проговорил. Така започна моето общуване с Бог. Сам си изработих система за медитиране, която по-късно нарекох „мислогон“, и така можех да общувам по-добре с Бог, да видя неща, които Той искаше да ми покаже, да се срещам и да приемам от Него.   

Само към вярващи в Бог ли е насочена книгата?

О, не! Тя е за всички, които търсят отговор на въпроса за живота, вселената и всичко останало. Отговорът който книгата дава е доста по-разбираем от 42.

Какви са отзивите на читателите? Съвпаднаха ли с Вашите очаквания?

Старая се да нямам очаквания, за да нямам разочарования. С книгата си се опитвам да настроя ума и душата на читателя за един различен поглед върху обекта на неговото търсене. Първата част на книгата се оказа трудна за повечето читатели. Дъщеря ми много сериозно ме критикува за нея. Но тази част е много важна.

Не можем да познаем Бог, ако не познаваме себе си като градивна част на вселената.

Защо съм бил отделил токова място за критика на науката? Защото нашата сляпа вяра в нея е по-силна от вярата ни в Бог. Когато хората видят грешките на сериозната наука, ще престанат да поставят над себе си земни авторитети с научни титли. Ще станат свободни от външно влияние в своето търсене.

Къде се продава и как читателите могат да я поръчат?

Книгата може да се купи само чрез Еконт или ако си я поръчате лично на мен: truden.com/contact.

В книгата си сякаш търсите светската връзка между човек и Бог?

Бог и човек са животворящо свързани в този свят. Ние сме живота на Бог, а Той е нашият живот. Ние заедно творим живота на цялото. Без връзката с човека, Бог не би могъл да познае себе си. Без връзката ни с Бог, ние не бихме знаели за себе си. Не бихме били по-различни от останалите животни.

Кое от хилядите религиозни течения  е “Вашето”, кое най-точно съответства на Вашето разбиране за вселената и Бог?

Хората са много изненадани, когато им кажа, че съм изчел много художествена литература, но много малко духовна. Преди няколко дни потърсих в Интернет да науча какво е манихейството. И с учудване разбрах, че е подобно на моето знание за Цялото. А то е, че Цялото е дуално – дух и материя. Съзнание и сън в него. Същото учат зороастризмът, богомилството, павликянството и предполагам още доста учения. И не знам защо църквата се противи на това. То е очевиден факт. Разбира се, във времена когато хората не са били с днешния интелект, тази дуалност е трябвало да се обясни по разбираем начин. Затова са и сравненията и персонализирането на духа като Бог, а на материята като дявол, Сатана, Луцифер, Ариман, въобще като нещо, което ни пречи да се приближим до Бог. В книгата си съм описал същността на 666 и тя не се различава от тези персонажи на злото. Та, малкото което съм чел за Бог извън Библията, не би могло да ми даде „любима“ религия.

Харесва ми Зороастризмът с проповядването на „Добра мисъл, добра дума, добро дело“, и начинът по който обяснява дуалността на цялото.

Държа да кажа, че за зороастризма и всички останали религии започнах да чета от любопитство, много след като имах вече знанието предадено в тази книга.

Това знание не противоречи на Библията, а по-скоро я прави по-разбрана. В този смисъл, християнството най-точно съответства на моето разбиране за Бог и вселената. Православен християнин съм.

Мислили ли сте да станете свещеник, аскет, монах или пък да създадете свое духовно учение?

Не. Никога не съм си мислил да ставам духовник или аскет. Не съм си мислил и да създавам свое духовно учение. Дори се страхувах от подобна възможност, когато преди 23 години в truden.com започнаха да се събират около мен хора жадни за духовно знание. Предполагам, че тези мои страхове доведоха серията от събития, които направиха сайта да утихне и да се изпразни от тази възможност.

Как мислите, Вашата  книга дали се явява ерес, според църквата?

Библията в своите книги съдържа Словото на Бог и слово вдъхновено от Бог. Тя стои в основата на християнската религия и е нещо като конституция на християнството. Всичко, което противоречи на Библията е ерес. За да ме обвинят в ерес, църквата трябва да докаже чрез Библията, че написаното в книгата противоречи на християнското учение. Не мисля, че моят преразказ дава такава възможност. Най-вероятно "Труден Бог"  ще бъде отмината с мълчание от църквата.

Поставяте науката под съмнение, а автентичността на Библията не?

Науката греши и се променя. Много скоро теорията на Айнщайн тихичко ще бъде отречена от квантовата физика, защото пречи. Истината в Библията е вечна. Тази истината може да бъде разказана с различни думи от различни религии, но тя си остава същата. Няма какво да се критикува в тази книга.

В книгата си не ги споменавате, но какво е мнението Ви за богомилството и бялото братство на Петър Дънов?

Богомилите са проповядвали същото, което ще намерите и в моята книга. Те обаче грешно са облекли идеята в дреха, която не е била скроена по мярката на Библията.
Представили са Сатана като творец равен на Бог, а човекът като творение на Сатаната, което трябва да се отдели от създателя си и да се върне към Бог. Това учение противоречи на Библията и следователно е ерес. Ето как една истина, поднесена по грешния начин може да бъде вредна ерес, защото създава грешно отношение и грешен стремеж. Стремежът вече не е път към Бога, а бягство от Сатана. Пътищата са различни. Съзнанието се обръща към злото, за да се пази от него, и забравя за Бог, когото трябва да намери. Много често съм критикувал Петър Дънов за неговата разхвърляност фокусирана в подробностите, което идва от нарцисизма му. Това не го казвам с осъдителност, а с дълбоко оправдателно разбиране.

Когато човек се докосне до Бог, преминава през един период на еуфорично усещане за лична неповторимост.

Получава се нещо като „ето, аз съм избрания“. Аз също преминах през такъв период, и не се срамувам да си го призная. Но Бог знае как да лекува и ако „избраният“ не се противи да изпие горчивото лекарство, много бързо спира да се радва на грешния си образ. В началото благодарях и се молех на Бог, казвайки „Отче мой“. След няколко такива обръщения към Него, Бог съвсем сериозно ми прошепна в ухото: „Отче НАШ!“ И разбрах, че не съм единственият „избраник“. Предполагам, че Дънов не е успял да го разбере, и както често казваме, се е взел твърде на сериозно. При все това, той е проповядвал любов между хората и любов към Бога. Не съм се интересувал за причините поради които е бил отлъчен от църквата, защото по-важно е дали Бог го е отлъчил от Себе Си.

Вярата, че има Бог и вярата че няма Бог, една и съща вяра ли е, според Вас?

Като убеждения и двете са вяра. Разликата в двете вярвания е, че вярата в Бог е стремеж към нещо по-висше от нас, докато вярата на атеистите не предполага какъвто и да е стремеж. Известната мисъл, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, най-добре обяснява разликата между едната и другата вяра.

Бог мъж ли е?

В книгата обяснявам как светът е бил сътворен със събуждането на Първия. Той е Бог. Без Неговото събуждане нищо не би съществувало. Първият е мъж. Знам това със сигурност, защото бях посетен от Него. Описано е в книгата, макар да не съм го написал в първо лице. За успокоение на жените, ще кажа, че Той дойде с една жена, без която нищо от това което е, не би било възможно. Бог е мъжкото оплождащо начало, а жената е женското раждащо начало. Животът не е възможен без което и да е от двете. Затова за нас и двете са Начало. Жената, заедно с която Първият ме посети е Майката Природа, Материята, Вселената, а Бог е Бащата, без Когото животът е невъзможен.

Справедлив ли е бог към жените? Какви други роли, освен на майка им се отреждат, според Библията?

„Справедлив ли е Бог към …“ е неуместен въпрос за когото и да се отнася. Бог по подразбиране е справедлив към всички. Не съм се замислял дали жената има отредена от Бог роля, и не съм търсил в Библията отговор на този въпрос.

За мен мъжът и жената винаги са били едно.

Така е и написано в първа глава на Библията: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“. Бог създаде човека като мъж и жена. Бог е създал ЕДНО нещо като мъж и жена. Това едно нещо има една роля, която може да бъде разпределена между мъжът и жената в това Едно, но не знам Бог да е правил такова разпределение. В книгата съм разказал за разликата между сътворението в първата и във втората глава на Битие. 

Възможно ли е, според Вас, агностици или атеисти да живеят съобразно божиите правила, без да са кръстени, без да се молят и посещават храмове, и дори да се съмняват или напълно отричат съществуването на бог?

Няма причина да не е възможно. Аз имах интересна случка с приятел атеист. Много интелигентен, професор, и много добър по душа. Най-интересните ни разговори бяха споровете за Бог. Една вечер полу на шега му казах да поиска чудо от Бог и аз ще Го помоля да му го изпълни. Искрено го развеселих, но когато след малко стана от стола да донесе пиене, изохка и седна. „Ето – казва ми – едно чудо, което твоят Бог може да направи за мен. Да ми излекува шипа в петата“. Благодарих на Бога, седнах в креслото в ъгъла на стаята и помолих Бог да направи това чудо. И Той ми показа какво трябва да направя. Всъщност нищо не трябваше да правя. Върнах се на масата и му казах: „Напролет като се раззелени тревата навън, сети се какво ти казвам сега. Събуй си чорапите и ходѝ бос по тревата“. Отново го развеселих: „Абе аз – вика ми – само бос ходя като се раззелени тревата“. Замълчах си. След няколко месеца ми се обажда по телефона. Видял раззеленената трева, сетил се какво съм му казал, събул си чорапите и ходил бос по тревата. И шипът в петата изчезнал. Въпреки всичко, не призна че е повярвал в Бог. Но ако не е повярвал, защо е събул чорапите? Сигурен съм, че не си призна, за да ме дразни приятелски. Отиде си от този свят след години и съм сигурен, че добротата му го отведе при Бог. Вярвам, че след като прочетат тази книга, мнозина атеисти и агностици ще си събуят чорапите.

Един цитат от книгата (146 стр.), ако може да го обясните: “Не всички са достатъчно интелигентни, за да вярват в Бог, но всички са достатъчно самоуверени, за да вярват в себе си”. Според Вас вярата в Бог е свързана с интелигентността? Или пък интелигентният човек не може да е самоуверен?

Интелигентността не се мери с количеството информация която сме натрупали, а със способността да работим с информация. Има една проста логика над тази интелигентност, която казва „ако го помня, значи го е имало“. Знанието е спомен останал от личен опит.

Ако човечеството има споменът за Бог, значи Бог съществува. Измислиците се забравят, преживяното се помни.

Ако атеистите твърдят, че Бог е измислица, която се е появила при всички народи, и е преживяла всичките хилядолетия на човешкото съществуване, то те са които обиждат човешката интелигентност. Интелигентният човек не може да е самоуверен, защото знае колко много не знае.  

Според вашите примери относно “Проверката за морална норма”, следва ли, че ако вярата в Бог е добро, то обратното е зло?

Проверката за морална норма която съм дал, е непогрешима.
Ако на 10 проверки един резултат ви се струва грешен, значи проверяваната морална ценност е грешна във вас.

Много интересен цитат от книгата ви “Има един отец, но боговете са много. Всеки който се е събудил в съня си е бог”, как бихте го обяснили?

Този въпрос е много обширно обяснен в книгата. Той е една от основните линии в Библията. Нека не разваляме удоволствието на читателя разказвайки му книгата „на две, на три“.

Значи няма един Бог, а много богове?

Да, в Библията боговете са представени като светии. Самият апостол Павел казва, че светиите ще съдят света. А кой може да съди? Само Бог, разбира се.

Бихте ли ни разказали за символа капка, която е своеобразно ваше лого?

Тази капка ми бе показана в автобуса, докато пътувах към родния си град Белене. Гледах през прозореца и си мислех за красотата на земята и същността на вселената. И изведнъж над полето се появи тази капка, обляна в светлина. Бог показва на всеки според способността му да разбере, и показаното е отговор, а не обект за интерпретация. Когато Бог ти покаже нещо, ти знаеш какво е и защо ти е показано. Веднага разбрах, че това е обяснение на Цялото. Цялата книга обяснява тази капка, но по-краткото обяснение ще намерите на страница 144, в главата „Цялото е Три в Едно“.

Поставили ли сте си за цел да привлечете към вярата повече хора?

Не. Аз се стремя да оставя следа за другите след мен.

Казвате, че “Бог отец не е личност, а място”, “място” което има син?!

Да, обяснил съм го в книгата. То е място и както казва апостол Павел, „в Него живеем, движим се и съществуваме; както и някои от вашите поети са рекли: "Защото дори Негов род сме"“.

От там ли идва израза “Човек на място” ?!?

Хаха! По-скоро „Всичко си е на място“.

Вашата професия е дърводелството – и то ли има “трудни” страни?

Имахме с брат ми едно пътно ханче на пътя Плевен-Русе. В съседен двор имаше дъскорезница, което е по-различно от дърводелска работилница, но един ден като минах оттам си казах, че никога не бих работил в такъв дървен прахоляк. По-късно разбрах, че Бог по-добре от нас знае, за какво сме родени и кое ще ни хареса.

Станах дърводелец, без да знам, че кандидатствам за дърводелец.

И открих че обичам тази професия. Ако обичаме, никога не е трудно.

Какво Ви предстои от тук за в бъдеще?

Бог. Предстои ми Бог. Всичко останало е път към Него.

Какво бихте пожелали на читателите на ВАРНА Е?

На вашите читатели и на всички варненци, желая приятни трудности и творческо любопитство.