Във финалната среща "соколите" надиграха Черно море с 3:0
Ветераните на Спартак (Варна) спечелиха поредното издание на футболния турнир за ветерани в памет на легендата Георги Димитров – Червения, който се проведе в зала "Владислав" на морската столица.
Във финалната среща "соколите" надиграха първия тим на Черно море с 3:0, а в спора за третото място втората формация на "моряците" победи гостите от Турция – ФК Люлебургас с 6:3.
Призьорите бяха наградени с купи осигурени от Дирекция "Спорт" към Община Варна – от председателя на ЗС на БФС Георги Мирчев, и поздравени от дъщерята на патрона на турнира - Христина Петранова.
Надпреварата в памет на Георги Димитров – Червения, бе уважена от много футболни величия и деятели от близкото и далечно минало, сред които Стефан Богомилов, Петър Петров, Божидар Ставрев, Милен Бакърджиев, Тодор Марев, Пламен Казаков, Пламен Михов, Емил Минчев и Антон Вълчанов.
Георги Димитров, известен с прякора си Червения, е легендарен български футболист от средата на ХХ век, играл като нападател. Започва състезателната си кариера в Черноморец (Бургас), но името му се свързва най-вече с престоя му в Черно море (Варна) и ЦСКА (София).
Георги Димитров преминава в състава на Черно море през 1951 година. Част от състава на "моряците", който печели бронзовите медали в А група през сезон 1953. За 4 години записва 81 мача с 29 гола – 59 мача с 21 гола в А група и 22 мача с 8 гола в Б група.
През 1955 г. е привлечен в редиците на ЦСКА (София). С "армейците" става 5-кратен шампион на България и веднъж носител на националната купа. Общо изиграва 87 мача и реализира 26 гола в А група. Записва също 9 мача с 2 гола в Купата на европейските шампиони. Бележи на 17 октомври 1956 г. за победата с 8:1 срещу Динамо (Букурещ) и на 5 ноември 1958 г. при загубата с 1:2 като гост срещу Атлетико (Мадрид).
През 1959 г. облича отново екипа на Черно море, който в предния сезон е изпаднал от А група. През 1959/60 изиграва 18 мача и бележи 10 гола във втория ешелон, помагайки на отбора да се завърне в елита. Впоследствие играе още 4 сезона и половина в А група. Прекратява кариерата си на 33-годишна възраст в края на 1964 година.
Димитров дебютира за националния отбор през 1953 г. като футболист на Черно море. Това се случва на 6 септември в световна квалификация срещу Чехословакия, която е загубена с 1:2. Седмица по-късно бележи първите си голове с националната фланелка, реализирайки и двете попадения при равенството 2:2 в контрола с Полша. Бронзов медалист е от олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. Играе в 3 от мачовете на Олимпиадата и вкарва един гол за победата с 6:1 срещу Великобритания. Общо за националния отбор записва 30 мача и реализира 7 гола. Облича за последен път фланелката на България на 21 декември 1958 г. в контрола срещу Германия.
След края на състезателната си кариера Димитров е назначен за помощник треньор на Черно море. През 1968 г. поема "моряците" и е начело на отбора в продължение на 4 сезона. През 1972 г. става селекционер на младежкия национален отбор, а месеци по-късно е привлечен в А националния отбор като помощник на Христо Младенов. Част от щаба на България по време на световното първенство в Германия '74. През сезон 1975/76 отново е начело на Черно море.
Загива на 46-годишна възраст в самолетна катастрофа, станала на 16 март 1978 г. край врачанското село Тлачене, в която живота си губи и известната бивша състезателка по гимнастика Жулиета Шишманова. В негова памет в началото на ХХI век във Варна започва да се провежда ежегоден футболен турнир за ветерани.
