Спартак (Варна) спечели турнира в памет на Георги Димитров – Червения 

Ветераните на Спартак (Варна) спечелиха поредното издание на футболния турнир за ветерани в памет на легендата Георги Димитров – Червения, който се проведе в зала "Владислав" на морската столица.

Във финалната среща "соколите" надиграха първия тим на Черно море с 3:0, а в спора за третото място втората формация на "моряците" победи гостите от Турция – ФК Люлебургас с 6:3.  

Призьорите бяха наградени с купи осигурени от Дирекция "Спорт" към Община Варна – от председателя на ЗС на БФС Георги Мирчев, и поздравени от дъщерята на патрона на турнира - Христина Петранова.

Надпреварата в памет на Георги Димитров – Червения, бе уважена от много футболни величия и деятели от близкото и далечно минало, сред които Стефан Богомилов, Петър Петров, Божидар Ставрев, Милен Бакърджиев, Тодор Марев, Пламен Казаков, Пламен Михов, Емил Минчев и Антон Вълчанов. 

Георги Димитров, известен с прякора си Червения, е легендарен български футболист от средата на ХХ век, играл като нападател. Започва състезателната си кариера в Черноморец (Бургас), но името му се свързва най-вече с престоя му в Черно море (Варна) и ЦСКА (София).

Георги Димитров преминава в състава на Черно море през 1951 година. Част от състава на "моряците", който печели бронзовите медали в А група през сезон 1953. За 4 години записва 81 мача с 29 гола – 59 мача с 21 гола в А група и 22 мача с 8 гола в Б група. 

През 1955 г. е привлечен в редиците на ЦСКА (София). С "армейците" става 5-кратен шампион на България и веднъж носител на националната купа. Общо изиграва 87 мача и реализира 26 гола в А група. Записва също 9 мача с 2 гола в Купата на европейските шампиони. Бележи на 17 октомври 1956 г. за победата с 8:1 срещу Динамо (Букурещ) и на 5 ноември 1958 г. при загубата с 1:2 като гост срещу Атлетико (Мадрид).

През 1959 г. облича отново екипа на Черно море, който в предния сезон е изпаднал от А група. През 1959/60 изиграва 18 мача и бележи 10 гола във втория ешелон, помагайки на отбора да се завърне в елита. Впоследствие играе още 4 сезона и половина в А група. Прекратява кариерата си на 33-годишна възраст в края на 1964 година. 

Димитров дебютира за националния отбор през 1953 г. като футболист на Черно море. Това се случва на 6 септември в световна квалификация срещу Чехословакия, която е загубена с 1:2. Седмица по-късно бележи първите си голове с националната фланелка, реализирайки и двете попадения при равенството 2:2 в контрола с Полша. Бронзов медалист е от олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. Играе в 3 от мачовете на Олимпиадата и вкарва един гол за победата с 6:1 срещу Великобритания. Общо за националния отбор записва 30 мача и реализира 7 гола. Облича за последен път фланелката на България на 21 декември 1958 г. в контрола срещу Германия. 

След края на състезателната си кариера Димитров е назначен за помощник треньор на Черно море. През 1968 г. поема "моряците" и е начело на отбора в продължение на 4 сезона. През 1972 г. става селекционер на младежкия национален отбор, а месеци по-късно е привлечен в А националния отбор като помощник на Христо Младенов. Част от щаба на България по време на световното първенство в Германия '74. През сезон 1975/76 отново е начело на Черно море.

Загива на 46-годишна възраст в самолетна катастрофа, станала на 16 март 1978 г. край врачанското село Тлачене, в която живота си губи и известната бивша състезателка по гимнастика Жулиета Шишманова. В негова памет в началото на ХХI век във Варна започва да се провежда ежегоден футболен турнир за ветерани. 

Старши треньорът на Спартак Варна Гьоко Хаджиевски коментира нещастното поражение с 0:2, което тимът му регистрира при гостуването на Ботев Враца в мач от 18-ия кръг на елитната ни футболна лига.

“Според играта ни през по-голямата част от мача, заслужавахме поне равенство. Имахме положения, контролирахме топката. Освен няколко корнера и далечни изстрели нямаше нещо, което сериозно да ни застраши. Смятам че добре водехме мача, направих някои смени на полувремето, за да не натрупат играчи жълти картони и да получат наказания.

През второто полувреме травмите ни повлияха - първо излезе Илкер Будинов, а нарушение дори не беше отсъдено, а след това и Берна. Това нямаше как да не ни се отрази на терена.

Виждате, че ние имаме малка група от играчи, изкарахме целия полусезон с 14-15 футболисти, а сега терените са по-тежки, по-влажни, което е предпоставка за контузии. Закърпваме ситуацията както можем, тъй като нямаме достатъчно футболисти на някои позиции. Разочарован съм от развоя, защото дойдохме с максимална мотивация да изиграем последния си мач навън за тази година”, завърши Гьоко Хаджиевски анализа си на мача.

Опитният наставник на Спартак не скри и разочарованието си за начина, по който се отсъждат фауловете в срещите.

“Явно 40 години във футбола не са достатъчни, за да разбера правилата, от които се ръководи играта. Не може Лозев да е извън терена цял месец заради счупена кост на лицето и да няма и фаул за това нарушение, а сега същото стана с Илкер Будинов - излезе с травма в рамото, но нарушение отново не беше отсъдено. Те нашите футболисти явно така, сами се травмират всичките…”

На въпрос какво очаква от последния шампионатен мач за годината на Спартак, Гьоко Хаджиевски отговори: “Ясно е, че не сме в най-доброто си състояние, имаме доста контузени футболисти. Левски е лидер в шампионата, но това не означава, че ние ще се предадем. С каквито и колкото футболисти разполагаме, с тях ще играем, но целта ни е да се представим възможно най-добре в мача”, завърши той.