Спартак (Варна) спечели турнира в памет на Георги Димитров – Червения 

Ветераните на Спартак (Варна) спечелиха поредното издание на футболния турнир за ветерани в памет на легендата Георги Димитров – Червения, който се проведе в зала "Владислав" на морската столица.

Във финалната среща "соколите" надиграха първия тим на Черно море с 3:0, а в спора за третото място втората формация на "моряците" победи гостите от Турция – ФК Люлебургас с 6:3.  

Призьорите бяха наградени с купи осигурени от Дирекция "Спорт" към Община Варна – от председателя на ЗС на БФС Георги Мирчев, и поздравени от дъщерята на патрона на турнира - Христина Петранова.

Надпреварата в памет на Георги Димитров – Червения, бе уважена от много футболни величия и деятели от близкото и далечно минало, сред които Стефан Богомилов, Петър Петров, Божидар Ставрев, Милен Бакърджиев, Тодор Марев, Пламен Казаков, Пламен Михов, Емил Минчев и Антон Вълчанов. 

Георги Димитров, известен с прякора си Червения, е легендарен български футболист от средата на ХХ век, играл като нападател. Започва състезателната си кариера в Черноморец (Бургас), но името му се свързва най-вече с престоя му в Черно море (Варна) и ЦСКА (София).

Георги Димитров преминава в състава на Черно море през 1951 година. Част от състава на "моряците", който печели бронзовите медали в А група през сезон 1953. За 4 години записва 81 мача с 29 гола – 59 мача с 21 гола в А група и 22 мача с 8 гола в Б група. 

През 1955 г. е привлечен в редиците на ЦСКА (София). С "армейците" става 5-кратен шампион на България и веднъж носител на националната купа. Общо изиграва 87 мача и реализира 26 гола в А група. Записва също 9 мача с 2 гола в Купата на европейските шампиони. Бележи на 17 октомври 1956 г. за победата с 8:1 срещу Динамо (Букурещ) и на 5 ноември 1958 г. при загубата с 1:2 като гост срещу Атлетико (Мадрид).

През 1959 г. облича отново екипа на Черно море, който в предния сезон е изпаднал от А група. През 1959/60 изиграва 18 мача и бележи 10 гола във втория ешелон, помагайки на отбора да се завърне в елита. Впоследствие играе още 4 сезона и половина в А група. Прекратява кариерата си на 33-годишна възраст в края на 1964 година. 

Димитров дебютира за националния отбор през 1953 г. като футболист на Черно море. Това се случва на 6 септември в световна квалификация срещу Чехословакия, която е загубена с 1:2. Седмица по-късно бележи първите си голове с националната фланелка, реализирайки и двете попадения при равенството 2:2 в контрола с Полша. Бронзов медалист е от олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. Играе в 3 от мачовете на Олимпиадата и вкарва един гол за победата с 6:1 срещу Великобритания. Общо за националния отбор записва 30 мача и реализира 7 гола. Облича за последен път фланелката на България на 21 декември 1958 г. в контрола срещу Германия. 

След края на състезателната си кариера Димитров е назначен за помощник треньор на Черно море. През 1968 г. поема "моряците" и е начело на отбора в продължение на 4 сезона. През 1972 г. става селекционер на младежкия национален отбор, а месеци по-късно е привлечен в А националния отбор като помощник на Христо Младенов. Част от щаба на България по време на световното първенство в Германия '74. През сезон 1975/76 отново е начело на Черно море.

Загива на 46-годишна възраст в самолетна катастрофа, станала на 16 март 1978 г. край врачанското село Тлачене, в която живота си губи и известната бивша състезателка по гимнастика Жулиета Шишманова. В негова памет в началото на ХХI век във Варна започва да се провежда ежегоден футболен турнир за ветерани. 

Договорът на старши треньора на Спартак Варна Гьоко Хаджиевски е прекратен от днес. Това съобщиха от клуба, като подчертаха, че раздялата е по изрично желание на македонския специалист, заявено пред ръководството след победата във варненското дерби срещу Черно море.

“Когато пое отбора, Гьоко Хаджиевски прие едно от най-трудните предизвикателства в своята впечатляваща треньорска кариера. На 70-годишна възраст той застана начело на Спартак в момент, в който клубът се нуждаеше от стабилност, спокойствие и опит.

Под негово ръководство отборът успя да преодолее трудностите, да стабилизира представянето си и да запази мястото си в efbet Лига след тежкия изминал сезон. С това той изпълни първата си мисия към клуба.

В началото на новото първенство Гьоко Хаджиевски изпълни и обещанието, което даде пред ръководството на ФК Спартак – да върне победния дух на отбора и да остави след себе си повод за гордост на всички спартаклии. Победата във варненското дерби срещу Черно море беше моментът, който той сам определя като най-подходящия финал на своята мисия в клуба и пожела да остане запомнен именно с този успех”, поясняват от Спартак.

От клуба изказва своята искрена благодарност към Гьоко Хаджиевски за професионализма, всеотдайността и огромния опит, които вложи в работата си с клуба. 

“В труден за Спартак период той прие предизвикателството с достойнство, изпълни поетите към ръководството ангажименти и остави след себе си не само важни резултати, но и пример за характер и отдаденост към футбола.

Всички във ФК Спартак Варна уважаваме неговото решение и му благодарим за всичко, което направи за клуба.

Пожелаваме на Гьоко Хаджиевски преди всичко здраве, спокойствие и още много щастливи мигове извън футболните терени. Вратите на ФК Спартак Варна винаги ще бъдат отворени за него.
Благодарим Ви, господин Хаджиевски!”, завършват от Спартак съобщението си, разпространено на официалната страница на клуба в социалните мрежи. 

Със специално обръщение към феновете излезе и самият Гьоко Хаджиевски. Ето какво съдържа то:

“Скъпи спартаклии,
Не ми е лесно да кажа тези думи, но вярвам, че това е правилният момент.

Изминалият сезон беше един от най-трудните в моята кариера. Преминахме през много изпитания, имаше тежки моменти, напрежение и огромна отговорност. Заедно издържахме всичко и успяхме да изпълним най-важната задача – да запазим мястото на Спартак в efbet Лига. Това беше първата ми мисия, когато се завърнах в клуба.

След края на сезона започнахме подготовката за новото първенство. Дойдоха много нови футболисти, клубът продължава да се развива, амбициите са още по-големи и съм убеден, че Спартак върви в правилната посока.

Истината е, че още преди началото на сезона бях взел решение да се оттегля. Не го направих тогава, защото предстоеше варненското дерби. Не исках моето решение по никакъв начин да разклати отбора или да отклони вниманието от един толкова важен мач. Независимо какъв щеше да бъде резултатът, аз вече знаех какво ще направя след него.

Днес си тръгвам спокоен. Изпълних това, което обещах на ръководството, на футболистите и най-вече на себе си. Напускам с удовлетворението, че оставям след себе си стабилен отбор, добър колектив и клуб, който има бъдеще.

От първия ден почувствах специална връзка със Спартак. Въпреки че съм македонец, във Варна се почувствах като у дома си. Начинът, по който ме приехте, уважението, което получих от всички в клуба и от привържениците, никога няма да ги забравя.

През цялата си кариера съм се стремял да бъда не само треньор, а и човек, на когото футболистите могат да разчитат. Понякога строг, понякога като баща, но винаги честен към тях. Знам, че раздялата няма да бъде лесна, но вярвам в тези момчета. Вярвам, че ще продължат да се развиват и че ще донесат още много радост на всички, които обичат Спартак.

Особено ме радва и нещо друго – през последните месеци много хора в Македония започнаха да следят и да подкрепят Спартак Варна. За мен това е истинска гордост, защото футболът създава приятелства и свързва хора отвъд границите.

На всички вас, привържениците, искам да кажа едно огромно благодаря.

Благодаря ви, че ме приехте като един от вас. Благодаря за уважението, за подкрепата и за любовта, която показвахте към отбора във всеки един момент. Именно такива фенове правят един клуб голям.

Обещавам ви, че ще се връщам във Варна. И когато дойда да гледам мач на Спартак, няма да бъда във ВИП ложата или на резервната скамейка. Ще бъда при вас – на трибуните, защото там е сърцето на този клуб.

Пожелавам на Спартак Варна още много успехи, щастливи моменти и поводи за гордост. Вярвайте в отбора си и продължавайте да го подкрепяте така, както само вие умеете.

Благодаря ви от сърце!

Гьоко Хаджиевски”