Спартак (Варна) спечели турнира в памет на Георги Димитров – Червения 

Ветераните на Спартак (Варна) спечелиха поредното издание на футболния турнир за ветерани в памет на легендата Георги Димитров – Червения, който се проведе в зала "Владислав" на морската столица.

Във финалната среща "соколите" надиграха първия тим на Черно море с 3:0, а в спора за третото място втората формация на "моряците" победи гостите от Турция – ФК Люлебургас с 6:3.  

Призьорите бяха наградени с купи осигурени от Дирекция "Спорт" към Община Варна – от председателя на ЗС на БФС Георги Мирчев, и поздравени от дъщерята на патрона на турнира - Христина Петранова.

Надпреварата в памет на Георги Димитров – Червения, бе уважена от много футболни величия и деятели от близкото и далечно минало, сред които Стефан Богомилов, Петър Петров, Божидар Ставрев, Милен Бакърджиев, Тодор Марев, Пламен Казаков, Пламен Михов, Емил Минчев и Антон Вълчанов. 

Георги Димитров, известен с прякора си Червения, е легендарен български футболист от средата на ХХ век, играл като нападател. Започва състезателната си кариера в Черноморец (Бургас), но името му се свързва най-вече с престоя му в Черно море (Варна) и ЦСКА (София).

Георги Димитров преминава в състава на Черно море през 1951 година. Част от състава на "моряците", който печели бронзовите медали в А група през сезон 1953. За 4 години записва 81 мача с 29 гола – 59 мача с 21 гола в А група и 22 мача с 8 гола в Б група. 

През 1955 г. е привлечен в редиците на ЦСКА (София). С "армейците" става 5-кратен шампион на България и веднъж носител на националната купа. Общо изиграва 87 мача и реализира 26 гола в А група. Записва също 9 мача с 2 гола в Купата на европейските шампиони. Бележи на 17 октомври 1956 г. за победата с 8:1 срещу Динамо (Букурещ) и на 5 ноември 1958 г. при загубата с 1:2 като гост срещу Атлетико (Мадрид).

През 1959 г. облича отново екипа на Черно море, който в предния сезон е изпаднал от А група. През 1959/60 изиграва 18 мача и бележи 10 гола във втория ешелон, помагайки на отбора да се завърне в елита. Впоследствие играе още 4 сезона и половина в А група. Прекратява кариерата си на 33-годишна възраст в края на 1964 година. 

Димитров дебютира за националния отбор през 1953 г. като футболист на Черно море. Това се случва на 6 септември в световна квалификация срещу Чехословакия, която е загубена с 1:2. Седмица по-късно бележи първите си голове с националната фланелка, реализирайки и двете попадения при равенството 2:2 в контрола с Полша. Бронзов медалист е от олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година. Играе в 3 от мачовете на Олимпиадата и вкарва един гол за победата с 6:1 срещу Великобритания. Общо за националния отбор записва 30 мача и реализира 7 гола. Облича за последен път фланелката на България на 21 декември 1958 г. в контрола срещу Германия. 

След края на състезателната си кариера Димитров е назначен за помощник треньор на Черно море. През 1968 г. поема "моряците" и е начело на отбора в продължение на 4 сезона. През 1972 г. става селекционер на младежкия национален отбор, а месеци по-късно е привлечен в А националния отбор като помощник на Христо Младенов. Част от щаба на България по време на световното първенство в Германия '74. През сезон 1975/76 отново е начело на Черно море.

Загива на 46-годишна възраст в самолетна катастрофа, станала на 16 март 1978 г. край врачанското село Тлачене, в която живота си губи и известната бивша състезателка по гимнастика Жулиета Шишманова. В негова памет в началото на ХХI век във Варна започва да се провежда ежегоден футболен турнир за ветерани. 

Испания е новият световен шампион! "Ла Фурия Роха" победи Аржентина с 1:0 след продължения във финала на Мондиал 2026 на стадион "MetLife" в Ню Джърси и заслужено се изкачи на футболния връх. Единственото попадение реализира Феран Торес в 106-ата минута, а селекцията на Луис де ла Фуенте добави световната титла към европейската, спечелена през 2024 година.

Испанците започнаха по-активно финала и още в първите минути наложиха контрол върху топката, като затрудниха Аржентина да изнесе играта си. След кратък период на натиск световните шампиони успяха да изравнят владението, но без да създадат опасности пред вратата на Унай Симон.

Първата чиста възможност дойде още в 5-ата минута, когато след няколко рикошета топката попадна в Ламин Ямал, но младата звезда на Испания стреля право в ръцете на Емилиано Мартинес.

След половин час игра Ламин Ямал отново демонстрира качествата си по десния фланг и центрира опасно към Дани Олмо, който не успя да засече подаването. Малко по-късно Микел Оярсабал и Марк Кукурея също провериха рефлексите на Емилиано Мартинес, но аржентинският страж остана безгрешен.

След почивката картината не се промени. Испания продължи да атакува, а Алекс Баена, Педри, Пау Кубарси и Аймерик Лапорт последователно тестваха Емилиано Мартинес. В същото време Аржентина трудно преминаваше центъра, а в 73-тата минута записа негативен рекорд, превръщайки се в първия отбор от 1966 година насам без нито един отправен удар в първите 70 минути на финал на световно първенство.

Напрежението се покачи в заключителните минути на редовното време. В 93-тата минута Енцо Фернандес получи втори жълт и съответно червен картон след грубо влизане срещу Пау Кубарси, оставяйки Аржентина с човек по-малко. Малко след това Ламин Ямал бе близо до победен гол от пряк свободен удар, но Емилиано Мартинес направи поредното си феноменално спасяване и прати финала в продължения.

В 93-тата минута Испания отново бе на сантиметри от откриващото попадение. Отлично центриране отдясно намери Нико Уилямс на няколко метра пред вратата, но крилото не успя да засече решително топката, а Емилиано Мартинес реагира навреме и изби в безопасна зона.

В 96-ата минута испанците все пак пратиха топката във вратата чрез Нико Уилямс, но радостта им бе кратка. Попадението не бе зачетено, след като главният съдия отсъди нарушение в хода на атаката, като най-вероятно санкцията бе за фаул на Микел Мерино срещу Николас Отаменди.

В 106-ата минута Испания най-накрая стигна до заслуженото попадение. Нико Уилямс овладя по отличен начин дълго подаване и с прецизен пас изведе Феран Торес зад защитата на Аржентина. Нападателят не сгреши и с мощен удар прати топката покрай Емилиано Мартинес за 1:0.

Това бе 20-ият удар на испанците в срещата и логичното възнаграждение за тоталното им превъзходство.

В 114-ата минута Испания за втори път прати топката във вратата на Аржентина. Ламин Ямал изведе с отличен пас Феран Торес, който хладнокръвно преодоля Емилиано Мартинес. Попадението обаче не бе признато заради засада на испанския нападател.

В последните минути Аржентина хвърли всичко в атака. Най-доброто положение дойде в 120-ата минута, когато центриране на Джулиано Симеоне предизвика сериозно разбъркване в наказателното поле, но испанските защитници блокираха удара. Във втората минута на добавеното време Симеоне получи нов шанс след корнер, но изпрати топката високо над напречната греда.

Така след последния съдийски сигнал Испания заслужено ликува със световната титла. След европейския триумф през 2024 година селекцията на Луис де ла Фуенте затвърди доминацията си и показа, че в момента няма равна на световната футболна сцена. "Ла Фурия Роха" детронира действащия шампион Аржентина и заслужено се окичи със златните медали на Мондиал 2026.