Астрофотографска изложба „Из тайните на космоса“ представя Варненският свободен университет

В търсене на мост между науката и изкуството, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ представя астрофотографската изложба „Из тайните на космоса“. Тя ще бъде открита на 26 септември 2023 г., от 16.00 часа, в малкия Арт салон на Радио Варна. Ще бъдат експонирани фотографии на Тихомир Тодоров и Никола Антонов – астрофотографи, заснели и изучаващи гигантски мъглявини, далечни галактики и звездни купове, скрити за човешкия поглед, но допринасящи за разбиране за процесите във вселената.

Изложбата е организирана от ВСУ „Черноризец Храбър“, с финансовата подкрепа на Община Варна и със съдействието на Института за физико-математически изследвания към университета. Събитието продължава инициативата за представяне на творби на български астрофотографи, стартирала през май 2022 г. в София. Студенти на ВСУ “Черноризец Храбър” очакват с нетърпение предстоящи школи по астрономия и астрофизика.

Представените от Тихомир Тодоров и Никола Антонов фотографии поставят акцент върху тайните на „дълбокото небе“. Дълбоко небе в астрофотографията се наричат обектите, които се намират извън слънчевата система. Те са на разстояние от хиляди до милиони и дори милиарди светлинни години разстояние от нас. Едни от най-впечатляващите структури на дълбокото небе са мъглявините. Това са гигантски газово-прахови комплекси, облаци с размери от десетки до стотици светлинни години в диаметър, съдържащи основно водород, хелий, кислород, сяра и други по-тежки елементи. Тези облаци се превръщат много често в родилни отделения на нови звезди и планетни системи, подобни на нашата Слънчева система. Нашата звезда, Слънцето, също е родена от такъв гигантски облак. Различните газове в космоса светят с различна светлина, когато попаднат в телескопите и чувствителните фотосензори на астрофотографските камери. Другите интересни обекти на дълбокото небе са галактиките, далечните мегаструктури, градове от милиарди звезди, космически газ и прах, които винаги са ни впечатлявали с неповторимите си форми – спираловидни, лещовидни, елиптични и неправилни, често увлечени в гравитационен танц с други свои спътници в необятната вселена, в сърцата на които обикновено туптят свръхмасивни черни дупки. Този далечен свят става достъпен чрез астрофотографската изложба „Из тайните на космоса“.

Тихомир Тодоров е роден през 1968 г. в Ботевград. Работи като компютърен специалист. Занимава се с фотография, а от 2015 и с астрофотография.

Никола Антонов е роден през 1976 г. в София. Астрономията му е страст и хоби от детска възраст. Работи като ИТ мениджър в средно голяма българска компания, а в свободното си време преподава музика и се занимава с астрономия и астрофотография. Членува в Американската асоциация на наблюдателите на променливи звезди и Института по съвременни физически изследвания (ИСФИ).

По време на откриването на изложбата, Никола Антонов ще сподели с посетителите подробности относно процеса на заснемане на обекти от "дълбокото небе" и ще представи конкретните фотографии, които ще бъдат изложени.

Първият български военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, с бордови номер 421 от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, акостира във Варна, след второто си полярно плаване в рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция.

С официална церемония НИК 421 бе посрещнат на Морска гара. Освен семействата на екипажа, техните близки и приятели, на ритуала по посрещането присъстваха кметът на града – Благомир Коцев, областният управител Андрияна Андреева, началникът на Щаба на ВМС – к-н I Ваньо Мусински, началникът на Морско училище – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, председателят на Българския антарктически институт – проф. Христо Пимпирев, представители на държавната власт, районни кметове и други официални лица.

След акостистирането на кораба, неговият командир – к-н. II ранг Николай Данаилов, изнесе доклад за второто полярно плаване на НИК 421, съобщават от пресцентъра на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, започна своето второ плаване до Антарктика на 8 ноември 2023 г.

Задачата на експедицията бе осигуряване на условия за реализирането на десет научни проекта, част от тях – и извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Освен научните изследвания, които обезпечи, НИК 421 превози и близо 70 тона материали за строителството на новата лаборатория в района на българската база.

Пет месеца продължи втората полярна експедиция на първия български военен научноизследователски кораб. Първото пристанище, в което НИК имаше престой, бе Картахена. До испанския град плаваха и 28 курсанти от Морско училище, които отработиха своята плавателна практика. Оттам НИК 421 се отправи към Южна Америка. Неговата втора спирка бе пристанището в Мар дел Плата, Аржентина. По време на прехода към аржентинското пристанище корабът премина през район, обявен за опасен заради пиратски нападения. Екипажът беше приведен в по-висока степен на готовност за отразяване на атаките на бързоходни плавателни и летателни средства.

След Мар дел Плата, на 28 декември 2023 г. „Св. св. Кирил и Методий“ достигна до най-южния град на планетата – Ушуая, в Аржентина. Там командирът на НИК – капитан II ранг Николай Данаилов, проведе официална работна среща с Андрес Дачари – главен секретар за Малвините, Антарктида, Южните Атлантически острови и международни въпроси за провинция Огнена земя (Tierra del Fuego), и Нестор Рубен Гонзалес – представител на Съвместното антарктическо командване на Въоръжените сили на Аржентина (COCOANTAR). Домакините изразиха радостта си, че имат възможността да посрещнат за първи път българския военен научноизследователски кораб в Ушуая.

След отплаване от най-южния град на планетата, корабът продължи към пролива Дрейк. В Новогодишната нощ НИК 421 взе участие в успешна операция по оказване на помощ на бедстваща моторна яхта с името „EL DOBLON“. 

Това се случи при подходите на пролива. Яхтата бе под канадски флаг и с 13-членен екипаж. Плавателният съд бе успешно ескортиран до спокойни води, а НИК 421 продължи пътя си към пролива.

На 4 януари 2024 г. научноизследователският кораб достигна до о. Ливингстън и застана на котва в Южния залив на острова, пред българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Екипажът на кораба веднага започна разтоварване с работни лодки на логистичния екип на експедицията, както и на оборудването и провизиите. Екипът пристъпи към отваряне на базата, след което разтовари хранителни провизии и за испанската антарктическа база „Хуан Карлос I“, която е съседна на нашата на о. Ливингстън. Няколко часа по-късно базата бе подготвена и приведена отново в експлоатация за новия антарктически сезон. Паралелно започна работата и по изпълнение на заложените научни проекти.

Продължи разтоварването на материалната част на брега и започна осигуряване на изпълнението на мултидисциплинарен проект „Интегрирано изследване на компонентите „седимент, биота и води“ на океанската екосистема в литорала на о. Ливингстън“. Извърши се пробонабиране от дълбочини в Южния залив на о. Ливингстън.

По време на осигуряването на научния проект в района на залива False bay и нос Бърнард пойнт на о. Ливингстън, учени-геолози намират на брега метални и композитни фрагменти и отломки. Същите, заедно с геоложките проби, са качени от тях на борда на НИК 421 и предоставени на неговия екипаж. След проведен оглед и проучване на отломките на борда на кораба, се достига до предположение, че те са част от конструкцията на военен самолет. По време на престоя на о. Ливингстън бяха натоварени и отпадъци, натрупвани повече от 30 години от българските антарктически експедиции в базата „Св. Климент Охридски“. Те бяха подготвени за натоварване на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и извозени за утилизиране в България.

След 40 дни престой в района на Южните Шетландски острови в Антарктида и успешно завършена антарктическа мисия, българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ пое по обратния път. Първата спирка по пътя към дома бе пристанище Комодоро Ривадавия. Там корабът бе посрещнат от наследници на български емигранти отпреди повече от сто години. Повече от 5000 жители на аржентинския град Комодоро Ривадавия посетиха българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. На 18 февруари корабът отплава и за първи път премина Лъвския пролив в Аржентина, между Лъвския остров (Isla Leones) и континента Южна Америка, на път от Комодоро Ривадавия в провинция Чубут, в аржентинската част на Патагония, за друго пристанище на Аржентина – Мар дел Плата. Там бяха проведени редица официални срещи.

На 25 февруари 2024 г. НИК влезе в пристанище Рио Гранде в Южна Бразилия. Посещението бе за установяване на сътрудничество в изследванията на Антарктида с бразилските военноморски сили и за отбелязване на 90 години от установяването през 1934 г. на дипломатически отношения между Федерална република Бразилия и Република България.

На 20 март 2024 г. НИК мина през пролива Гибралтар и навлезе в Средиземно море, като се отправи към Картахена. Два дни по-късно група от 24-ма курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, пристигнаха във военноморската база в испанския град Картахена, за да се качат на борда на военния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ за отработване на своята практика. На борда на кораба практикантите достигнаха до град Таранто в Италия, където посетиха Старшинското училище в града и се запознаха с дейността му. В италианския град бяха проведени и редица официални визити и срещи между Командването на кораба и местната власт и ВМС на Италия.

На 3 април 2024 г. първият български научноизследователски кораб акостира във Варна от втората си антарктическа мисия.