Мобилно меню

Астрофотографска изложба „Из тайните на космоса“ представя Варненският свободен университет

Събитието обединява науката и изкуството
Астрофотографска изложба „Из тайните на космоса“ представя Варненският свободен университет
753

В търсене на мост между науката и изкуството, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ представя астрофотографската изложба „Из тайните на космоса“. Тя ще бъде открита на 26 септември 2023 г., от 16.00 часа, в малкия Арт салон на Радио Варна. Ще бъдат експонирани фотографии на Тихомир Тодоров и Никола Антонов – астрофотографи, заснели и изучаващи гигантски мъглявини, далечни галактики и звездни купове, скрити за човешкия поглед, но допринасящи за разбиране за процесите във вселената.

Изложбата е организирана от ВСУ „Черноризец Храбър“, с финансовата подкрепа на Община Варна и със съдействието на Института за физико-математически изследвания към университета. Събитието продължава инициативата за представяне на творби на български астрофотографи, стартирала през май 2022 г. в София. Студенти на ВСУ “Черноризец Храбър” очакват с нетърпение предстоящи школи по астрономия и астрофизика.

Представените от Тихомир Тодоров и Никола Антонов фотографии поставят акцент върху тайните на „дълбокото небе“. Дълбоко небе в астрофотографията се наричат обектите, които се намират извън слънчевата система. Те са на разстояние от хиляди до милиони и дори милиарди светлинни години разстояние от нас. Едни от най-впечатляващите структури на дълбокото небе са мъглявините. Това са гигантски газово-прахови комплекси, облаци с размери от десетки до стотици светлинни години в диаметър, съдържащи основно водород, хелий, кислород, сяра и други по-тежки елементи. Тези облаци се превръщат много често в родилни отделения на нови звезди и планетни системи, подобни на нашата Слънчева система. Нашата звезда, Слънцето, също е родена от такъв гигантски облак. Различните газове в космоса светят с различна светлина, когато попаднат в телескопите и чувствителните фотосензори на астрофотографските камери. Другите интересни обекти на дълбокото небе са галактиките, далечните мегаструктури, градове от милиарди звезди, космически газ и прах, които винаги са ни впечатлявали с неповторимите си форми – спираловидни, лещовидни, елиптични и неправилни, често увлечени в гравитационен танц с други свои спътници в необятната вселена, в сърцата на които обикновено туптят свръхмасивни черни дупки. Този далечен свят става достъпен чрез астрофотографската изложба „Из тайните на космоса“.

Тихомир Тодоров е роден през 1968 г. в Ботевград. Работи като компютърен специалист. Занимава се с фотография, а от 2015 и с астрофотография.

Никола Антонов е роден през 1976 г. в София. Астрономията му е страст и хоби от детска възраст. Работи като ИТ мениджър в средно голяма българска компания, а в свободното си време преподава музика и се занимава с астрономия и астрофотография. Членува в Американската асоциация на наблюдателите на променливи звезди и Института по съвременни физически изследвания (ИСФИ).

По време на откриването на изложбата, Никола Антонов ще сподели с посетителите подробности относно процеса на заснемане на обекти от "дълбокото небе" и ще представи конкретните фотографии, които ще бъдат изложени.

2023 © Варна е / снимка: Приложена астрофотография: Мъглявината „Орел“ (М16), съзвездие Стрелец, 5700 св. г. Тихомир Тодоров, Ботевград

35 научни проекта са реализирани при полярната експедиция на Научноизследователския ни кораб "Св. Св. Кирил и Методий"

Очакват се значими данни от изследванията на морските течения, както и нова информация за покачването на морското ниво и замърсяването с микропластмаса
35 научни проекта са реализирани при полярната експедиция на Научноизследователския ни кораб "Св. Св. Кирил и Методий"

Научноизследователският ни кораб "Св. Св. Кирил и Методий" се завърна от четвъртото си плаване до Антарктида и участието си в 34-тата Българска полярна експедиция до остров Ливингстън. По време на антарктическата мисия са реализирани 35 научни проекта, съобщи председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В момента резултатите от тях се обработват. Очакват се значими данни от изследванията на морските течения, осъществени съвместно с учени от университета в Хамбург, както и нова информация за покачването на морското ниво и замърсяването с микропластмаса, допълни той.

Екипажът, с командир кап. II ранг Радко Муевски, бе посрещнат на Морската гара във Варна от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов.

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" е част от състава на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". Корабът е първият в историята на родното морско плаване военен кораб, който достига ледените води на Антарктика. С вече четири успешни експедиции зад гърба си, той продължава да обновява и докомплектова българската изследователска база "Св. Климент Охридски" и да бъде дом на мащабни научни проекти с международно участие.

"Успешният завършек на поредното задгранично плаване е повод за огромна национална гордост. Той утвърждава статута на България като способна морска нация, с глобален научен обхват", изтъкват от Висшето военноморско училище във Варна. 

2026 © Варна е / снимки: ВВМУ - Варна