Мобилно меню

Астрофотографска изложба „Из тайните на космоса“ представя Варненският свободен университет

Събитието обединява науката и изкуството
Астрофотографска изложба „Из тайните на космоса“ представя Варненският свободен университет
638

В търсене на мост между науката и изкуството, Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ представя астрофотографската изложба „Из тайните на космоса“. Тя ще бъде открита на 26 септември 2023 г., от 16.00 часа, в малкия Арт салон на Радио Варна. Ще бъдат експонирани фотографии на Тихомир Тодоров и Никола Антонов – астрофотографи, заснели и изучаващи гигантски мъглявини, далечни галактики и звездни купове, скрити за човешкия поглед, но допринасящи за разбиране за процесите във вселената.

Изложбата е организирана от ВСУ „Черноризец Храбър“, с финансовата подкрепа на Община Варна и със съдействието на Института за физико-математически изследвания към университета. Събитието продължава инициативата за представяне на творби на български астрофотографи, стартирала през май 2022 г. в София. Студенти на ВСУ “Черноризец Храбър” очакват с нетърпение предстоящи школи по астрономия и астрофизика.

Представените от Тихомир Тодоров и Никола Антонов фотографии поставят акцент върху тайните на „дълбокото небе“. Дълбоко небе в астрофотографията се наричат обектите, които се намират извън слънчевата система. Те са на разстояние от хиляди до милиони и дори милиарди светлинни години разстояние от нас. Едни от най-впечатляващите структури на дълбокото небе са мъглявините. Това са гигантски газово-прахови комплекси, облаци с размери от десетки до стотици светлинни години в диаметър, съдържащи основно водород, хелий, кислород, сяра и други по-тежки елементи. Тези облаци се превръщат много често в родилни отделения на нови звезди и планетни системи, подобни на нашата Слънчева система. Нашата звезда, Слънцето, също е родена от такъв гигантски облак. Различните газове в космоса светят с различна светлина, когато попаднат в телескопите и чувствителните фотосензори на астрофотографските камери. Другите интересни обекти на дълбокото небе са галактиките, далечните мегаструктури, градове от милиарди звезди, космически газ и прах, които винаги са ни впечатлявали с неповторимите си форми – спираловидни, лещовидни, елиптични и неправилни, често увлечени в гравитационен танц с други свои спътници в необятната вселена, в сърцата на които обикновено туптят свръхмасивни черни дупки. Този далечен свят става достъпен чрез астрофотографската изложба „Из тайните на космоса“.

Тихомир Тодоров е роден през 1968 г. в Ботевград. Работи като компютърен специалист. Занимава се с фотография, а от 2015 и с астрофотография.

Никола Антонов е роден през 1976 г. в София. Астрономията му е страст и хоби от детска възраст. Работи като ИТ мениджър в средно голяма българска компания, а в свободното си време преподава музика и се занимава с астрономия и астрофотография. Членува в Американската асоциация на наблюдателите на променливи звезди и Института по съвременни физически изследвания (ИСФИ).

По време на откриването на изложбата, Никола Антонов ще сподели с посетителите подробности относно процеса на заснемане на обекти от "дълбокото небе" и ще представи конкретните фотографии, които ще бъдат изложени.

2023 © Варна е / снимка: Приложена астрофотография: Мъглявината „Орел“ (М16), съзвездие Стрелец, 5700 св. г. Тихомир Тодоров, Ботевград

Корабът "Св. св. Кирил и Методий" отплава на четвъртата си полярна експедиция

Екипажът трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 година
Корабът "Св. св. Кирил и Методий" отплава на четвъртата си полярна експедиция

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" отплава на своята четвърта полярна експедиция. Той беше изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна, в която участваха областният управител проф. Андрияна Андреева, заместник кметът Илия Коев, посланикът на Аржентина Н. Пр. Алехандро Майер, заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински,  началникът на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, съветникът на президента по въпросите на военната сигурност вицеадмирал Митко Петев, първият командир на Научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" кап. II ранг Николай Данаилов, районни кметовe, офицери и курсанти.

За да пожелаят попътен вятър и успешно плаване на Морска гара бяха и десетки близки и приятели на участниците в българската антарктическа експедиция.

Молебен за здраве и успешно плаване на научноизследователския кораб отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Очаква се корабът да достигне до българската антарктическа база на остров Ливингстън в края на декември, съобщи капитанът на плавателния съд Радко Муевски. Преди това Научноизследователският ни кораб ще посети аржентинското пристанище Мар дел Плата. По план той трябва да акостира там около 15 декември.  По време на плаването корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще спре и в Пунта Аренас в Чили. 28-членният екипаж трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 година.

Мисията му при това плаване е да достави нова сглобяема лаборатория за сеизмични и метеорологичен изследвания. 

"Това е първото тясно сътрудничество между българските учени и Военноморските сили на България в едни от най-трудните води на Земята. Благодарение на военните ни моряци, офицери, капитани ние успяваме да направим научни изследвания, които нареждат страната ни до нации, открили нови континенти", отбеляза при изпращането на екипажа на кораба "Св. Св. Кирил и Методий" ръководителят на научноизследователската експедиция проф. Христо Пимпирев. Той допълни, че българските изследователи, моряци, офицери и капитани за четвърти път заедно ще бъдат в ледените води на Южния океан, за да работят за световната наука срещу повишаването на морското ниво и промените в климата, от които всички ние страдаме. 

И при това плаване на борда на НИК 421 ще има практиканти от Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров", както и курсанти от Азербайджан, Румъния и Полша. Повечето от тях ще плават до испанското пристанище Картахена, след което се завръщат в България. 

На борда ще се качат и изследователи от шест нации - САЩ, Черна гора, Германия, Чехия, Румъния, Обединените арабски емирства. По време на престоя на остров Ливингстън се очаква да бъде завършено оборудването на основната сграда на научната ни база "Св. Климент Охридски". При експедицията ВВМУ ще продължи съвместната си работа с компанията "Ендуросат" и по проекти за изследвания на морското дъно. 

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна