Български учени с революционно откритие за производството на ядрена енергия

България със световен пробив в науката и производство на ядрена енергия. Учени от Института по физика на твърдото тяло и Института по електроника вече са патентовали мощно гама излъчване, което е резултат само от ядрена реакция. Държавата ще финансира продължаването на проекта с 10 милиона лева.

След години на научноизследователски труд, учените в Института по физика на твърдото тяло провеждат експеримент като първо ускоряват неутрални частици, а след това правят и термоядрен синтез чрез лазер.

Проф. Любомир Ковачев от Институт по електроника към БАН пояснява: "С лазера много по-евтино и много по-ефективно може да се ускорят заредени частици. Вече знаехме как да ускоряваме неутрални частици и тогава възникна въпросът - добре, не може ли тези частици, атоми на леки елементи като хелий - да премахнем електронната обвивка и тогава, като я премахнем - по естествен начин с тази кинетична енергия - да ги натрупаме на едно място и да създадем там условия за термоядрен синтез. Тези неща ги изследваме от 9 години и за наше голямо удовлетворение, успяхме да постигнем много мощно гама излъчване, което е резултат само от ядрена реакция".

Достижението веднага е патентовано, а интересът към българския експеримент от чужди лаборатории и институти нараства. Младите учени у нас също са заинтересовани.

"В момента, в който успяхме теоретичните изследвания да ги потвърдим на различни етапи с експериментална работа, се обърнахме към млади учени, с които да разширим нашия екип и съответно да подготвим нови и млади специалисти, които ще са необходима част от екип, който ще продължи да разработва това така авангардно изследване", отбеляза  доц. Екатерина Йорданова, директор на ИФТТ - БАН. 

"Вярвам силно, че България се провеждат научни експерименти на високо ниво, но за съжаление информация за това не достига до много хора. Въпреки това резултатите са факт и са следствие на много дълги години работа и труд", допълни Мария-Габриела Желева, асистент в ИФТТ - БАН.

Ползите от експерименталния пробив на българските учени са, че няма остатъчно радиационно излъчване, отпада необходимостта от съхранение на ядрени отпадъци. Държавата също показва интерес към експеримента и Министерството на иновациите и растежа отпусна 10 милиона лева, за да продължи разработката, информира БНТ.

"Започваме първа стъпка с изграждане на лаборатория, която да осигури всичките необходими стандарти и изисквания, за да продължим с експерименталната работа. Втората стъпка - при потвърждаване, анализиране, мащабиране и потвърждаване на всички процеси е изграждане на нов център, който вече ще бъде с европейско участие", разкри доц. Екатерина Йорданова. директор на ИФТТ - БАН. 

"Очакваме да бъде създаден термоядрен реактор на синтез, ако живот и здраве всичко върви както е по план”, подчерта проф. Любомир Ковачев от Института по електроника - БАН, като допълни, че ако всичко върви по план е напълно реалистично той да е български. 

Учени вече определиха родното постижение като революция в производството на ядрена енергия.

С тържествена церемония на Морска гара във Варна Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" бе изпратен на петото си полярно плаване. То ще продължи малко над пет месеца под ръководството на командира на кораба капитан II ранг Радко Муевски. Корабът поема курс към Антарктида, за да участва в осигуряването на 35-ата българска полярна експедиция и научноизследователската дейност на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън.

На тържествената церемония по изпращането на кораба присъстваха официални гости, близки на членовете на екипажа и граждани.

Вицеадмирал Митко Петев обяви поздравителен адрес от името на президента и върховен главнокомандващ на Република България Илияна Йотова. Приветствия отправиха министърът на образованието и науката – проф. Георги Вълчев, началникът на политическия кабинет на министъра на отбраната –  Владко Владов, началникът на ВВМУ – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, и проф. Христо Пимпирев.

В словото си проф. Пимпирев подчерта, че с тези мисии България категорично се е доказала като силна морска държава, която оперира в Световния океан. 

От своя страна, министърът на образованието и науката – проф. Георги Вълчев, отбеляза, че въпреки финансовите предизвикателства пред страната, държавата е осигурила нужните средства за експедицията. Той изтъкна, че подобни проекти са необходими за обединението на нацията, издигат международния престиж на България и служат за пример за успешно споделяне на ресурси между висшите училища. 

Флотилен адмирал Калинов допълни, че през тази година корабът ще осигури логистиката по 7 от общо 18-те проекта от националната полярна програма и отбеляза високото международно участие на учени от Румъния, Гърция, ОАЕ, Бразилия, Германия, Колумбия, Еквадор, Норвегия и Китай.

Чувстваме се уверени и изпращаме подготвен кораб и екипаж, посочи флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов началник на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров", в чийто състав е научноизследователският кораб.. 

35-ата експедиция има историческо значение, защото българската антарктическа база ще разшири своята територия и

българският трибагреник ще бъде поставен на още един остров.

Екипажът ще участва в установяването на лагер на остров Смит - най-високият, най-малко изследваният и един от най-труднодостъпните острови в този регион, стана ясно по време на церемонията.

На борда на НИК 421 има 24 практиканти, сред които 18 български и 6 чуждестранни курсанти.

Корабът ще се насочи към Средиземно море, където ще вземе участие в престижната международна конференция по климата КОП-31 (COP31) в Анталия, Турция. По пътя към Картахена (Испания) на борда ще се проведе практическо обучение на курсанти от Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". При завръщането си от Ледения континент, екипажът ще акостира в Буенос Айрес, Аржентина, за да отбележи националния празник 3 март заедно с българската общност там. Капитан Муевски очаква корабът да се завърне в България в средата на месец април 2027 година.