Български учени с революционно откритие за производството на ядрена енергия

България със световен пробив в науката и производство на ядрена енергия. Учени от Института по физика на твърдото тяло и Института по електроника вече са патентовали мощно гама излъчване, което е резултат само от ядрена реакция. Държавата ще финансира продължаването на проекта с 10 милиона лева.

След години на научноизследователски труд, учените в Института по физика на твърдото тяло провеждат експеримент като първо ускоряват неутрални частици, а след това правят и термоядрен синтез чрез лазер.

Проф. Любомир Ковачев от Институт по електроника към БАН пояснява: "С лазера много по-евтино и много по-ефективно може да се ускорят заредени частици. Вече знаехме как да ускоряваме неутрални частици и тогава възникна въпросът - добре, не може ли тези частици, атоми на леки елементи като хелий - да премахнем електронната обвивка и тогава, като я премахнем - по естествен начин с тази кинетична енергия - да ги натрупаме на едно място и да създадем там условия за термоядрен синтез. Тези неща ги изследваме от 9 години и за наше голямо удовлетворение, успяхме да постигнем много мощно гама излъчване, което е резултат само от ядрена реакция".

Достижението веднага е патентовано, а интересът към българския експеримент от чужди лаборатории и институти нараства. Младите учени у нас също са заинтересовани.

"В момента, в който успяхме теоретичните изследвания да ги потвърдим на различни етапи с експериментална работа, се обърнахме към млади учени, с които да разширим нашия екип и съответно да подготвим нови и млади специалисти, които ще са необходима част от екип, който ще продължи да разработва това така авангардно изследване", отбеляза  доц. Екатерина Йорданова, директор на ИФТТ - БАН. 

"Вярвам силно, че България се провеждат научни експерименти на високо ниво, но за съжаление информация за това не достига до много хора. Въпреки това резултатите са факт и са следствие на много дълги години работа и труд", допълни Мария-Габриела Желева, асистент в ИФТТ - БАН.

Ползите от експерименталния пробив на българските учени са, че няма остатъчно радиационно излъчване, отпада необходимостта от съхранение на ядрени отпадъци. Държавата също показва интерес към експеримента и Министерството на иновациите и растежа отпусна 10 милиона лева, за да продължи разработката, информира БНТ.

"Започваме първа стъпка с изграждане на лаборатория, която да осигури всичките необходими стандарти и изисквания, за да продължим с експерименталната работа. Втората стъпка - при потвърждаване, анализиране, мащабиране и потвърждаване на всички процеси е изграждане на нов център, който вече ще бъде с европейско участие", разкри доц. Екатерина Йорданова. директор на ИФТТ - БАН. 

"Очакваме да бъде създаден термоядрен реактор на синтез, ако живот и здраве всичко върви както е по план”, подчерта проф. Любомир Ковачев от Института по електроника - БАН, като допълни, че ако всичко върви по план е напълно реалистично той да е български. 

Учени вече определиха родното постижение като революция в производството на ядрена енергия.

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" отплава на своята четвърта полярна експедиция. Той беше изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна, в която участваха областният управител проф. Андрияна Андреева, заместник кметът Илия Коев, посланикът на Аржентина Н. Пр. Алехандро Майер, заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински,  началникът на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, съветникът на президента по въпросите на военната сигурност вицеадмирал Митко Петев, първият командир на Научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" кап. II ранг Николай Данаилов, районни кметовe, офицери и курсанти.

За да пожелаят попътен вятър и успешно плаване на Морска гара бяха и десетки близки и приятели на участниците в българската антарктическа експедиция.

Молебен за здраве и успешно плаване на научноизследователския кораб отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Очаква се корабът да достигне до българската антарктическа база на остров Ливингстън в края на декември, съобщи капитанът на плавателния съд Радко Муевски. Преди това Научноизследователският ни кораб ще посети аржентинското пристанище Мар дел Плата. По план той трябва да акостира там около 15 декември.  По време на плаването корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще спре и в Пунта Аренас в Чили. 28-членният екипаж трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 година.

Мисията му при това плаване е да достави нова сглобяема лаборатория за сеизмични и метеорологичен изследвания. 

"Това е първото тясно сътрудничество между българските учени и Военноморските сили на България в едни от най-трудните води на Земята. Благодарение на военните ни моряци, офицери, капитани ние успяваме да направим научни изследвания, които нареждат страната ни до нации, открили нови континенти", отбеляза при изпращането на екипажа на кораба "Св. Св. Кирил и Методий" ръководителят на научноизследователската експедиция проф. Христо Пимпирев. Той допълни, че българските изследователи, моряци, офицери и капитани за четвърти път заедно ще бъдат в ледените води на Южния океан, за да работят за световната наука срещу повишаването на морското ниво и промените в климата, от които всички ние страдаме. 

И при това плаване на борда на НИК 421 ще има практиканти от Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров", както и курсанти от Азербайджан, Румъния и Полша. Повечето от тях ще плават до испанското пристанище Картахена, след което се завръщат в България. 

На борда ще се качат и изследователи от шест нации - САЩ, Черна гора, Германия, Чехия, Румъния, Обединените арабски емирства. По време на престоя на остров Ливингстън се очаква да бъде завършено оборудването на основната сграда на научната ни база "Св. Климент Охридски". При експедицията ВВМУ ще продължи съвместната си работа с компанията "Ендуросат" и по проекти за изследвания на морското дъно.