Фотоизложба "Фантастични умове" подредиха във Варна

Гордеем се с брилянтните млади умове на Варна, които прославят града и страната ни по целия свят. Ще продължим да ги подкрепяме, така че да останат в нашия град и да продължат да допринасят за неговото развитие. Това каза кметът Благомир Коцев пред участниците в 51-вата Национална младежка астрономическа конференция, която се провежда в НАОП "Николай Коперник" във Варна до 30 март.

Той участва в откриването на фотоизложбата "Фантастични умове", която е специално издание на проекта "Моите будители". Експозицията представя успехите на българските олимпийски отбори по математика, физика, химия, информатика, биология, лингвистика, астрофизика и изкуствен интелект от най-престижните международни олимпиади и се реализира от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). 

Четирима варненски ученици и двама техни ръководители са участвали в Олимпийските отбори по природни науки през миналата година.

Това са възпитаниците на МГ "Д-р Петър Берон" Веселин Маркович (спечелил 2 сребърни и 2 бронзови медала по математика и информатика), Деян Хаджи-Манич (спечелил 1 златен и 1 бронзов медал по математика и изкуствен интелект), Светослав Арабов (спечелил 1 златен медал по астрономия) и Антон Стоянов (спечелил 1 бронзов медал по астрономия) и ръководителите им по астрономия и астрофизика Ева Божурова и Захари Дончев. 

"В отборите ние не просто решаваме задачи и се готвим за състезания, а ставаме приятели, едно семейство с общи интереси и цели, което заедно работи за България", сподели по време на откриването на изложбата Веселин Маркович. За него 2025 г. е последна в училище. Той очаква за трета поредна година да бъде част от националните ни отбори по математика и информатика.  

За ръководителя на отбора по астрономия Ева Божурова науката за звездите е "болест", за която няма лечение и променя съдбата на "заразените". Нейният подход още към най-малките ученици в школите към НАОП "Николай Коперник" е да развива нестандартното мислене и идеи. 

Организаторите на изложбата от своя страна споделят, че медалите от националните и международни олимпиади са най-високото възможно признание, което един ученик може да постигне. Нивото на тези състезания е над университетското, а издръжливостта на умствено, психическо и физическо натоварване по време на подготовката и участието в тях е забележителна. Олимпийските състезания създават мрежа от най-добрите умове на планетата и са трамплин за успешна кариера в науката, бизнеса, обществения живот. 

През 2024 г. българските олимпийци, водени от техните ръководители, спечелиха от най-престижните международни олимпиади 40 медала (2 златни, 14 сребърни и 24 бронзови). Заедно с останалите европейски, балкански, младежки и момичешки олимпиади, общо завоюваните медали от националните отбори са 91 (11 златни, 40 сребърни и 40 бронзови). 

Изложбата, посветена на българските олимпийски отбори по природни науки от 2024 г. и техните ръководители, ще остане във Варна 10 дни. От Сдружението на олимпийските отбори обещават догодина тя да продължи с третото си издание и да представи следващото поколение олимпийци.

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" отплава на своята четвърта полярна експедиция. Той беше изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна, в която участваха областният управител проф. Андрияна Андреева, заместник кметът Илия Коев, посланикът на Аржентина Н. Пр. Алехандро Майер, заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински,  началникът на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, съветникът на президента по въпросите на военната сигурност вицеадмирал Митко Петев, първият командир на Научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" кап. II ранг Николай Данаилов, районни кметовe, офицери и курсанти.

За да пожелаят попътен вятър и успешно плаване на Морска гара бяха и десетки близки и приятели на участниците в българската антарктическа експедиция.

Молебен за здраве и успешно плаване на научноизследователския кораб отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Очаква се корабът да достигне до българската антарктическа база на остров Ливингстън в края на декември, съобщи капитанът на плавателния съд Радко Муевски. Преди това Научноизследователският ни кораб ще посети аржентинското пристанище Мар дел Плата. По план той трябва да акостира там около 15 декември.  По време на плаването корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще спре и в Пунта Аренас в Чили. 28-членният екипаж трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 година.

Мисията му при това плаване е да достави нова сглобяема лаборатория за сеизмични и метеорологичен изследвания. 

"Това е първото тясно сътрудничество между българските учени и Военноморските сили на България в едни от най-трудните води на Земята. Благодарение на военните ни моряци, офицери, капитани ние успяваме да направим научни изследвания, които нареждат страната ни до нации, открили нови континенти", отбеляза при изпращането на екипажа на кораба "Св. Св. Кирил и Методий" ръководителят на научноизследователската експедиция проф. Христо Пимпирев. Той допълни, че българските изследователи, моряци, офицери и капитани за четвърти път заедно ще бъдат в ледените води на Южния океан, за да работят за световната наука срещу повишаването на морското ниво и промените в климата, от които всички ние страдаме. 

И при това плаване на борда на НИК 421 ще има практиканти от Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров", както и курсанти от Азербайджан, Румъния и Полша. Повечето от тях ще плават до испанското пристанище Картахена, след което се завръщат в България. 

На борда ще се качат и изследователи от шест нации - САЩ, Черна гора, Германия, Чехия, Румъния, Обединените арабски емирства. По време на престоя на остров Ливингстън се очаква да бъде завършено оборудването на основната сграда на научната ни база "Св. Климент Охридски". При експедицията ВВМУ ще продължи съвместната си работа с компанията "Ендуросат" и по проекти за изследвания на морското дъно.