Мобилно меню

На 23 март Националният институт по метеорология и хидрология във Варна отваря врати за посетители

Инициативата е по повод Световния ден на метеорологията
На 23 март Националният институт по метеорология и хидрология във Варна отваря врати за посетители
823

Националният институт по метеорология и хидрология във Варна обявява ден на отворените врати навръх Световния ден на метеорологията - 23 март. Посещенията са възможни в периода от 9 до 15:30 часа. "Всеки, който желае може да посети института за дискусии и запознаване с работата ни и проблемите с водите и климата", отбелязва директорът на НИМХ-Варна Иван Иванов.

Прогнозирането на времето започва със стандартизацията на морските данни и метеорологичните наблюдения на морето. През 1849 г. е стартирало предаването на метеорологични наблюдения чрез морзов код. През 1860 г. започва издаването на предупреждения за бури по крайбрежието на Великобритания, по- късно и общи прогнози за времето.

Впоследствие се създава световна мрежа от метеорологични наблюдения, обмен между страните и международно споразумение за стандартизирани методи и мерни единици. През 1957-58 г. започват измервания на слънчевата радиация и атмосферния озон, а на 1 април 1960 г. е изстрелян първият метеорологичен сателит около земната орбита.

В края на 20 век започва числено прогнозиране на времето. През 21 век продължава развитието на нови технологии за наблюдение и моделиране, които подпомагат за по-доброто разбиране на сложната глобална метеорологична и климатична система на Земята. В резултат, днешните петдневни прогнози са толкова надеждни, колкото двудневната прогноза отпреди 25 години.

Търсенето на прогностична информация за времето, климата и водата непрекъснато нараства. Предоставянето на метеорологични, климатични и хидроложки услуги ще продължи да се развива все по-бързо, благодарение на суперкомпютри, сателитни технологии, технологии за дистанционно наблюдение и др. Изследванията са от основно значение за разбирането на мащаба и скоростта на промените на времето и климата.

През 2023-та мотото на Световния ден на метеорологията е "Бъдещето на времето, климата и водата през погледа на поколенията".

2023 © Варна е

Българският научноизследователски кораб достигна остров Ливингстън

Вторият етап на 34-тата българска антарктическа експедиция е свързан с товаро-разтоварни операции в сложни хидрометеорологични условия на необорудван бряг, извършване на пробонабиране и други дейности по научноизследователски проекти в района на Южните Шетландски острови и пролив Брансфийлд и транспортиране на личен състав между антарктическите бази и полеви лагери в района на плаването
Българският научноизследователски кораб достигна остров Ливингстън

Българският научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" достигна бреговете на остров Ливингстън в района на българската антарктическа база "Св. Климент Охридски". Това съобщи в своя профил в социалните мрежи флотилен адмирал о.з. Боян Медникаров от Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" във Варна.

"С това започна активната фаза на осигуряването на 34-тата българска антарктическа експедиция. Нека да отдадем заслуженото на професионализма и смелостта на командира на кораба капитан II ранг Радко Муевски и всички членове на неговия екипаж, които за пореден път гордо развяват българския военноморски флаг във водите на Южния океан!", добавя флотилен адмирал о.з. Боян Медникаров.

Преди няколко дни корабът отплава от чилийското пристанище Пунта Аренас.

Там на борда беше приета първата група от учени и логистични работници от състава на Българския антарктически институт, както и чуждестранни учени от Румъния, Черна гора, Обединените арабски емирства и Еквадор, които са част от 34-тата българска антарктическа експедиция до ледения континент Антарктида.

Също така на кораба бяха натоварени хранителни провизии, ГСМ и други материални запаси, които ще бъдат транспортирани до българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" и ще бъдат използвани за нейното функциониране през настоящия сезон.

Корабът застава на котва пред Българската антарктическа база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън вечерта на 25 декември 2025 г. След координация с командира на базата, започва транспортирането на научните и логистичните работници от кораба към българския бряг.

С пристигането си в базата, научноизследователският ни кораб завърши първия етап от задграничното си плаване за осигуряване на 34-тата българска антарктическа експедиция. Същевременно започва вторият му етап, който включва товаро-разтоварни операции в сложни хидрометеорологични условия на необорудван бряг, извършване на пробонабиране и други дейности по научноизследователски проекти в района на Южните Шетландски острови и пролив Брансфийлд и транспортиране на личен състав между антарктическите бази и полеви лагери в района на плаването му, уточняват от Висшето военноморско училище във Варна.

Очаква се корабът да посрещне новата 2026 г. в района на Българската антарктическа база, след което непосредствено при отварянето на испанските антарктически бази да направи посещение на остров Дисепшън, за доставяне на транспортирания от него товар.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър ВВМУ "Никола Й. Вапцаров"