Мобилно меню

На 23 март Националният институт по метеорология и хидрология във Варна отваря врати за посетители

Инициативата е по повод Световния ден на метеорологията
На 23 март Националният институт по метеорология и хидрология във Варна отваря врати за посетители
781

Националният институт по метеорология и хидрология във Варна обявява ден на отворените врати навръх Световния ден на метеорологията - 23 март. Посещенията са възможни в периода от 9 до 15:30 часа. "Всеки, който желае може да посети института за дискусии и запознаване с работата ни и проблемите с водите и климата", отбелязва директорът на НИМХ-Варна Иван Иванов.

Прогнозирането на времето започва със стандартизацията на морските данни и метеорологичните наблюдения на морето. През 1849 г. е стартирало предаването на метеорологични наблюдения чрез морзов код. През 1860 г. започва издаването на предупреждения за бури по крайбрежието на Великобритания, по- късно и общи прогнози за времето.

Впоследствие се създава световна мрежа от метеорологични наблюдения, обмен между страните и международно споразумение за стандартизирани методи и мерни единици. През 1957-58 г. започват измервания на слънчевата радиация и атмосферния озон, а на 1 април 1960 г. е изстрелян първият метеорологичен сателит около земната орбита.

В края на 20 век започва числено прогнозиране на времето. През 21 век продължава развитието на нови технологии за наблюдение и моделиране, които подпомагат за по-доброто разбиране на сложната глобална метеорологична и климатична система на Земята. В резултат, днешните петдневни прогнози са толкова надеждни, колкото двудневната прогноза отпреди 25 години.

Търсенето на прогностична информация за времето, климата и водата непрекъснато нараства. Предоставянето на метеорологични, климатични и хидроложки услуги ще продължи да се развива все по-бързо, благодарение на суперкомпютри, сателитни технологии, технологии за дистанционно наблюдение и др. Изследванията са от основно значение за разбирането на мащаба и скоростта на промените на времето и климата.

През 2023-та мотото на Световния ден на метеорологията е "Бъдещето на времето, климата и водата през погледа на поколенията".

2023 © Варна е

Корабът "Св. св. Кирил и Методий" отплава на четвъртата си полярна експедиция

Екипажът трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 година
Корабът "Св. св. Кирил и Методий" отплава на четвъртата си полярна експедиция

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров" отплава на своята четвърта полярна експедиция. Той беше изпратен с тържествена церемония на Морската гара във Варна, в която участваха областният управител проф. Андрияна Андреева, заместник кметът Илия Коев, посланикът на Аржентина Н. Пр. Алехандро Майер, заместник-командирът на Военноморските сили флотилен адмирал Ваньо Мусински,  началникът на ВВМУ "Никола Йонков Вапцаров" флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, съветникът на президента по въпросите на военната сигурност вицеадмирал Митко Петев, първият командир на Научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" кап. II ранг Николай Данаилов, районни кметовe, офицери и курсанти.

За да пожелаят попътен вятър и успешно плаване на Морска гара бяха и десетки близки и приятели на участниците в българската антарктическа експедиция.

Молебен за здраве и успешно плаване на научноизследователския кораб отслужи Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

Очаква се корабът да достигне до българската антарктическа база на остров Ливингстън в края на декември, съобщи капитанът на плавателния съд Радко Муевски. Преди това Научноизследователският ни кораб ще посети аржентинското пристанище Мар дел Плата. По план той трябва да акостира там около 15 декември.  По време на плаването корабът "Св. св. Кирил и Методий" ще спре и в Пунта Аренас в Чили. 28-членният екипаж трябва да се завърне у дома в средата на април 2026 година.

Мисията му при това плаване е да достави нова сглобяема лаборатория за сеизмични и метеорологичен изследвания. 

"Това е първото тясно сътрудничество между българските учени и Военноморските сили на България в едни от най-трудните води на Земята. Благодарение на военните ни моряци, офицери, капитани ние успяваме да направим научни изследвания, които нареждат страната ни до нации, открили нови континенти", отбеляза при изпращането на екипажа на кораба "Св. Св. Кирил и Методий" ръководителят на научноизследователската експедиция проф. Христо Пимпирев. Той допълни, че българските изследователи, моряци, офицери и капитани за четвърти път заедно ще бъдат в ледените води на Южния океан, за да работят за световната наука срещу повишаването на морското ниво и промените в климата, от които всички ние страдаме. 

И при това плаване на борда на НИК 421 ще има практиканти от Висшето военноморско училище "Н.Й.Вапцаров", както и курсанти от Азербайджан, Румъния и Полша. Повечето от тях ще плават до испанското пристанище Картахена, след което се завръщат в България. 

На борда ще се качат и изследователи от шест нации - САЩ, Черна гора, Германия, Чехия, Румъния, Обединените арабски емирства. По време на престоя на остров Ливингстън се очаква да бъде завършено оборудването на основната сграда на научната ни база "Св. Климент Охридски". При експедицията ВВМУ ще продължи съвместната си работа с компанията "Ендуросат" и по проекти за изследвания на морското дъно. 

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна