На 23 март Националният институт по метеорология и хидрология във Варна отваря врати за посетители

Националният институт по метеорология и хидрология във Варна обявява ден на отворените врати навръх Световния ден на метеорологията - 23 март. Посещенията са възможни в периода от 9 до 15:30 часа. "Всеки, който желае може да посети института за дискусии и запознаване с работата ни и проблемите с водите и климата", отбелязва директорът на НИМХ-Варна Иван Иванов.

Прогнозирането на времето започва със стандартизацията на морските данни и метеорологичните наблюдения на морето. През 1849 г. е стартирало предаването на метеорологични наблюдения чрез морзов код. През 1860 г. започва издаването на предупреждения за бури по крайбрежието на Великобритания, по- късно и общи прогнози за времето.

Впоследствие се създава световна мрежа от метеорологични наблюдения, обмен между страните и международно споразумение за стандартизирани методи и мерни единици. През 1957-58 г. започват измервания на слънчевата радиация и атмосферния озон, а на 1 април 1960 г. е изстрелян първият метеорологичен сателит около земната орбита.

В края на 20 век започва числено прогнозиране на времето. През 21 век продължава развитието на нови технологии за наблюдение и моделиране, които подпомагат за по-доброто разбиране на сложната глобална метеорологична и климатична система на Земята. В резултат, днешните петдневни прогнози са толкова надеждни, колкото двудневната прогноза отпреди 25 години.

Търсенето на прогностична информация за времето, климата и водата непрекъснато нараства. Предоставянето на метеорологични, климатични и хидроложки услуги ще продължи да се развива все по-бързо, благодарение на суперкомпютри, сателитни технологии, технологии за дистанционно наблюдение и др. Изследванията са от основно значение за разбирането на мащаба и скоростта на промените на времето и климата.

През 2023-та мотото на Световния ден на метеорологията е "Бъдещето на времето, климата и водата през погледа на поколенията".

Научноизследователският ни кораб "Св. Св. Кирил и Методий" се завърна от четвъртото си плаване до Антарктида и участието си в 34-тата Българска полярна експедиция до остров Ливингстън. По време на антарктическата мисия са реализирани 35 научни проекта, съобщи председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. В момента резултатите от тях се обработват. Очакват се значими данни от изследванията на морските течения, осъществени съвместно с учени от университета в Хамбург, както и нова информация за покачването на морското ниво и замърсяването с микропластмаса, допълни той.

Екипажът, с командир кап. II ранг Радко Муевски, бе посрещнат на Морската гара във Варна от командира на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов.

Научноизследователският кораб "Св. св. Кирил и Методий" е част от състава на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров". Корабът е първият в историята на родното морско плаване военен кораб, който достига ледените води на Антарктика. С вече четири успешни експедиции зад гърба си, той продължава да обновява и докомплектова българската изследователска база "Св. Климент Охридски" и да бъде дом на мащабни научни проекти с международно участие.

"Успешният завършек на поредното задгранично плаване е повод за огромна национална гордост. Той утвърждава статута на България като способна морска нация, с глобален научен обхват", изтъкват от Висшето военноморско училище във Варна.