На 23 март Националният институт по метеорология и хидрология във Варна отваря врати за посетители

Националният институт по метеорология и хидрология във Варна обявява ден на отворените врати навръх Световния ден на метеорологията - 23 март. Посещенията са възможни в периода от 9 до 15:30 часа. "Всеки, който желае може да посети института за дискусии и запознаване с работата ни и проблемите с водите и климата", отбелязва директорът на НИМХ-Варна Иван Иванов.

Прогнозирането на времето започва със стандартизацията на морските данни и метеорологичните наблюдения на морето. През 1849 г. е стартирало предаването на метеорологични наблюдения чрез морзов код. През 1860 г. започва издаването на предупреждения за бури по крайбрежието на Великобритания, по- късно и общи прогнози за времето.

Впоследствие се създава световна мрежа от метеорологични наблюдения, обмен между страните и международно споразумение за стандартизирани методи и мерни единици. През 1957-58 г. започват измервания на слънчевата радиация и атмосферния озон, а на 1 април 1960 г. е изстрелян първият метеорологичен сателит около земната орбита.

В края на 20 век започва числено прогнозиране на времето. През 21 век продължава развитието на нови технологии за наблюдение и моделиране, които подпомагат за по-доброто разбиране на сложната глобална метеорологична и климатична система на Земята. В резултат, днешните петдневни прогнози са толкова надеждни, колкото двудневната прогноза отпреди 25 години.

Търсенето на прогностична информация за времето, климата и водата непрекъснато нараства. Предоставянето на метеорологични, климатични и хидроложки услуги ще продължи да се развива все по-бързо, благодарение на суперкомпютри, сателитни технологии, технологии за дистанционно наблюдение и др. Изследванията са от основно значение за разбирането на мащаба и скоростта на промените на времето и климата.

През 2023-та мотото на Световния ден на метеорологията е "Бъдещето на времето, климата и водата през погледа на поколенията".

С тържествен ритуал на Морска гара – Варна, бяха отбелязани четири години от присъединяването на научноизследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий", с бордови номер 421, към състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

По време на церемонията, официални гости и екипажът на НИК 421 станаха свидетели на издигането на военноморския флаг, стенговите флагове и флаговете за разцветяване.

По повод годишнината корабът отвори врати и за граждани и гости на Варна.

Всички желаещи имаха възможност да се качат на борда и да разгледат кораба, който вече осъществи три успешни мисии до българската база на остров Ливингстън в Антарктида.

"НИК 421 е флагманът на нашата полярна наука, гордеем се, че имаме завършени три успешни експедиции с български екипаж, който работи в едни от най-студените води и места на Земята", посочи ръководителят на българската експедиция в Антарктика проф. Христо Пимпирев, който беше сред специалните гости на церемонията. По думите му с това сме доказали, че българите се изравняват по умения и качества с големите морски нации като Испания, Франция, Холандия, Великобритания, Португалия, които са откривали нови континенти, докато ние сме били в пределите на Османската империя. Проф. Пимпирев посочи, че се очаква корабът "Св. Св. Кирил и Методий" да се отправи на четвъртата си мисия към Антарктика на 7 ноември и уточни, че задачите на новата експедиция са свързани с напредването на науката и научните изследвания, тъй като предишните 3 мисии са постигнали значителен напредък в изпълнението на логистичните задачи. 

По време на тържествената церемония екипажът на научноизследователския кораб "Св. Св. Кирил и Методий" беше награден за успешно участие в три плавания, за изпълнение на задачи, оказване на логистична поддръжка, за високи професионални постижения, значим колективен принос и подпомагане на научноизследователската дейност на българската атлантическа база на о. Ливингстън, Антарктида.