На второ плаване до Антарктика отплава корабът "Св. Св. Кирил и Методий"

Българският военен научноизследователски кораб (НИК) 421 – "Св. св. Кирил и Методий", от състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ започна своето второ плаване до Антарктика. Задачата на експедицията е осигуряване на условия за реализирането на десет научни проекта, които вече излизат извън пределите на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън. Освен научните изследвания, които ще обезпечи, НИК 421 ще превози и близо 70 тона материали за строителството на новата лаборатория в района на българската база, съобщават от пресцентъра на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров".

Новоизбраният кмет на Варна – Благомир Коцев, както и неговият предшественик – Иван Портних, областният управител – Андрияна Андреева, командирът на ВМС – контраадмирал Кирил Михайлов, представители на държавната власт, общественици и много други официални гости уважиха церемонията по изпращането на кораба, който потегли от Морска гара – Варна. Началникът на Морско училище – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, пожела успешно плаване на членовете на екипажа, а на семействата им – търпение. Председателят на Българския антарктически институт – проф. Христо Пимпирев, получи флага на Военноморските сили на България, който да бъде развят на Ледения континент.

Преди да отплава, НИК 421 бе посетен и от стотина деца – възпитаници на основно училище "Св. св. Кирил и Методий". Те разгледаха кораба, а на командира му – капитан II ранг Николай Данаилов, подариха бутилка с послание, което той да отнесе на Южния полюс.

Пет месеца ще продължи втората полярна експедиция на първия български военен научноизследователски кораб. Първото пристанище, в което ще има престой, е Картахена. До испанското пристанище ще плават и курсанти от Морско училище, които ще отрабоят своята плавателна практика. Оттам НИК 421 ще се отправи към Южна Америка, където ще посети пристанища в Чили, Бразилия и Аржентина. След преминаване на пролива Дрейк, ще достигне и до остров Ливингстън.

Гордеем се с брилянтните млади умове на Варна, които прославят града и страната ни по целия свят. Ще продължим да ги подкрепяме, така че да останат в нашия град и да продължат да допринасят за неговото развитие. Това каза кметът Благомир Коцев пред участниците в 51-вата Национална младежка астрономическа конференция, която се провежда в НАОП "Николай Коперник" във Варна до 30 март.

Той участва в откриването на фотоизложбата "Фантастични умове", която е специално издание на проекта "Моите будители". Експозицията представя успехите на българските олимпийски отбори по математика, физика, химия, информатика, биология, лингвистика, астрофизика и изкуствен интелект от най-престижните международни олимпиади и се реализира от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). 

Четирима варненски ученици и двама техни ръководители са участвали в Олимпийските отбори по природни науки през миналата година.

Това са възпитаниците на МГ "Д-р Петър Берон" Веселин Маркович (спечелил 2 сребърни и 2 бронзови медала по математика и информатика), Деян Хаджи-Манич (спечелил 1 златен и 1 бронзов медал по математика и изкуствен интелект), Светослав Арабов (спечелил 1 златен медал по астрономия) и Антон Стоянов (спечелил 1 бронзов медал по астрономия) и ръководителите им по астрономия и астрофизика Ева Божурова и Захари Дончев. 

"В отборите ние не просто решаваме задачи и се готвим за състезания, а ставаме приятели, едно семейство с общи интереси и цели, което заедно работи за България", сподели по време на откриването на изложбата Веселин Маркович. За него 2025 г. е последна в училище. Той очаква за трета поредна година да бъде част от националните ни отбори по математика и информатика.  

За ръководителя на отбора по астрономия Ева Божурова науката за звездите е "болест", за която няма лечение и променя съдбата на "заразените". Нейният подход още към най-малките ученици в школите към НАОП "Николай Коперник" е да развива нестандартното мислене и идеи. 

Организаторите на изложбата от своя страна споделят, че медалите от националните и международни олимпиади са най-високото възможно признание, което един ученик може да постигне. Нивото на тези състезания е над университетското, а издръжливостта на умствено, психическо и физическо натоварване по време на подготовката и участието в тях е забележителна. Олимпийските състезания създават мрежа от най-добрите умове на планетата и са трамплин за успешна кариера в науката, бизнеса, обществения живот. 

През 2024 г. българските олимпийци, водени от техните ръководители, спечелиха от най-престижните международни олимпиади 40 медала (2 златни, 14 сребърни и 24 бронзови). Заедно с останалите европейски, балкански, младежки и момичешки олимпиади, общо завоюваните медали от националните отбори са 91 (11 златни, 40 сребърни и 40 бронзови). 

Изложбата, посветена на българските олимпийски отбори по природни науки от 2024 г. и техните ръководители, ще остане във Варна 10 дни. От Сдружението на олимпийските отбори обещават догодина тя да продължи с третото си издание и да представи следващото поколение олимпийци.