Мобилно меню

Научноизследователският кораб се завърна от третото си плаване до Антарктида

Плаването продължи 5 месеца
Научноизследователският кораб се завърна от третото си плаване до Антарктида

С тържествен военен ритуал на Морската гара във Варна бе посрещнат българския научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" с бордови номер 421 от състава на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров". Той се завърна от третото си плаване до българската база "Св. Климент Охридски" на о. Ливингстън в Антарктида. Корабът осигуряваше Тридесет и третата българска антарктическа експедиция. Той се завърна във Варна след 155-дневна мисия и 45 дни престой на ледения континент.  

На празничното събитие присъстваха кметът на Варна – Благомир Коцев, съветникът на президента по военната сигурност – вицеадмирал Митко Петев, областният управител на Варна – проф. Андрияна Андреева, командирът на ВМС – контраадмирал Кирил Михайлов, ръководителят на Българската научно-изследователска мисия проф. Христо Пимпирев и др. Екипажът получи поздравления от официалните гости и от началника на Морско училище – флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов.

При стъпването си на родна земя командирът на третото полярно плаване кап. II ранг Радко Муевски докладва мисията за изпълнена. Под негово командване на кораба "Св. Св. Кирил и Методий"

плаваха 34 души, сред които четири дами и двама румънски курсанти. 

"С тази поредна мисия вие доказахте, че сте подготвени и можете да носите отговорността, поставена на плещите ви. Първото плаване беше тежка задача за всички ни, защото се отправихте към непознатото. По време на втората мисия трябваше да затвърдим постигнатите успехи, но днес смело мога да кажа, че вече имате придобити трайни способности и умения и ние се гордеем, че прославяте българския военен флот". С тези думи командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов посреща екипажа на военния кораб.  

По време на пътуването част от младите курсанти в състава плаваха до испанския град Картахена, след което се прибраха във Варна, други четирима, сред които две жени, отплаваха за дългосрочна практика. Те пътуваха на борда на кораба чак до остров Ливингстън, където се включиха в 33-тата Българска полярна експедиция. Част от задачите на пътуването до ледения континент тази година бе обновяването на вътрешното обзавеждане и доокомплектоването на българската изследователска база "Св. Климент Охридски".  

За третата си антарктическа мисия корабът плава с нова лаборатория  "ЕндуроСат" на борда. По време на пътуването в лабораторията се приемаха, обработваха и анализираха космически данни, събрани от системи за наблюдение на земната и водната повърхност на Земята от Космоса. Новата придобивка предостави на екипажа възможности за наблюдение на корабния трафик, замърсяванията и позволи проследяване на хидрометеорологичната обстановка. 

В 33-тата Българска полярна експедиция участваха 37 учени, сред които специалисти от Гърция и от Обединените арабски емирства. За първи път тази година в експедицията се включиха учени-орнитолози, със задачата да изследват разнообразието на видовете птици по време на пътуването, престоя в базата на о-в Ливингстън и обратно. В научната експедиция се включиха още сеизмолози и специалист от Института по подводна археология

НИК 421 "Св. Св. Кирил и Методий" вече 3 години е част от военния състав на Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров".

Плавателният съд е първият в историята на морското плаване военен боен кораб, който плава до ледените води на Антарктика.

Участвал е вече в три успешни изследователски експедиции на о-в Ливингстън.  

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна

Фотоизложба "Фантастични умове" подредиха във Варна

Експозицията представя успехите на българските олимпийски отбори по математика, физика, химия, информатика, биология, лингвистика, астрофизика и изкуствен интелект
Фотоизложба "Фантастични умове" подредиха във Варна

Гордеем се с брилянтните млади умове на Варна, които прославят града и страната ни по целия свят. Ще продължим да ги подкрепяме, така че да останат в нашия град и да продължат да допринасят за неговото развитие. Това каза кметът Благомир Коцев пред участниците в 51-вата Национална младежка астрономическа конференция, която се провежда в НАОП "Николай Коперник" във Варна до 30 март.

Той участва в откриването на фотоизложбата "Фантастични умове", която е специално издание на проекта "Моите будители". Експозицията представя успехите на българските олимпийски отбори по математика, физика, химия, информатика, биология, лингвистика, астрофизика и изкуствен интелект от най-престижните международни олимпиади и се реализира от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). 

Четирима варненски ученици и двама техни ръководители са участвали в Олимпийските отбори по природни науки през миналата година.

Това са възпитаниците на МГ "Д-р Петър Берон" Веселин Маркович (спечелил 2 сребърни и 2 бронзови медала по математика и информатика), Деян Хаджи-Манич (спечелил 1 златен и 1 бронзов медал по математика и изкуствен интелект), Светослав Арабов (спечелил 1 златен медал по астрономия) и Антон Стоянов (спечелил 1 бронзов медал по астрономия) и ръководителите им по астрономия и астрофизика Ева Божурова и Захари Дончев

"В отборите ние не просто решаваме задачи и се готвим за състезания, а ставаме приятели, едно семейство с общи интереси и цели, което заедно работи за България", сподели по време на откриването на изложбата Веселин Маркович. За него 2025 г. е последна в училище. Той очаква за трета поредна година да бъде част от националните ни отбори по математика и информатика.  

За ръководителя на отбора по астрономия Ева Божурова науката за звездите е "болест", за която няма лечение и променя съдбата на "заразените". Нейният подход още към най-малките ученици в школите към НАОП "Николай Коперник" е да развива нестандартното мислене и идеи. 

Организаторите на изложбата от своя страна споделят, че медалите от националните и международни олимпиади са най-високото възможно признание, което един ученик може да постигне. Нивото на тези състезания е над университетското, а издръжливостта на умствено, психическо и физическо натоварване по време на подготовката и участието в тях е забележителна. Олимпийските състезания създават мрежа от най-добрите умове на планетата и са трамплин за успешна кариера в науката, бизнеса, обществения живот. 

През 2024 г. българските олимпийци, водени от техните ръководители, спечелиха от най-престижните международни олимпиади 40 медала (2 златни, 14 сребърни и 24 бронзови). Заедно с останалите европейски, балкански, младежки и момичешки олимпиади, общо завоюваните медали от националните отбори са 91 (11 златни, 40 сребърни и 40 бронзови). 

Изложбата, посветена на българските олимпийски отбори по природни науки от 2024 г. и техните ръководители, ще остане във Варна 10 дни. От Сдружението на олимпийските отбори обещават догодина тя да продължи с третото си издание и да представи следващото поколение олимпийци.

2025 © Варна е / снимки: Пресцентър Община Варна