Научноизследователският кораб "Св. СВ. Кирил и Методий" акостира на Морска гара - Варна

След 127 дни плаване до българската база на остров Ливингстън и обратно първият български военен научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" акостира на Морската гара във Варна.

В официалната церемония по посрещането му участваха президентът Румен Радев, кметът на Варна Иван Портних, началникът на отбраната Емил Ефтимов, министрите на отбраната и на образованието, областният управител Марио Смърков, началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. Боян Медникаров, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, проф. Христо Пимпирев, много граждани.

По време на церемонията екипажът на научноизследователския кораб бе удостоен с почетния знак на Президента на Република България.

Корабът "Св. св. Кирил и Методий" е собственост на консорциум, чиито членове са Висшето военноморско училище, Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Българският антарктически институт. Тържественият акт по издигането на военноморския флаг и присвояването на име на НИК 421 бе проведен на 27 юли 2021 г.

Преди първата полярна мисия на кораба той бе ремонтиран, модернизиран и дооборудван във Варна. На 27 декември 2022 г. "Св. св. Кирил и Методий" отплава от Морска гара – Варна, като така бе поставено началото на 31-вата българска антарктическа експедиция до полярната база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови. Корабът бе натоварен със строителни материали и оборудване, които бяха необходими за изграждането на лаборатория, като част от българската база.

На 4 февруари 2023 г. НИК 421 пусна котва в пристанището в Мар дел Плата, Аржентина, където на борда се качи екипът полярници, изследователи и логистици. След това корабът започна последния си преход до Ливингстън, като премина успешно протока Дрейк. Той достигна своята дестинация през 49-ия ден от плаването си. Изследователските и строителните дейности на родните полярници продължиха 24 дни.

На 6 март 2023 г. корабът „Св. св. Кирил и Методий“  пое по обратния път към родината и акостира на Морска гара - Варна на 2 май. 31-вата българска антарктическа експедиция е първата, при която родните учени достигнаха до полярната база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън на борда на собствен кораб, който не само осъществява мисии до ледения континент, но и помага на учени от други държави.

"България застана отново на морската карта на света. Ние сме една много уважавана нация сред полярните държави, а полярните държави са всичките най-велики и богати страни в света", коментира пред журналисти във Варна ръководителят на експедицията проф. Христо Пимпирев.

По време на плаването на борда на кораба "Св. св. Кирил и Методий" са се провели и първите български научни изследвания в Южния океан.

"В тази експедиция ние свършихме толкова работа - както в науката, така и в логистиката, колкото за три експедиции, ако бяхме карали по стария стопаджийски начин - да се молим на някой да ни вземе и да ни закара до там", подчерта проф. Пимпирев.

Припомняме, че по време на експедицията до Антарктида екипажът на кораба участва и в спасителна операция на учени от испанската база, чиято лодка аварирала по време на буря.

"Командирското ми решение беше да отида с кораба, тъй като времето не позволяваше да се изпрати лодка и щях да рискувам да изгубя личен състав от моя екипаж. Затова подходих с кораба", разказа за важната акция кап. II ранг Николай Данаилов, командир на НИК "Св. Св. Кирил и Методий".

След завръщането си в България екипажът на кораба "Св. Св. Кирил и Методий" ще получи заслужена почивка, но подготовката за новата експедиция вече е в ход и се очаква през ноември корабът отново да поеме към ледения континент, отбелязва БНТ.

Първият български военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, с бордови номер 421 от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, акостира във Варна, след второто си полярно плаване в рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция.

С официална церемония НИК 421 бе посрещнат на Морска гара. Освен семействата на екипажа, техните близки и приятели, на ритуала по посрещането присъстваха кметът на града – Благомир Коцев, областният управител Андрияна Андреева, началникът на Щаба на ВМС – к-н I Ваньо Мусински, началникът на Морско училище – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, председателят на Българския антарктически институт – проф. Христо Пимпирев, представители на държавната власт, районни кметове и други официални лица.

След акостистирането на кораба, неговият командир – к-н. II ранг Николай Данаилов, изнесе доклад за второто полярно плаване на НИК 421, съобщават от пресцентъра на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, започна своето второ плаване до Антарктика на 8 ноември 2023 г.

Задачата на експедицията бе осигуряване на условия за реализирането на десет научни проекта, част от тях – и извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Освен научните изследвания, които обезпечи, НИК 421 превози и близо 70 тона материали за строителството на новата лаборатория в района на българската база.

Пет месеца продължи втората полярна експедиция на първия български военен научноизследователски кораб. Първото пристанище, в което НИК имаше престой, бе Картахена. До испанския град плаваха и 28 курсанти от Морско училище, които отработиха своята плавателна практика. Оттам НИК 421 се отправи към Южна Америка. Неговата втора спирка бе пристанището в Мар дел Плата, Аржентина. По време на прехода към аржентинското пристанище корабът премина през район, обявен за опасен заради пиратски нападения. Екипажът беше приведен в по-висока степен на готовност за отразяване на атаките на бързоходни плавателни и летателни средства.

След Мар дел Плата, на 28 декември 2023 г. „Св. св. Кирил и Методий“ достигна до най-южния град на планетата – Ушуая, в Аржентина. Там командирът на НИК – капитан II ранг Николай Данаилов, проведе официална работна среща с Андрес Дачари – главен секретар за Малвините, Антарктида, Южните Атлантически острови и международни въпроси за провинция Огнена земя (Tierra del Fuego), и Нестор Рубен Гонзалес – представител на Съвместното антарктическо командване на Въоръжените сили на Аржентина (COCOANTAR). Домакините изразиха радостта си, че имат възможността да посрещнат за първи път българския военен научноизследователски кораб в Ушуая.

След отплаване от най-южния град на планетата, корабът продължи към пролива Дрейк. В Новогодишната нощ НИК 421 взе участие в успешна операция по оказване на помощ на бедстваща моторна яхта с името „EL DOBLON“. 

Това се случи при подходите на пролива. Яхтата бе под канадски флаг и с 13-членен екипаж. Плавателният съд бе успешно ескортиран до спокойни води, а НИК 421 продължи пътя си към пролива.

На 4 януари 2024 г. научноизследователският кораб достигна до о. Ливингстън и застана на котва в Южния залив на острова, пред българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Екипажът на кораба веднага започна разтоварване с работни лодки на логистичния екип на експедицията, както и на оборудването и провизиите. Екипът пристъпи към отваряне на базата, след което разтовари хранителни провизии и за испанската антарктическа база „Хуан Карлос I“, която е съседна на нашата на о. Ливингстън. Няколко часа по-късно базата бе подготвена и приведена отново в експлоатация за новия антарктически сезон. Паралелно започна работата и по изпълнение на заложените научни проекти.

Продължи разтоварването на материалната част на брега и започна осигуряване на изпълнението на мултидисциплинарен проект „Интегрирано изследване на компонентите „седимент, биота и води“ на океанската екосистема в литорала на о. Ливингстън“. Извърши се пробонабиране от дълбочини в Южния залив на о. Ливингстън.

По време на осигуряването на научния проект в района на залива False bay и нос Бърнард пойнт на о. Ливингстън, учени-геолози намират на брега метални и композитни фрагменти и отломки. Същите, заедно с геоложките проби, са качени от тях на борда на НИК 421 и предоставени на неговия екипаж. След проведен оглед и проучване на отломките на борда на кораба, се достига до предположение, че те са част от конструкцията на военен самолет. По време на престоя на о. Ливингстън бяха натоварени и отпадъци, натрупвани повече от 30 години от българските антарктически експедиции в базата „Св. Климент Охридски“. Те бяха подготвени за натоварване на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и извозени за утилизиране в България.

След 40 дни престой в района на Южните Шетландски острови в Антарктида и успешно завършена антарктическа мисия, българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ пое по обратния път. Първата спирка по пътя към дома бе пристанище Комодоро Ривадавия. Там корабът бе посрещнат от наследници на български емигранти отпреди повече от сто години. Повече от 5000 жители на аржентинския град Комодоро Ривадавия посетиха българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. На 18 февруари корабът отплава и за първи път премина Лъвския пролив в Аржентина, между Лъвския остров (Isla Leones) и континента Южна Америка, на път от Комодоро Ривадавия в провинция Чубут, в аржентинската част на Патагония, за друго пристанище на Аржентина – Мар дел Плата. Там бяха проведени редица официални срещи.

На 25 февруари 2024 г. НИК влезе в пристанище Рио Гранде в Южна Бразилия. Посещението бе за установяване на сътрудничество в изследванията на Антарктида с бразилските военноморски сили и за отбелязване на 90 години от установяването през 1934 г. на дипломатически отношения между Федерална република Бразилия и Република България.

На 20 март 2024 г. НИК мина през пролива Гибралтар и навлезе в Средиземно море, като се отправи към Картахена. Два дни по-късно група от 24-ма курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, пристигнаха във военноморската база в испанския град Картахена, за да се качат на борда на военния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ за отработване на своята практика. На борда на кораба практикантите достигнаха до град Таранто в Италия, където посетиха Старшинското училище в града и се запознаха с дейността му. В италианския град бяха проведени и редица официални визити и срещи между Командването на кораба и местната власт и ВМС на Италия.

На 3 април 2024 г. първият български научноизследователски кораб акостира във Варна от втората си антарктическа мисия.