Научноизследователският кораб "Св. СВ. Кирил и Методий" акостира на Морска гара - Варна

След 127 дни плаване до българската база на остров Ливингстън и обратно първият български военен научноизследователски кораб "Св. Св. Кирил и Методий" акостира на Морската гара във Варна.

В официалната церемония по посрещането му участваха президентът Румен Радев, кметът на Варна Иван Портних, началникът на отбраната Емил Ефтимов, министрите на отбраната и на образованието, областният управител Марио Смърков, началникът на ВВМУ флотилен адмирал проф. Боян Медникаров, командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов, проф. Христо Пимпирев, много граждани.

По време на церемонията екипажът на научноизследователския кораб бе удостоен с почетния знак на Президента на Република България.

Корабът "Св. св. Кирил и Методий" е собственост на консорциум, чиито членове са Висшето военноморско училище, Софийският университет "Св. Климент Охридски" и Българският антарктически институт. Тържественият акт по издигането на военноморския флаг и присвояването на име на НИК 421 бе проведен на 27 юли 2021 г.

Преди първата полярна мисия на кораба той бе ремонтиран, модернизиран и дооборудван във Варна. На 27 декември 2022 г. "Св. св. Кирил и Методий" отплава от Морска гара – Варна, като така бе поставено началото на 31-вата българска антарктическа експедиция до полярната база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови. Корабът бе натоварен със строителни материали и оборудване, които бяха необходими за изграждането на лаборатория, като част от българската база.

На 4 февруари 2023 г. НИК 421 пусна котва в пристанището в Мар дел Плата, Аржентина, където на борда се качи екипът полярници, изследователи и логистици. След това корабът започна последния си преход до Ливингстън, като премина успешно протока Дрейк. Той достигна своята дестинация през 49-ия ден от плаването си. Изследователските и строителните дейности на родните полярници продължиха 24 дни.

На 6 март 2023 г. корабът „Св. св. Кирил и Методий“  пое по обратния път към родината и акостира на Морска гара - Варна на 2 май. 31-вата българска антарктическа експедиция е първата, при която родните учени достигнаха до полярната база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън на борда на собствен кораб, който не само осъществява мисии до ледения континент, но и помага на учени от други държави.

"България застана отново на морската карта на света. Ние сме една много уважавана нация сред полярните държави, а полярните държави са всичките най-велики и богати страни в света", коментира пред журналисти във Варна ръководителят на експедицията проф. Христо Пимпирев.

По време на плаването на борда на кораба "Св. св. Кирил и Методий" са се провели и първите български научни изследвания в Южния океан.

"В тази експедиция ние свършихме толкова работа - както в науката, така и в логистиката, колкото за три експедиции, ако бяхме карали по стария стопаджийски начин - да се молим на някой да ни вземе и да ни закара до там", подчерта проф. Пимпирев.

Припомняме, че по време на експедицията до Антарктида екипажът на кораба участва и в спасителна операция на учени от испанската база, чиято лодка аварирала по време на буря.

"Командирското ми решение беше да отида с кораба, тъй като времето не позволяваше да се изпрати лодка и щях да рискувам да изгубя личен състав от моя екипаж. Затова подходих с кораба", разказа за важната акция кап. II ранг Николай Данаилов, командир на НИК "Св. Св. Кирил и Методий".

След завръщането си в България екипажът на кораба "Св. Св. Кирил и Методий" ще получи заслужена почивка, но подготовката за новата експедиция вече е в ход и се очаква през ноември корабът отново да поеме към ледения континент, отбелязва БНТ.

Гордеем се с брилянтните млади умове на Варна, които прославят града и страната ни по целия свят. Ще продължим да ги подкрепяме, така че да останат в нашия град и да продължат да допринасят за неговото развитие. Това каза кметът Благомир Коцев пред участниците в 51-вата Национална младежка астрономическа конференция, която се провежда в НАОП "Николай Коперник" във Варна до 30 март.

Той участва в откриването на фотоизложбата "Фантастични умове", която е специално издание на проекта "Моите будители". Експозицията представя успехите на българските олимпийски отбори по математика, физика, химия, информатика, биология, лингвистика, астрофизика и изкуствен интелект от най-престижните международни олимпиади и се реализира от Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН). 

Четирима варненски ученици и двама техни ръководители са участвали в Олимпийските отбори по природни науки през миналата година.

Това са възпитаниците на МГ "Д-р Петър Берон" Веселин Маркович (спечелил 2 сребърни и 2 бронзови медала по математика и информатика), Деян Хаджи-Манич (спечелил 1 златен и 1 бронзов медал по математика и изкуствен интелект), Светослав Арабов (спечелил 1 златен медал по астрономия) и Антон Стоянов (спечелил 1 бронзов медал по астрономия) и ръководителите им по астрономия и астрофизика Ева Божурова и Захари Дончев. 

"В отборите ние не просто решаваме задачи и се готвим за състезания, а ставаме приятели, едно семейство с общи интереси и цели, което заедно работи за България", сподели по време на откриването на изложбата Веселин Маркович. За него 2025 г. е последна в училище. Той очаква за трета поредна година да бъде част от националните ни отбори по математика и информатика.  

За ръководителя на отбора по астрономия Ева Божурова науката за звездите е "болест", за която няма лечение и променя съдбата на "заразените". Нейният подход още към най-малките ученици в школите към НАОП "Николай Коперник" е да развива нестандартното мислене и идеи. 

Организаторите на изложбата от своя страна споделят, че медалите от националните и международни олимпиади са най-високото възможно признание, което един ученик може да постигне. Нивото на тези състезания е над университетското, а издръжливостта на умствено, психическо и физическо натоварване по време на подготовката и участието в тях е забележителна. Олимпийските състезания създават мрежа от най-добрите умове на планетата и са трамплин за успешна кариера в науката, бизнеса, обществения живот. 

През 2024 г. българските олимпийци, водени от техните ръководители, спечелиха от най-престижните международни олимпиади 40 медала (2 златни, 14 сребърни и 24 бронзови). Заедно с останалите европейски, балкански, младежки и момичешки олимпиади, общо завоюваните медали от националните отбори са 91 (11 златни, 40 сребърни и 40 бронзови). 

Изложбата, посветена на българските олимпийски отбори по природни науки от 2024 г. и техните ръководители, ще остане във Варна 10 дни. От Сдружението на олимпийските отбори обещават догодина тя да продължи с третото си издание и да представи следващото поколение олимпийци.