Мобилно меню

Президентът: Достигането на първи български научноизследователски кораб до Ледения континент е историческо събитие!

Радев изрази признателност за градивното партньорство, довело до придобиването, възстановяването и модернизацията на кораба "Св. Св. Кирил и Методий"
Президентът: Достигането на първи български научноизследователски кораб до Ледения континент е историческо събитие!

 

"За първи път български научноизследователски кораб достига до Ледения континент и това е историческо събитие за Военноморските ни сили, за науката и прогреса на човечеството, с което всички българи можем да се гордеем."

Това заяви президентът Румен Радев по време на официалната церемония по посрещането на военния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ след неговата първа експедиция до Антарктида. Тържественото събитие, което се проведе на Морска гара – Варна, ознаменува завръщането на първия български военен научноизследователски кораб след успешно приключилата 31-а антарктическа експедиция на родните полярници до българската изследователска база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови.

„В продължение на десетилетия българските учени и изследователи с много професионализъм и всеотдайност позиционираха страната ни на Белия континент и на световната карта на научните достижения“, посочи президентът, като добави, че през годините много често изследователският устрем беше възпрепятстван от ограничените логистични възможности на страната ни. „Днес България прави решителна крачка в утвърждаването ни като морска държава с амбиции и способности за участие в научноизследователски мисии и експедиции не само на Антарктида, но и в морските пространства и в световните океани“, заяви държавният глава.

Президентът изказа признателност за градивното партньорство, довело до придобиването, възстановяването и модернизацията на научноизследователския кораб. През 2021 г. Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ заедно с Българския антарктически институт и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ придобиват научноизследователски кораб, чиято главна цел е  да осигури транспорта за българските полярни мисии до Антарктида и да участва в научноизследователските дейности от Националната програма за полярни изследвания. След учредяване на консорциум между трите институции и фактическото придобиване на кораба, той влиза в състава на ВВМУ. „Вашата кауза откри нови, немислими до момента, възможности пред страната ни в областта на научните изследвания“, подчерта държавният глава.

Президентът поздрави командира на кораба кап. II р. Николай Данаилов за успешната мисия и проявения висок професионализъм от екипажа. Държавният глава се обърна и към ръководителя на експедицията проф. Христо Пимпирев за отдадеността му на полярното дело и приноса му за успеха на мисията, която разкрива нови възможности пред страната ни. Президентът отбеляза и ролята на Българската телеграфна агенция и другите български медии, допринесли за това повече хора да бъдат съпричастни с историческия за България успех.

Държавният глава връчи Почетния знак на президента на екипажа на научноизследователския кораб и на 31-ата Национална антарктическа експедиция, а нейният ръководител проф. Христо Пимпирев изрази признателност за подкрепата на президента, който на церемония в Гербовата зала на президентската институция през месец ноември миналата година връчи националния флаг на 31-ата българска полярна експедиция. „Когато президентът ни връчи националния флаг, ние се почувствахме национално отговорни, той ни даде морална сила да изпълним успешно нашата историческа мисия“, посочи проф. Пимпирев.

По-късно президентът участва в откриването на „Център за въздушно и космическо наблюдение“ във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, където посети и Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона и Центъра за компетентност  КВАЗАР. В рамките на посещението си във висшето училище държавният глава проведе и среща с курсанти.

2023 © Варна е / снимки: Пресцентър ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“

Научно-изследователският ни кораб се завърна от Антарктида

Второто полярно плаване на НИК 421 "Св. Св. Кирил и Методий" продължи 5 месеца
Научно-изследователският ни кораб се завърна от Антарктида

Първият български военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, с бордови номер 421 от състава на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“, акостира във Варна, след второто си полярно плаване в рамките на 32-рата българска антарктическа експедиция.

С официална церемония НИК 421 бе посрещнат на Морска гара. Освен семействата на екипажа, техните близки и приятели, на ритуала по посрещането присъстваха кметът на града – Благомир Коцев, областният управител Андрияна Андреева, началникът на Щаба на ВМС – к-н I Ваньо Мусински, началникът на Морско училище – флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, председателят на Българския антарктически институт – проф. Христо Пимпирев, представители на държавната власт, районни кметове и други официални лица.

След акостистирането на кораба, неговият командир – к-н. II ранг Николай Данаилов, изнесе доклад за второто полярно плаване на НИК 421, съобщават от пресцентъра на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“, започна своето второ плаване до Антарктика на 8 ноември 2023 г.

Задачата на експедицията бе осигуряване на условия за реализирането на десет научни проекта, част от тях – и извън пределите на българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Освен научните изследвания, които обезпечи, НИК 421 превози и близо 70 тона материали за строителството на новата лаборатория в района на българската база.

Пет месеца продължи втората полярна експедиция на първия български военен научноизследователски кораб. Първото пристанище, в което НИК имаше престой, бе Картахена. До испанския град плаваха и 28 курсанти от Морско училище, които отработиха своята плавателна практика. Оттам НИК 421 се отправи към Южна Америка. Неговата втора спирка бе пристанището в Мар дел Плата, Аржентина. По време на прехода към аржентинското пристанище корабът премина през район, обявен за опасен заради пиратски нападения. Екипажът беше приведен в по-висока степен на готовност за отразяване на атаките на бързоходни плавателни и летателни средства.

След Мар дел Плата, на 28 декември 2023 г. „Св. св. Кирил и Методий“ достигна до най-южния град на планетата – Ушуая, в Аржентина. Там командирът на НИК – капитан II ранг Николай Данаилов, проведе официална работна среща с Андрес Дачари – главен секретар за Малвините, Антарктида, Южните Атлантически острови и международни въпроси за провинция Огнена земя (Tierra del Fuego), и Нестор Рубен Гонзалес – представител на Съвместното антарктическо командване на Въоръжените сили на Аржентина (COCOANTAR). Домакините изразиха радостта си, че имат възможността да посрещнат за първи път българския военен научноизследователски кораб в Ушуая.

След отплаване от най-южния град на планетата, корабът продължи към пролива Дрейк. В Новогодишната нощ НИК 421 взе участие в успешна операция по оказване на помощ на бедстваща моторна яхта с името „EL DOBLON“. 

Това се случи при подходите на пролива. Яхтата бе под канадски флаг и с 13-членен екипаж. Плавателният съд бе успешно ескортиран до спокойни води, а НИК 421 продължи пътя си към пролива.

На 4 януари 2024 г. научноизследователският кораб достигна до о. Ливингстън и застана на котва в Южния залив на острова, пред българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Екипажът на кораба веднага започна разтоварване с работни лодки на логистичния екип на експедицията, както и на оборудването и провизиите. Екипът пристъпи към отваряне на базата, след което разтовари хранителни провизии и за испанската антарктическа база „Хуан Карлос I“, която е съседна на нашата на о. Ливингстън. Няколко часа по-късно базата бе подготвена и приведена отново в експлоатация за новия антарктически сезон. Паралелно започна работата и по изпълнение на заложените научни проекти.

Продължи разтоварването на материалната част на брега и започна осигуряване на изпълнението на мултидисциплинарен проект „Интегрирано изследване на компонентите „седимент, биота и води“ на океанската екосистема в литорала на о. Ливингстън“. Извърши се пробонабиране от дълбочини в Южния залив на о. Ливингстън.

По време на осигуряването на научния проект в района на залива False bay и нос Бърнард пойнт на о. Ливингстън, учени-геолози намират на брега метални и композитни фрагменти и отломки. Същите, заедно с геоложките проби, са качени от тях на борда на НИК 421 и предоставени на неговия екипаж. След проведен оглед и проучване на отломките на борда на кораба, се достига до предположение, че те са част от конструкцията на военен самолет. По време на престоя на о. Ливингстън бяха натоварени и отпадъци, натрупвани повече от 30 години от българските антарктически експедиции в базата „Св. Климент Охридски“. Те бяха подготвени за натоварване на българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ и извозени за утилизиране в България.

След 40 дни престой в района на Южните Шетландски острови в Антарктида и успешно завършена антарктическа мисия, българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ пое по обратния път. Първата спирка по пътя към дома бе пристанище Комодоро Ривадавия. Там корабът бе посрещнат от наследници на български емигранти отпреди повече от сто години. Повече от 5000 жители на аржентинския град Комодоро Ривадавия посетиха българския военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“. На 18 февруари корабът отплава и за първи път премина Лъвския пролив в Аржентина, между Лъвския остров (Isla Leones) и континента Южна Америка, на път от Комодоро Ривадавия в провинция Чубут, в аржентинската част на Патагония, за друго пристанище на Аржентина – Мар дел Плата. Там бяха проведени редица официални срещи.

На 25 февруари 2024 г. НИК влезе в пристанище Рио Гранде в Южна Бразилия. Посещението бе за установяване на сътрудничество в изследванията на Антарктида с бразилските военноморски сили и за отбелязване на 90 години от установяването през 1934 г. на дипломатически отношения между Федерална република Бразилия и Република България.

На 20 март 2024 г. НИК мина през пролива Гибралтар и навлезе в Средиземно море, като се отправи към Картахена. Два дни по-късно група от 24-ма курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ – Варна, пристигнаха във военноморската база в испанския град Картахена, за да се качат на борда на военния научноизследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ за отработване на своята практика. На борда на кораба практикантите достигнаха до град Таранто в Италия, където посетиха Старшинското училище в града и се запознаха с дейността му. В италианския град бяха проведени и редица официални визити и срещи между Командването на кораба и местната власт и ВМС на Италия.

На 3 април 2024 г. първият български научноизследователски кораб акостира във Варна от втората си антарктическа мисия.

2024 © Варна е / снимка: Пресцентър ВВМУ "Н. Й. Вапцаров"