100 варненчета участваха в научния фестивал “Ало, Космос! Говори България”

100 деца от 15 училища, организирани от Община Варна, участваха в третото издание на научния фестивал „Ало, Космос! Говори България", който се проведе в София. Те са част от кръжоците на Народната астрономическа обсерватория и планетариум "Николай Коперник" във Варна. Миналата година децата участваха дистанционно.

По време на събитието Обсерваторията представи  интересни проекти на своите ученици и учени на собствен щанд. Изложени бяха подвижни звездни карти, телескоп за наблюдение на Слънце - тип Коронадо, набор за демонстриране на оптика - действие на око, телескоп, отражение и пречупване на светлина и др.

Варненските астрономи участваха активно и в събитията - с лекция и различни демонстрации, и три работилници: Галактичен зоопарк - д-р Янко Николов, Изработване на комети – д-р Ева Божурова и Уъркшоп - Фази на луната – д-р Ева Божурова и Антоанета Аврамова–Бончева.

За първи път във фестивала се включват участници от сателитния център на Европейския съюз в Испания и от Тайван, д-р Суати Мохан - американски аерокосмически инженер, ръководител на операциите за мисията на НАСА "Марс 2020", организирана е и виртуална разходка из Европейската организация за ядрени изследвания - ЦЕРН.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.