Деца и учители в СУ "Неофит Бозвели" казаха: "Не на тормоза в училище!"

Акция под надслов "Не на тормоза в училище!" бе организирана във варненското училище "Неофит Бозвели" в Деня на розовата фланелка - 22 февруари. Интересните инициативи бяха планирани от доброволческия клуб "Добросторници" към училището, ръководен от Елица Бъчварова. Те бяха осъществени съвместно с Ученическия съвет в СУ "Неофит Бозвели" и с подкрепата на ръководството.

По традиция голяма част от учениците и учителите в училището облякоха розови фланелки на 22 февруари, за да кажат символично "Не на тормоза в училище!". В часовете за Занимания по интереси децата и младежите обсъдиха заедно със своите преподаватели и педагогическия съветник как да се справят с агресивното поведение, за да надделяват приятелските отношения между тях. Информационни табла, които посочват различни ключови ситуации в противопоставянето "Приятел или Насилник", бяха поставени на ключови места в СУ "Неофит Бозвели", за да са видими за всички.

В знак на съпричастност към каузата на международния ден за ненасилие бяха раздадени на учители и ученици значки под формата на малки розови фланелки с надпис „Не на тормоза в училище, но не за ден!“.

"Можем да бъдем по-добри", убедени са "Добросторници"-те от СУ "Неофит Бозвели" и техният ръководител Елица Бъчварова.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.