Избират проектант за новата сграда на Математическата гимназия във Варна

Обявена е обществената поръчка за избор на изпълнител за проектиране на новата сграда на Математическа гимназия „Д-р Петър Берон“, съобщи пред журналисти кметът на Варна Иван Портних. Той припомни, че е готово заданиeто, което отговарят на всички съвременни изисквания.

„Факт е и идейната концепция, разработена в сътрудничество с австрийско архитектурно студио и финансирана от Фондация „МГ Д-р Петър Берон-Варна“, за което им благодаря“, каза още кметът.

Новият математически кампус ще има модерна визия и ще отговаря на всички съвременни изисквания за броя, размера и разположението на класните стаи, многофункционалните кабинети и общите пространства. Базата на Математическата гимназия ще е с разгърната застроена площ до 31 000 квадратни метра. След избора на изпълнител, срокът за разработване на идеен проект е до 45 календарни дни, а на техническия проект до 60 календарни дни.

Кметът Иван Портних съобщи още, че има финално одобрение на проекта за изграждане на пристройките на Хуманитарната гимназия „Константин Преславски“ и на Основното училище „Добри Чинтулов“ по Плана за възстановяване и устойчивост. За двете училища ще бъде отпусната сумата от 13 млн. лв., предстоят процедури по избор на изпълнители. Изграждането на пристройките е сериозна крачка напред за преминаването към едносменен режим на обучение, каза кметът.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.