Изграждат ново крило на СУ "Найден Геров" за 16 класни стаи

В ход е изграждането на нова пристройка на VII СУ "Найден Геров" във Варна, като проектът предвижда строителството на 4-етажна сграда с 16 класни стаи. Това е част от мерките за осигуряване на условия за преминаване към едносменен учебен процес в общинските училища, обясни кметът Иван Портних.

Той отбеляза също, че общината ще търси съдействие за решаване на проблема с незавършения физкултурен салон в училището.

"Проектът е на Министерството на спорта, при смяната на различни министри започна прехвърляне на отговорността, но в крайна сметка не може една почти готова сграда да бъде зарязана! СУ "Найден Геров" е едно от най-големите училища и няма физкултурен салон, затова този проект трябва да бъде изпълнен окончателно"

Кметът припомни, че Община Варна кандидатства по Плана за възстановяване за осигуряване на средства за цялостен ремонт на шест учебни заведения - четири училища: ОУ "Св. Св. Кирил и Методий", ОУ "Добри Чинтулов",  ОУ "Йордан Йовков", IV Езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" , и две детски градини: ДГ №17 "Д-р Петър Берон" и ДГ №18 "Чайка". По програма на МОН са изграждат четири спортни площадки в ОУ "Черноризец Храбър", ОУ "Патриарх Евтимий", ОУ "Стефан Караджа" и ОУ "Васил Априлов". 

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.