Мобилно меню

Конкурс за рисунка “Водата е живот“ организира Басейнова дирекция

В творческата надпревара може да се включат деца от I до IV клас от областите Варна, Добрич и Бургас, те трябва да изпратят произведенията си до 20 март
Конкурс за рисунка “Водата е живот“ организира Басейнова дирекция
1182

Конкурс за детска рисунка на тема „Водата е живот“ организира Басейнова дирекция "Черноморски район" по повод Световния ден на водата 22 март.

В арт надпреварата може да се включат деца от I до IV клас от областите Варна, Добрич и Бургас. Младите творци трябва да изпратят картините си до 20 март на адрес: гр. Варна, ул. „Александър Дякович“ № 33.

Няма ограничения относно техниката на изработка на картините. Форматът на рисунките трябва да бъде 35/50 см. Задължително изискване е творбите да са свързани с темата на конкурса.

Едно дете може да участва само с една рисунка, която задължително трябва да бъде придружена с точна информация за автора – име, възраст, учебно заведение, адрес за контакт и телефонен номер за обратна връзка. Необходимо е заедно с творбата да се изпрати и попълнена декларация, която е публикувана на интернет страницата на Басейнова дирекция „Черноморски район“.

Комисия от представители на организаторите ще класира трите най-добри творби на младите художници. Класирането ще бъде обявено в Деня на водата – 22 март, 2023 г. на електронната страница на Басейнова дирекция "Черноморски район". Класираните на първите три места ще получат грамоти и награди, с помощта на които ще продължат да развиват своя талант в областта на изобразителното изкуство.

Рисунките ще бъдат изложени в информационния център на дирекцията.

2023 © Варна е

Идея: Запознават варненски ученици със създаването на Морската градина

Инициативата цели да признае приноса на Антон Ян Новак във формирането на зеления облик на Варна
Идея: Запознават варненски ученици със създаването на Морската градина

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.

2025 © Варна е / по публикацията работи Никола Стойчев