Обичта и доверието бяха основната тема в изпита по български език на четвъртокласниците

За обичта и доверието писаха четвъртокласниците на националното външно оценяване по български език и литература тази година, съобщават от МОН. На тези ценности беше посветена задачата за четене с разбиране по откъс от детска книжка. За да докажат, че разбират прочетеното, четвъртокласниците решаваха 10 задачи. От тях 4 с избираем отговор и 6 с кратък свободен отговор. Тези с избираем отговор бяха свързани с героите, сюжета и с езика в художественото произведение. Шест от въпросите към текста изискваха записване на свободен отговор с кратко изречение или с посочване на цитат/пример от текста.

Тестът започна с диктовка. Чрез нея се проверява прилагането на изучените в началните класове правописни норми, както и уменията за слушане и писане. Текстът за диктовка е записан на аудио файл, за да се гарантират еднакви условия за четенето и слушането му от всички ученици.

Езиковите задачи бяха с по три избираеми отговора, единият от които е верен. С тях се проверяват базови компетентности, свързани с приложния характер на езика.

Последната задача бе с творчески характер. От учениците се изискваше да създадат собствен кратък текст по серия от картини. С помощта на опорни въпроси децата се насочват да пресъздадат действията и емоциите на героите от всяка картинка и да запишат текст, в който изреченията са в логическа връзка, а интерпретацията да показва умения за мислене и за уместна употреба на езикови средства.

Верните отговори на теста можете да видите ТУК.

Утре четвъртокласниците ще се явят на национално външно оценяване по математика. Изпитът започва в 10 часа.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.