Одобрени са проекти за ремонти на училища и детски градини във Варна

Шест проектни предложения на Община Варна за обекти от областта на образователната инфраструктура са одобрени за финансиране на обща стойност 33,6 млн. лв. Те са за основен ремонт и въвеждане на мерки за енергийна ефективност на три училища и една детска градина - ОУ „Добри Чинтулов", ОУ „Йордан Йовков“, ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и ДГ №17 „Д-р Петър Берон“, както и за строителство на пристройки на две училища – Средно училище по хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ и на ОУ „Добри Чинтулов“.

Ремонтни дейности и модернизация ще бъдат извършени също на двете сгради на Средношколското общежитие „Михаил Колони“ във Варна. Проектът е одобрен за финансиране по процедура „Ремонт и рехабилитация на общежития в системата на училищното образование“, съобщиха от дирекция „Европейски и национални оперативни програми“ към Община Варна.

Предвидените ремонтни дейности включват саниране на сградата и въвеждане на всички мерки за енергийна ефективност за постигане на енергиен клас А, като поставяне на топлоизолация, подмяна на дограма и други.

В Средношколското общежитие „Михаил Колони“ са настанени ученици от 8 до 12 клас от цялата страна, които се обучават във всички професионални гимназии и средни училища във Варна. Към момента капацитетът на сградите е 280 ученици.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.