Омбудсманът настоява да се облекчи процедурата по отпускане на социални помощи за ученици

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати препоръка до социалния министър Иванка Шалапатова, в която настоява да отпадне бюрократичната тежест, задължаваща родителите на ученици от II, III и IV клас да предоставят удостоверение за записването им в съответното училище през новата 2023-2024 година, срещу което да получат еднократната държавна помощ от 300 лева.

Поводът за препоръката са постъпващите десетки жалби до омбудсмана, в които родители подчертават, че искат да се възползват от тази социална подкрепа, но посочват като проблем, че Агенцията за социално подпомагане изисква от тях удостоверение, че детето им е записано като ученик за II, III или IV клас, издадено от съответното училище, при положение, че обучението в тези класове е задължително и децата не подлежат на отделно записване, каквото е за учениците в I и VIII клас. 

„Считам, че задължението за родителите да се снабдят от училището с такова удостоверение, за да го приложат към заявлението-декларация до дирекция „Социално подпомагане“, трябва да бъде преразгледано и премахнато. При положение, че този вид помощ се отпуска за всички деца и данните, кое дете къде е записано са налични в информационна система на Министерството на образованието и науката, смятам че Агенцията за социално подпомагане следва да извърши тази проверка служебно, съгласно изискванията на Закона за електронното управление и не би следвало да я иска от гражданите, още повече, че децата от втори, трети и четвърти клас не се записват за първи път в съответните учебни заведения“, категорична е Диана Ковачева.

Тя подчертава, че държавната администрация трябва точно да прилага чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление, т.е. административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, които предоставят обществени услуги да не изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече набрани или създадени данни, а да ги съберат служебно от първичния администратор.

Проф. Ковачева допълва, че възможността за обмен на данни е създадена именно, за да облекчи административната тежест за гражданите.

„Вярвам във Вашата социална ангажираност и желание за намаляване на бюрокрацията и административната тежест за гражданите. Очаквам в разумен срок да ме информирате за предприетите от Вас действия по поставения проблем“, завършва омбудсманът.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.