С “Анкети за учене” учителите ще следят за индивидуалните нужди и интереси на учениците

В съвременния свят все повече се говори за персонализирано обучение и за нуждата училищното образование да познава по-добре индивидуалните нужди и интереси на учениците. 

Платформата "Анкети за учене" е първият инструмент в България, позволяващ на учителите да провеждат с учениците си анкети, да проследяват напредъка на възпитаниците си и да сравняват уменията им с уменията на връстниците им от цялата страна.

Тя помага на учителите да открият реалните нужди на учениците си и да работят целенасочено за развитието на уменията им.

“Основната цел на платформата е да даде възможност на учителите да развиват различни умения на учениците си, базирайки се на данни за текущото ниво на развитие. Уменията за учене и емоционалната интелигентност са ключови компетентности на 21. век и е важно учителите да работят целенасочено с учениците си за тяхното подобряване” - споделя Мариян Ранков, ръководител на програма “Учим заедно” на Фондация “Заедно в час”, в рамките на която е създадена платформата. 

Освен за развитие на уменията на учениците платформата е ценен инструмент за анализ на преподавателските умения на учителите. Чрез анкетата “7 сили на учителя” преподавателите могат да събират два пъти в година обратна връзка за своята работа и да анализират 7 показателя за добра учителска практика. 

Платформата е създадена по програма „Учим заедно” на Фондация „Заедно в час” и реализирана с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Партньори в реализирането на проекта са Институт за изследвания в образованието, студио Appolica и образователният сайт prepodavame.bg. 

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.