Средно училище "Климент Охридски" става основно от новата учебна година

Варненското училище "Климент Охридски" ще бъде преобразувано от средно в основно от учебната 2025/2026 година. Това реши на последното си заседание постоянната комисия "Наука и образование".

Преструктурирането се извършва в изпълнение на държавната политика за преминаване към едносменен режим.

Още в края на 2018 г. от ръководството на СУ "Климент Охридски" е изготвен план за постепенното му въвеждане през следващите години.

След преобразуване на училището няма да е необходимо пренасочване на учeници към други учебни заведения, тъй като вече пет години СУ "Климент Охридски" не осъществява прием в гимназиален етап.

От учебната 2025/2026 г. обучението ще се осъществява на едносменен режим само преди обяд.

Във всеки клас ще има по пет паралелки, общият прогнозен брой на учениците от I до VII клас е близо 900, стана ясно по време на заседанието.

Съветниците дадоха също съгласието си около 430 нови адреса във Варна да бъдат включени в системата от правила за прием на първокласници. Това разширение на списъка се прави, тъй като  адресът на детето е водещ критерий при прием в първи клас. Най-голям шанс за класиране имат учениците, чийто адрес попада в административния район на избраното училище.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.