Строителни дейности стартираха в още две училища във Варна

Започнаха строително-монтажните дейности в още две училища във Варна, финансирани по проекти към Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Първият обект е СУХНИ "Константин Преславски", където ще бъде изградена допълнителна "Сграда за спорт и танци". Проектът ще бъде изпълнен на два етапа, в които се предвижда изместване на канализационен колектор в рамките на парцела на училището, с цел отваряне на пространство за последващото изграждане на нова сграда за спорт и танци. Изпълнението на дейностите по проекта имат за задача да разширят, обновят и разгърнат капацитета на сградния фонд на училището, както и да гарантират здравословни и качествени условия за обучение за учениците в модерна и ефективна образователна среда. 

Новата сграда предвижда изграждане на четири етажа функционални помещения с коридор, стълбищна клетка с осигурена осветеност, асансьор, санитарни възли, душове и съблекални, както и подобрения във външното озеленяване. Изграждането на постройката ще осигури съвременни и по-добри условия за изпълнение на програмата за хореография и спорт. Общата стойност на проекта е 3 383 728,41 лв. с ДДС,  изцяло безвъзмездно финансиране. Крайният срок за завършване и отчитане на дейностите по него е не по-късно от 31 май 2026 г.

Стартираха и дейностите по "Основен ремонт, въвеждане на мерки за енергийна ефективност и осигуряване на достъпна среда на сгради" в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий". Общата стойност на проекта е в размер на 6 524 077,59 лв. с ДДС, осигурени по процедура за "Модернизация на образователната среда" на НПВУ. От тях - 4 317 201,22 лв. са безвъзмездно финансиране, а останалите 2 206 876,37 лв. са съфинансирани от бюджета на Община Варна. 

Проектът предвижда мерки за енергийна ефективност и осигуряване на достъпна среда. Строително-монтажните дейности включват поставяне на топлоизолация на стени и покрив, нова дограма, ремонт на всички помещения и стълбищни площадки, както и изграждане на вътрешен асансьор. Ще бъдат подменени електрическата, осветителната и отоплителната инсталации, ще бъде изградена фотоволтаична система за собствено потребление. 

След ремонта фасадата на училището ще бъде с напълно почистена каменна облицовка. Основна задача на проекта е да се осигурят съвременни условия за равен достъп до качествено образование, да се изгради благоприятна, енергийно ефективна, подкрепяща и мотивираща физическа среда за обучаващите се в нея 714 ученици и за 78-членния екип на училището. Проектът трябва да бъде завършен и отчетен в срок не по-късно от 31 май 2026 г.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.