В област Варна: 3735 зрелостници се явиха на матурата по български език и литература

Днес се проведе първата матура по български език и литература. 3735 зрелостници в 46 сгради са се явили на изпита във Варна и региона. 4040 са заявилите желание да се явят на изпита, но част от тях не са положили още необходимите изпити за завършване на 12. клас.

97 зрелостници не са се явили, има и закъснели, които също не са допуснати.

Те ще могат да положат изпита в края на август, съобщи за радио Варна началникът на Регионалното управление на образованието д-р Ирена Радева. 

Зрелостниците на днешната матура по български език и литература избираха между интерпретативно съчинение на тема „Разум и чувства“ върху повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев и есе „Животът – колело или стълба“. Това се изискваше в последната 41 задача на държавния зрелостен изпит.

Зрелостниците трябваше да напишат аргументативен текст по избор от две възможности – есе по житейски проблем или интерпретативно съчинение върху изучавано литературно произведение. Максималните точки от тази част на теста са 30, като се оценяват литературните, езиковите компетентности и уменията за изграждане на текста.

Матурата по български език и литература проверява знанията и уменията по граматика, правопис, лексика, способност за създаване на текст, извличане на информация. Максималният брой точки от изпита е 100, а резултатите ще бъдат обявени до 11 юни включително.

На днешния държавен зрелостен изпит се явиха 48 082 зрелостници в цялата страна, като общият брой на тези, които не са се явили, е 1286.

В Министерството на образованието и науката са постъпили данни за 28 анулирани изпитни работи в различни училища в страната заради опит за преписване.

Втората задължителна матура за зрелостниците тази година е на 23 май - петък. 

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.