В област Варна: 3735 зрелостници се явиха на матурата по български език и литература

Днес се проведе първата матура по български език и литература. 3735 зрелостници в 46 сгради са се явили на изпита във Варна и региона. 4040 са заявилите желание да се явят на изпита, но част от тях не са положили още необходимите изпити за завършване на 12. клас.

97 зрелостници не са се явили, има и закъснели, които също не са допуснати.

Те ще могат да положат изпита в края на август, съобщи за радио Варна началникът на Регионалното управление на образованието д-р Ирена Радева. 

Зрелостниците на днешната матура по български език и литература избираха между интерпретативно съчинение на тема „Разум и чувства“ върху повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев и есе „Животът – колело или стълба“. Това се изискваше в последната 41 задача на държавния зрелостен изпит.

Зрелостниците трябваше да напишат аргументативен текст по избор от две възможности – есе по житейски проблем или интерпретативно съчинение върху изучавано литературно произведение. Максималните точки от тази част на теста са 30, като се оценяват литературните, езиковите компетентности и уменията за изграждане на текста.

Матурата по български език и литература проверява знанията и уменията по граматика, правопис, лексика, способност за създаване на текст, извличане на информация. Максималният брой точки от изпита е 100, а резултатите ще бъдат обявени до 11 юни включително.

На днешния държавен зрелостен изпит се явиха 48 082 зрелостници в цялата страна, като общият брой на тези, които не са се явили, е 1286.

В Министерството на образованието и науката са постъпили данни за 28 анулирани изпитни работи в различни училища в страната заради опит за преписване.

Втората задължителна матура за зрелостниците тази година е на 23 май - петък. 

С празничен концерт тази неделя - 14 декември, от 18 часа в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център във Варна учениците и преподавателите от НУИ "Добри Христов" ще отпразнуват 150-ия рожден ден на своя именит патрон. В празничната програма младите артисти от Националното училище по изкуствата ще поднесат на публиката изпълнения на оригинални произведения на композитора, които учителите в училището съживяват и възраждат чрез нов прочит на неговата музика.

Началото на концерта ще даде песента "Едничък чуй се вик" в изпълнение на най-малките артисти – хор и оркестър от първи до четвърти клас. Това е българска песен от Македонската област, която Добри Христов обработва и издава като част от сборник с детски песни. По-късно Панчо Владигеров я използва като тематична основа за "Рапсодия Вардар" – произведението, което днес е музикалната емблема на първия български фестивал "Варненско лято". Малките изпълнители възкресяват родолюбивия дух на композитора, докато пеят с истински патос текста "Ний българи сме, с чест и слава ний кичим нашата държава".

В програмата ще прозвучат и други емблематични пиеси на Добри Христов в инструментални и вокално-инструментални аранжименти: "Ръченица", "Родна песен нас навек ни свързва", "Айде завила се", "Девойчиня, гугутчиня" в изпълнения на различни комбинации от струнен и духов оркестър съвместно с класически и народен хор.

Специално място е отделено и на църковните песни на композитора, тъй като неговият принос в развитието на българската църковнославянска певческа традиция е огромен – на практика той поставя началото на авторската музика в този жанр - музика, която да стъпва върху български тематизъм, а не да копира гръцките или руските образци. След като издирва, изследва и изучава т. нар. "болгарский распев" в руската църковнославянска музика, той самият създава еталон за българското православно пеене - Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935 – 1939), както и други произведения, които се пеят в българските храмове и до ден днешен. Учениците от НУИ "Добри Христов" ще изпълнят вокално-инструментален вариант на "Тебе поем" и "Во царствие твое".

В концерта ще участват всички представителни ансамбли и оркестри на училището, както и ученици от танцовите специалности "Класически танц" и "Български танци". Освен тематичната част, свързана с творчеството на Добри Христов, ще прозвучат и други произведения от различни стилове и епохи, сред които и филмова музика, и коледни песни.