Варненски училища споделят добри практики за позитивна образователна среда

Училища от област Варна за първа година се включват в конкурса "Добрите практики на фокус", организиран от фондация “Заедно в час” и образователния сайт prepodavame.bg. Инициативата цели да събере, опише и популяризира добри практики от български класни стаи и училища. До момента във второто издание на конкурса са се включили 159 учители от 114 училища в повече от 50 населени места, които са споделили над 180 позитивни педагогически практики. Варненските училища, чиито практики са одобрени за участие в инициативата са СУ "Св. Климент Охридски" - Аксаково, Варненска търговска гимназия " Георги Стойков Раковски", ПГ по селско стопанство "Св. Георги Победоносец" - Суворово, ПГ по туризъм " Проф. д-р Асен Златаров" - Варна, СУ за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" - Варна, МГ "Д-р Петър Берон" - Варна, ОУ "Петко Рачов Славейков" - Варна, Гимназия с преподаване на чужди езици "Йоан Екзарх".

Общият извод от инициативата е, че българските учители все повече работят за позитивна образователна среда, отбелязват организаторите.

През последните години все по-често ставаме свидетели на примери, че учениците не чувстват училището своя територия. Затова се радваме, че получаваме толкова много практики на учители, които работят с мисъл за благосъстоянието на учениците си - как те да бъдат чути, как да бъдат подкрепени и включени в процесите в едно училище. Надяваме се тези практики да са вдъхновение и за други педагози в страната, които търсят начини да подкрепят и насърчат учениците да бъдат активни граждани още от ученическите си години.

Сред споделените практики се забелязват най-много успешни примери, свързани с развиване на социално-емоционалните умения на учениците и изграждане на позитивна среда, която подпомага културата на учене в училище. Примери за подобни практики са “батерия” на емоциите, специален ритуал за опознаване на училището от новопостъпили осмокласници и тефтери за записване на добрини, които учениците правят всеки ден.

До 15 февруари продължава събирането на иновативни практики от учители и училища в цялата страна. За да се включат в конкурса, преподавателите трябва да споделят своя добра практика на сайта https://prepodavame.bg/dobrite-praktiki-na-fokus/.

Организаторите търсят ефективни и устойчиви практики, които подобряват благосъстоянието на учениците, насърчават младежкото и детско участие и подкрепят академичния напредък на учениците.

Всички одобрени практики ще бъдат описани на сайта prepodavame.bg, за да бъдат достъпни за образователната общност в страната. В края на април в гр. София ще се проведе голямо финално събитие, на което ще бъдат отличени най-добрите практики, избрани от специално жури и гласуване на публиката. Наградите в различните категории са осигурени от партньорите на инициативата

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.