Вторият учебен срок във Варна започва присъствено

Вторият срок за учениците в област Варна ще започне присъствено. От утре те се връщат в класните стаи. Това съобщи директорът на Регионалната здравна инспекция проф. д-р Цонко Паунов, информира Радио Варна.

Дистанционна форма на обучение бе въведена в област Варна от 31 януари до междусрочната ваканция на 5 февруари.  

Причина за отмяна на неприсъственото обучение е намалената заболеваемост - тя е 219 на 10 хиляди души, допълни проф. Паунов.

Облекчават се и противоепидемичните мерки в здравните заведения. Профилактичните прегледи, имунизациите и детските консултации ще се провеждат при стриктно спазване на график и почасово записване на пациентите и подлежащите на консултации и профилактични прегледи. Свижданията в болниците остават под възбрана, уточни директорът на РЗИ-Варна. Тези в старческите домове ще бъдат с облекчен режим. 

Продължава строгият филтър в детските градини и учебните заведения. 

Областният оперативен щаб за борба с грип и остри респираторни заболявания във Варна ще заседава отново в петък, 9 февруари, съобщава още Радио Варна.

Първо орхидеено общество в България предлага във варненските училища да се въведе учебен час, посветен на Морската градина и приноса на градинаря Антон Ян Новак за зеления облик на града. Идеята е представена от председателя на обществото Крум Сотиров в подкаста "Зеленото изкуство на Варна". 

Часът ще има за цел да запознае учениците с историята на създаването на Морската градина, видовото ѝ разнообразие и полезните свойства на растенията. Лектори от орхидееното общество могат да участват и да привлекат вниманието на учениците към темата.

Антон Ян Новак, чех по произход, посвещава 42 години от живота си на изграждането на Приморския парк и други зелени зони във Варна.

Той създава парковете в "Аспарухово", парк-музей "Владислав Варненчик" и градинките край храмовете "Св. Успение Богородично", "Св. Николай", "Св. Петка" и театъра.

Участва лично в засаждането на над 10 000 дървета, включително липа, конски кестен и див рожков, които по това време са непознати във Варна.

Новак основава Пепиниерско дружество, в което с помощта на доброволци – основно лекари и учители, се произвеждат растения за Морската градина и парковете в града. Дружеството организира безплатни обучения по градинарство и разпространява разсад, семена и фиданки сред жителите.

При засаждането Новак първо използва български видове, доставени от райони като Аладжа манастир, Лонгоза край река Камчия, Преслав, Странджа и Шуменското плато. По-късно въвежда и редки екзотични растения – средиземноморски пинии, агаве американа, пауловния, гинко билоба, както и сакура и лавандула.

Според Крум Сотиров композицията на Морската градина може да служи като учебник по градинарство и изграждане на паркове.

Новак подбира от различни райони на света най-ценните видове – "диамантите" на градините – и ги пренася във Варна,

съчетавайки японска сакура и гинко билоба, френска лавандула и средиземноморски пинии с български местни видове.

С подкрепата на много граждани и на градската управа той и съмишлениците му превръщат Варна в зелен европейски град, а Морската градина – в пространство, което свързва хората с морето и предлага места за отдих, спорт и обществени събития.