С концерт-спектакъл Академичният танцов театър на ВСУ чества 25 години от създаването си

С грандиозен концерт-спектакъл "Традиции в ритъм и творчество" ще бъде отбелязана 25-ата годишнина от създаването на Академичния танцов театър на Варненския свободен университет "Черноризец храбър". Събитието, организирано съвместно с Община Варна, ще се проведе в Деня на Европа - 9 май от 19 часа в зала Конгресна на Двореца на културата и спорта във Варна. В него ще участват повече от 350 изпълнители от различни възрасти, обединени от любовта към българския фолклор и Варненския свободен университет.

В концерт-спектакъла "Традиции в ритъм и творчество" ще бъдат представени завладяващи изпълнения, които обединяват най-доброто от репертоара на Академичния танцов театър през неговия четвъртвековен творчески път. Специални гости ще бъдат Национален фолклорен ансамбъл "Филип Кутев", Професионален фолклорен ансамбъл "Странджа", победителката в "Гласът на България" Петя Панева и танцови състави от цяла България, чиито ръководители са възпитаници на специалност "Хореография" на ВСУ "Черноризец Храбър" - ДФТА "Калинка Вълчева" от град Тервел, ансамбъл "Балканска младост" от Етрополе, Ансамбъл и клуб за народни танци "Българин", Клуб за народни танци "Моряците", Клуб за народни танци "Фолклорно веселие". Участие ще вземе и представителният ансамбъл на Средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" във Варна.

"За нас концерт-спектакълът "Традиции в ритъм и творчество" е празник, защото винаги сме се радвали на изключителни постижения и красота, която Академичният танцов театър създава около нас. От друга страна е момент за равносметка, защото се опитваме да представим пред обществеността художествено-творческите постижения на една структура, създадена с много любов и развивана с много професионализъм", коментира проф. д.ик.н. Анна Недялкова, председател на Настоятелството на ВСУ "Черноризец Храбър".

Над 400 са възпитаниците на професионалното направление "Музикално и танцово изкуство" през последните 25 години. Университетът поддържа бутикови специалности в областта на изкуствата, за да подготви не само успешни кадри, но и да гради личности. Специалност "Хореография" е като перла в университетската корона, смята проф. Недялкова. Настоятелството на университета осигурява стипендии на студентите от Академичния танцов театър. Тази година в него танцуват 24 студенти от I до IV курс редовно обучение в специалност "Хореография", като по този начин има приемственост и репертоарът се унаследява.

"Специалността постига 90% професионална реализация на завършилите, голяма част от възпитаниците работят като ръководители или хореографи на танцови ансамбли, клубове за народни танци, а други намират реализация като учители по български танци в средното образование", подчерта доц. д-р Ивайло Иванов, ръководител "Художествено-творческа дейност" на Варненския свободен университет.

Академичният танцов театър е творческата лаборатория на студентите от специалност "Хореография", в която те реализират своите проекти. Театърът е носител на престижни отличия и награди в академичната, културната и образователната сфера. Изпълненията на младите артисти създават особено настроение на всяко събитие в университета и града. Академичният танцов театър участва в множество международни конкурси, на които печели грамоти, отличия и награди. Дело на танцовия театър са любимите за варненската публика традиционни концерти за 3 март, осъществявани с подкрепата на Община Варна.

Съюзът на музикалните и танцови дейци в България присъди "Кристална лира" за върхови постижения в танцовото изкуство за първия в страната музикално-танцов драматичен спектакъл "Де гиди, вино червено", който е с хореография на проф. Петър Ангелов и музика акад. Николай Кауфман.

Академичният танцов театър е създаден във ВСУ "Черноризец Храбър" през 2008 г. на базата на съществуващия студентски фолклорен ансамбъл "Академика". Факторите, които мотивират ръководството на университета да създаде и бутиковите специалности в катедра "Изкуства" са свързани с мисията на университета - да съхранява и развива българската идентичност и необходимостта да се стимулира обучението в областта на изкуството. Водещо е и разбирането, че Варна е значим международен културен център, който има богата история и сериозен потенциал за развитие. От сферата на културата във ВСУ "Черноризец Храбър" идват творци, които стават истински духовни спътници и първи преподаватели – значими личности като проф. Петър Ангелов, проф. Милко Коларов, проф. Владо Иванов, незабравимата Гена Димитрова, художници като Стоимен Стоилов и Милко Божков. През годините в университета гостуват Георги Георгиев-Гец, Васил Михайлов, Стефан Цанев, Дамян Дамянов, Стефан Данаилов, Хайгашот Агасян, Валери Петров. Преподавателският състав, който в момента работи със студентите, е сред първите възпитаници, които израстват през годините до доценти и професори.

ВСУ "Черноризец Храбър" е духовен център за съхраняване на непреходните български ценности. Той е един от малкото университети в България и единствен сред частните висши училища, който създава кадри в областта на музикалното и танцовото изкуство и участва активно в културния живот на страната и чужбина за популяризиране на българското изкуство и култура.

Каквото и образование да развиваме, то трябва да бъде основано на здравия фундамент на изконните български ценности и традиции и да възпитава социална и обществена ангажираност. Това заяви държавният глава Румен Радев на среща с представители на студентската общност на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". Висшето училище е сред най-големите частни университети в България. В него се обучават над 4000 български и чуждестранни студенти в десетки бакалавърски, магистърски и докторски програми.

В рамките на разговора президентът открои ролята на студентите като двигател на обществените процеси, носители на идеали, ценности и на прогреса, които задават най-важното - перспектива за бъдещето. Затова, по думите му, политиката трябва да гарантира устойчиво и успешно бъдеще на България чрез подкрепа за младите хора.

В същото време държавният глава подчерта, че ако студентите се стремят само към лично благополучие, може и да постигнат някакво ниво на реализация на своите амбиции, но ако останат слепи, неми и глухи за обществено-политическите процеси, това благополучие ще бъде крехко. "Вашата лична чувствителност към обществените процеси и вашата гражданска ангажираност към тях са също толкова важни", посочи президентът и добави, че индивидуалните усилия не могат да направят живота в страната добър. В това е голямата роля на образованието, по думите на Румен Радев, защото образованият човек трудно може да бъде манипулиран и свободата за него е висша ценност. "Той не може да се поддаде на манипулацията на политици с неимоверен апетит за власт, готови да погазят всичко в държавата", допълни президентът.

Държавният глава посочи също така, че общото при всички успели държави е инвестицията им в изграждането и укрепването на ценностната система, психическата и физическа устойчивост на младите хора, така че да са подготвени за предизвикателствата на днешния конкурентен свят. Да, технологиите, науката и икономиката са важни, но най-важният капитал са младите хора, заяви Румен Радев и допълни, че именно тези, които навреме и по правилен начин влагат ресурс в тях, успяват.

Румен Радев отбеляза застъпващите се кризи в глобален план, които влияят и върху страната ни, като голяма част от тях остават нерешени. По думите му именно младите хора ще дават облика на българската реакция по всички тях. Конкуренцията в областта на икономиката и индустрията все повече се измества в сферата на изкуствения интелект, посочи президентът в отговор на въпрос на студент. По думите му оттук нататък светът ще се разделя на държави, които развиват и използват тези процеси и технологии по най-добрия начин и ще определят степента на обществения прогрес, и на държави, които не развиват тези технологии и ще изпълняват готови решения. Държавният глава заяви още, че е необходимо да се намери баланс при развитието на новите дигитални технологии, така че да се запази критичното мислене и креативността на младите хора.

Вече няма малки и големи държави, а държави с малки и с големи амбиции, които имат решителността да успяват.

Надявам България да бъде държава с големи амбиции, посочи президентът.

Сред темите, които бяха обсъдени в рамките на срещата бе също автономията на университетите, равнопоставеността между държавните и частните висши училища, както и недостатъчно добре развитата връзка между образованието, институциите и бизнеса.

Като предизвикателства пред младите хора в България Румен Радев открои равния достъп до качествено образование, възможностите за професионална реализация и здрава обществена среда.

По думите му те определят най-важния въпрос пред тях – дали да останат в България, или да търсят реализация зад граница. Като друго предизвикателство президентът определи сблъсъка на идеалите, ценностите и принципите, които младежите получават в рамките на своето обучение, с грубата действителност в страната.

Във Варненския свободен университет държавният глава проведе среща също така с академичното ръководство, в рамките на която се запозна с дейността на Варненския свободен университет, както и с визията за неговото развитие до 2030 г. Румен Радев открои разнообразието от специалности, които обхващат широк спектър на професионални сфери и подчерта високите академични резултати и авторитета на висшето училище, както и усилията на ръководството да развива качествен и пълноценен образователен процес.

Академичното ръководство връчи на президента Радев златен плакет на Варненския свободен университет.