Япония набира популярност сред българските кандидат студенти

Япония става все по-популярна дестинация за образование, към която кандидат-студентите в България проявяват интерес. Според агенциите, които предлагат образование в чужбина, образованието в Япония отговаря напълно на изискванията на съвременната индустрия, особено в сферата на инженерните и компютърните науки, екологията, химическата промишленост, биотехнологиите.

Експерти отбелязват, че след Брекзит, Германия, Австрия и Нидерландия изместват Великобритания като най-желана дестинация за българските студенти, а интересна тенденция от последните години, е, че Белгия изпреварва Нидерландия. Причина за това са интересните програми на английски език, които университетите предлагат, по-ниските учебни такси, както и липсата на предизвикателства при намиране на студентско настаняване.

Без съмнение, Италия, Испания и Кипър стават все по-популярни, освен заради по-приятния климат и поради разнообразните бакалавърски и магистърски програми, които се предлагат.

Централноевропейските страни Чехия и Унгария също имат своите почитатели, а Щвеция, Дания и Финландия привличат заради безплатно качествено обучение, особено в сферата на инженерните и политическите науки.

Специалистът в сферата на образование в чужбина Ели Тончева разкри към кои специалности най-често се ориентират младите хора.

"Българските кандидат-студенти често избират „традиционни“ дисциплини като архитектура, медицина, право, психология, бизнес мениджмънт, но все повече от тях са привлечени и от инженерство във всичките му разновидности, както и от компютърни науки, биомедицина, графичен дизайн, 3D анимация, дигитален маркетинг и криптовалути”.

Според промените в българското гимназиално образование още в края на 10-и клас учениците трябва да изберат "профилните" предмети, които ще изучават в 11-и и 12-и клас, за да се подготвят за следване в университет. Затова съвсем естествено едни от най-често задаваните въпроси са свързани с избора на подходяща и перспективна специалност.

Бъдещите кандидат-студенти също се интересуват от стажовете и възможностите за международен обмен, условията за обучение и настаняване, стипендиите и студентското финансиране, които се предлагат, различните клубове по интереси и възможностите за почасова работа.

Положителна тенденция е, че все повече кандидат-студенти избират образование, което е съобразено с техните интереси, таланти и амбиции, имат план за своето бъдеще и са готови да положат необходимите усилия, за да изградят успешна кариера в избраната от тях сфера.

Министерството на туризма започна поредица разговори с висшите училища, които обучават студенти за работа във важния за България сектор. Фокусът е върху качеството на туристическия продукт.

"Качеството в туризма започва от образованието и подготвените хора. Щастлив съм, че най-сетне се провежда такава среща, защото тя е ключова за бъдещето на бранша", обяви министър Илин Димитров.

Ръководителите на университетите обсъдиха създаването на Асоциация, която да работи за решаване на проблемите, свързани  с обучението на кадри в туризма и да осигури възможности за отлична професионална реализация.

Чрез нея ще се улесни обменът на опит, студенти, мениджъри и преподаватели, ще се развиват съвместни проекти по линия на "Еразъм+" и ще се търсят възможности за по-силно международно присъствие на българското туристическо образование.

"Можем да рекламираме България активно, но ако нямаме качествен продукт и добро обслужване, усилията няма да дадат нужния резултат", заяви министър Димитров.

Темата за образованието ще бъде част и от работата на Съвета за реформи в туризма, който обединява институции, общини и браншови организации за изработване на конкретни решения по най-важните въпроси пред сектора.

Министър Димитров отбеляза, че Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism) е заявила подкрепата си за образователната инициатива, а интерес към партньорство има и от други държави. По думите му Министерството на туризма може да бъде медиатор между университетите, институциите, бизнеса и международните партньори, така че образованието в туризма да бъде по-добре свързано с реалните нужди в тази област.

Според ректорите на висшите училища секторът има нужда не само от повече кадри, но и от по-ясни стандарти за стажовете, добро практическо обучение и активно участие на бизнеса при формулирането на нуждите от специалисти.

Министър Димитров представи и идеята за създаване на Обсерватория по туризъм, която да дава по-задълбочена картина за развитието на бранша. Освен данни за посещения и нощувки, страната ни има нужда от качествени анализи за обслужването и удовлетвореността на гостите, за да се подобри конкурентоспособността на българския туризъм.