Вече пети ден продължава борбата с горския пожар край Девня

Горският пожар, който избухна в събота по обед над квартал Повеляново в Девня, продължава да гори вече пети ден. Участъкът е изключително стръмен и това затруднява горските и пожарникарите, които работят на терен. Допълнителна трудност създават високите температури и силния вятър през последните дни, съобщават от Североизточното държавно предприятие.

Сигналът за пожара е подаден на телефон 112 на 30 март 2024г. в 13 часа. Веднага екипи на ДГС-Суворово и пожарната тръгват към гората над Повеляново.

Огънят е тръгнал от широколистна гора, но бързо се прехвърля към иглолистната в близост.

Пожарът е низов, гори горска мъртва постелка, като към момента са нанесени поражения на над 120 декара, уточняват от Североизточното държавно предприятие. 

Още през първия ден кметът на Девня Свилен Шитов осигури тежкотоварна техника, за да се направят изкопи, които да пресекат фронта на огъня. В неделя в 7.30 часа той изпраща към трудния район и булдозер, но заради наклона на терена в голямата си част гасенето продължава на ръка – с тупалки и гръбни пръскачки, информират още от Североизточното държавно предприятие. Пожарът е почти загасен, но по обяд температурата отново достига 30 градуса и това възобновява горенето на мъртвата постелка. Гасенето на огъня продължи и на 1 и 2 април, като силният вятър през последните дни затрудни още повече работата на хората на терен.

Днес борбата с огъня продължава, като към горските от ДГС-Провадия, ДЛС-Шерба, ДГС-Варна и ДГС-Добрич ще се присъединят и служители от други стопанства.

Ръководството на Североизточното държавно предприятие благодари на всички колеги, които са на терен, на огнеборците и на община Девня, за усилията които полагат пети ден, за да спрат огъня и да загасят всички огнища. 

48 години от потушаването на пожара на танкера "Ерма" на Пристанище Варна бяха отбелязани с тържествена церемония. Венци и цветя в знак на признателност към участниците в спасителната операция от лятото на 1977 г. положиха областният управител на Варна Андрияна Андреева, кметът Благомир Коцев, председателят на Общинския съвет Христо Димитров, директорът на Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Варна ст. комисар Тихомир Тотев, доскорошният командир на НИК "Св. Св. Кирил и Методий" кап. II ранг Николай Данаилов – представител на ВВМУ "Н.Й. Вапцаров", представители на районните администрации, на институции и организации, граждани. 

Церемонията се състоя на гаровия площад на Варна, където се намира паметната плоча на генерал-лейтенант Илия Дончев (1925 – 1996) – началник на Централното управление Противопожарна охрана - МВР в годината на инцидента на "Ерма" и ръководител на операцията по ликвидирането на пожара. Бяха припомнени критичните моменти от мащабната авария, като своите спомени споделиха участници в успешното предотвратяване на инцидента. 

На 22 юни танкерът "Ерма" пристава на мазутния кей на ДП "Петрол", натоварен с близо 18 000 тона нефт. За едно денонощие е разтоварено близо половината количество, но на 23 юни в 17:35 ч. на кораба се чува мощна експлозия, съпроводена със силен пожар. По-късно ще стане ясно, че той е предизвикан от внезапно възникнала повреда в спомагателен генератор. 

На борда е само една трета от екипажа, извършващи рутинни разтоварни операции. При взрива в машинното отделение загиват механикът Александър Бонев и огнярят Никола Николов. След първия взрив моряците напускат кораба, но старши помощник-капитанът, с помощта на двама моряци, успява да затвори крановете, по които мазутът тече към бреговата магистрала. 

В този момент полупълният танкер е бомба със закъснител – без осветление, с унищожени пожарни и отводнителни помпи. Потенциалните мащаби на бедствието са застрашително големи - в момента на избухването на пожара на брега, недалеч от "Ерма", се намират няколко огромни цистерни на ДП "Петрол" с нефтопродукти. Зад кърмата на горящия кораб има и друг танкер, разтоварващ бензин, а на жп коловозите има много цистерни с неизвестни количества и различни по състав нефтопродукти. В непосредствена близост е разположена Военноморска база – Варна със складовете за съхранение на горивно-смазочни материали и боеприпаси.

Прехвърлянето на пожара към тях би предизвикало мощен взрив, който по оценки на преподаватели във ВВМУ "Н.Й. Вапцаров" би унищожил напълно инфраструктурата на пристанището, крайбрежната част на града (т.н. "гръцка махала") и част от центъра на Варна. Като вторичен резултат Варненският залив би бил замърсен с нефт.

10-15 минути след известяването на аварията първи предприемат действия пожарникарите, но в първите няколко часа резултат от гасенето няма. Опитите да бъдат срязани котвените вериги се оказват неуспешни и пожарът става неуправляем. 

Всички плавателни съдове са евакуирани от порта и всички възможни сили и средства са призовани да се включат в борбата с възникналата инфарктна ситуация.

В този критичен момент от София пристига началникът на националната Противопожарна охрана генерал Илия Дончев. Появата му и неговият личен пример вдъхват кураж на останалите и създават условия за организирано осъществяване на операцията по загасяване на пожара. 

На сутринта в действие влизат и водолази, които трябва да изпълнят сложна мисия в горивния танк - Веселин Димов и Пламен Димов атакуват газьоления танк отвътре и успешно запушват цепнатините, подхранващи непрекъснато огнището на пожара. До окончателното потушаване на пожара в следобеда на 24 юни преброените от Бреговия щаб взривове са 91. 

В световната практика са известни само няколко случая на спасен танкер, а

овладяването на пожара на "Ерма" остава в историята като единственият, при който горящ танкер е загасен на територията на пристанище.

В страната идват представители на пожарните служби от тогавашните социалистически страни, за да се запознаят с опита на България за успешната ликвидация на инцидента.

Днес, 48 г. по-късно, за огнената стихия, заплашвала Варна и за героите, рискували своя живот, за да го спасят, предстои да разкаже документалната лента на проф. Златимир Коларов - генерален секретар на Международния съюз на лекарите-писатели (UMEM) към ЮНЕСКО и доц. д-р Валентина Фиданова – Коларова -  преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" и автор на множество биографични филми.