Мобилно меню

15% от децата в България са били жертви на тормоз в Интернет

44% от тийнейджърите признават, че не знаят как да разграничат фалшиво от истинско съдържание
15% от децата в България са били жертви на тормоз в Интернет
576

По-малко от половината родители на тийнейджъри осъществяват контрол върху съдържанието, което децата им потребяват онлайн. При родителите на деца този процент е 85%, като родителите и на двете групи най-често следят историята на браузъра или използват приложение за родителски контрол. Данните са от проучването на Yettel „Дигиталният живот на децата и техните родители”, проведено от агенция за пазарни изследвания „Арбитраж“ в края на 2023 г. сред деца (7-12 г.), тийнейджъри (13-19 г.) и техните родители. Анкетата обхваща въпроси, свързани с използването на интернет, онлайн заплахите и проблемите, пред които са изправени подрастващите, както и нагласите им за надграждане на дигиталните умения. 

Навлизането на технологиите в ежедневието е видимо при интернет потреблението на децата. Почти всички тийнейджъри (97%) и 85% от децата, участвали в допитването, са онлайн ежедневно. Над 3 часа на ден в интернет прекарват всяко второ дете и над 80% от тийнейджърите. Едновременно с това обаче се разширяват и заниманията им в дигиталното пространство. Освен за комуникация и забавление, немалка част от подрастващите влизат в интернет за учене и усвояване на нови умения – 61% от тийнейджърите и 40% от децата споделят, че използват дигитални образователни платформи. 

Важен фокус в допитването са дигиталните умения на двете групи и рисковете, пред които са изправени в дигиталното пространство. Децата имат по-слаби познания как да се предпазват от онлайн заплахите, а най-трудно за тийнейджърите е разпознаването на фалшиви новини, показват резултатите. 44% от тийнейджърите твърдят, че не знаят как да разграничат фалшиво от истинско съдържание в интернет, но голяма част от тях са уверени, че могат да се предпазват от вируси (82%) и създават различни пароли за всичките си акаунти (91%). Малчуганите най-често срещат затруднения при защитата на профилите си и устройствата, които ползват – 67% от тях посочват, че не знаят как да създадат силна парола, а едва 37% са наясно кои уебсайтове са вредни за компютъра или лаптопа. 

Сравнение с данните от проучване на Yettel в края на 2022 г. сочи, че делът на децата, станали обект на онлайн тормоз, расте. Ако преди 8% от анкетираните деца са споделяли, че са били тормозени в интернет, то сегашните резултати показват, че броят им почти се е удвоил и вече достига 15%. Тийнейджърите също са сред уязвимите групи онлайн, заради по-активното им интернет потребление и по-слабия родителски контрол. Почти 1/3 от участвалите в допитването посочват, че са били жертва на тормоз онлайн. И при двете групи обидите и подигравките са най-често срещаните прояви на тормоз. На трето и четвърто място са ситуации, в които са били засрамени, и кражба на профил при децата, а при тийнейджърите – разпространяване на невярна информация и заплахи.

Децата поддържат по-силна връзка с родителите относно дигиталния си живот в сравнение с тийнейджърите, се вижда в данните от изследването. Над 50% от по-малките интернет потребители, склонни да споделят с някого, ако получат смущаващо съобщение, казват на родителите си, докато при подрастващите най-висок дял имат приятелите – 55%, към които се обръщат в подобни случаи. Въпреки това над 80% от родителите и на двете групи вярват, че с изграденото доверие и разговорите по темата, децата им сами биха споделили, ако са тормозени онлайн.

Освен чрез следенето на историята на браузъра и приложенията за родителски контрол, над 1/3 от съвременните родители на деца между 7 и 12 години се опитват да виждат в реално време какво съдържание потребяват те и да реагират, ако видя риск или проблем. Други почти 30% пък знаят паролите им и влизат в профилите им в социалните медии, за да проверят дали всичко е наред.

Данните показват, че младото поколение има сериозен интерес да научи повече за безопасното използване на интернет. Близо 80% от децата и подрастващите изразяват готовност да надграждат уменията си за предпазване от онлайн заплахи. Децата очакват да получават нови знания на първо място от родителите си (68%), след това от училище (53%) и онлайн уроци (18%). Докато тийнейджърите поставят на челната позиция училището (49%), а родителите (42%) са на второ място. Инфлуенсърите се превръщат в предпочитан източник на информация сред младежите с дял от 18%, сочи още допитването.

И двете групи посочват, че биха обърнали най-голямо внимание на родителите си, ако ги учат как да сърфират безопасно в интернет. 

2024 © Варна е

Иновативна услуга осигурява дистанционно наблюдение на уязвими варненци

Опцията "Телекеър" има за цел да подпомогне хората да продължат да живеят спокойно и самостоятелно в своя дом, без да остават без подкрепа при спешна ситуация, убедени са от община Варна
Иновативна услуга осигурява дистанционно наблюдение на уязвими варненци

Община Варна въвежда иновативната услуга "Телекеър", която ще осигурява 24-часово дистанционно наблюдение и навременна реакция при риск за живота и здравето на най-уязвимите жители на града. Тя ще се предоставя в рамките на проекта "Иновативни здравно-социални услуги в домашна среда" и има за цел да подпомогне хората да продължат да живеят спокойно и самостоятелно в своя дом, без да остават без подкрепа при спешна ситуация.

От новата услуга ще може да се възползват общо 56 потребители – хора с хронични заболявания, лица с трайни увреждания и самотноживеещи възрастни хора, които изпитват затруднения при самообслужването. Едно от основните условия е те да са потребители на проекта "Иновативни здравно-социални услуги в домашна среда".

Всеки потребител ще получи специализирано устройство за медицинско наблюдение, което в реално време следи основни жизнени показатели – пулс, кръвно налягане, кислородна сатурация, телесна температура и дихателна честота. Устройството позволява и запис на електрокардиограма (ЕКГ) и разполага още със сензор за падане, отчита промени в позицията на тялото и има SOS бутон, чрез който потребителят може незабавно да подаде сигнал за помощ.

Информацията от устройствата ще постъпва в реално време в специализиран контролно-комуникационен център, където обучени медицински специалисти ще наблюдават състоянието на потребителите 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. При установено влошаване на жизнените показатели или при подаден сигнал ще се предприемат незабавни действия, съобразени със състоянието на потребителя. При спешни случаи ще бъде осъществявана връзка с телефон 112, а при необходимост ще се координират действия с личния лекар и други здравни и социални специалисти.

Услугата ще се предоставя в продължение на 24 месеца. За нейното изпълнение Община Варна е сключила договор със Сдружение "Български Червен кръст", което ще осигури специализираното оборудване и денонощното функциониране на услугата на територията на общината.

2026 © Варна е