Мобилно меню

15% от децата в България са били жертви на тормоз в Интернет

44% от тийнейджърите признават, че не знаят как да разграничат фалшиво от истинско съдържание
15% от децата в България са били жертви на тормоз в Интернет

По-малко от половината родители на тийнейджъри осъществяват контрол върху съдържанието, което децата им потребяват онлайн. При родителите на деца този процент е 85%, като родителите и на двете групи най-често следят историята на браузъра или използват приложение за родителски контрол. Данните са от проучването на Yettel „Дигиталният живот на децата и техните родители”, проведено от агенция за пазарни изследвания „Арбитраж“ в края на 2023 г. сред деца (7-12 г.), тийнейджъри (13-19 г.) и техните родители. Анкетата обхваща въпроси, свързани с използването на интернет, онлайн заплахите и проблемите, пред които са изправени подрастващите, както и нагласите им за надграждане на дигиталните умения. 

Навлизането на технологиите в ежедневието е видимо при интернет потреблението на децата. Почти всички тийнейджъри (97%) и 85% от децата, участвали в допитването, са онлайн ежедневно. Над 3 часа на ден в интернет прекарват всяко второ дете и над 80% от тийнейджърите. Едновременно с това обаче се разширяват и заниманията им в дигиталното пространство. Освен за комуникация и забавление, немалка част от подрастващите влизат в интернет за учене и усвояване на нови умения – 61% от тийнейджърите и 40% от децата споделят, че използват дигитални образователни платформи. 

Важен фокус в допитването са дигиталните умения на двете групи и рисковете, пред които са изправени в дигиталното пространство. Децата имат по-слаби познания как да се предпазват от онлайн заплахите, а най-трудно за тийнейджърите е разпознаването на фалшиви новини, показват резултатите. 44% от тийнейджърите твърдят, че не знаят как да разграничат фалшиво от истинско съдържание в интернет, но голяма част от тях са уверени, че могат да се предпазват от вируси (82%) и създават различни пароли за всичките си акаунти (91%). Малчуганите най-често срещат затруднения при защитата на профилите си и устройствата, които ползват – 67% от тях посочват, че не знаят как да създадат силна парола, а едва 37% са наясно кои уебсайтове са вредни за компютъра или лаптопа. 

Сравнение с данните от проучване на Yettel в края на 2022 г. сочи, че делът на децата, станали обект на онлайн тормоз, расте. Ако преди 8% от анкетираните деца са споделяли, че са били тормозени в интернет, то сегашните резултати показват, че броят им почти се е удвоил и вече достига 15%. Тийнейджърите също са сред уязвимите групи онлайн, заради по-активното им интернет потребление и по-слабия родителски контрол. Почти 1/3 от участвалите в допитването посочват, че са били жертва на тормоз онлайн. И при двете групи обидите и подигравките са най-често срещаните прояви на тормоз. На трето и четвърто място са ситуации, в които са били засрамени, и кражба на профил при децата, а при тийнейджърите – разпространяване на невярна информация и заплахи.

Децата поддържат по-силна връзка с родителите относно дигиталния си живот в сравнение с тийнейджърите, се вижда в данните от изследването. Над 50% от по-малките интернет потребители, склонни да споделят с някого, ако получат смущаващо съобщение, казват на родителите си, докато при подрастващите най-висок дял имат приятелите – 55%, към които се обръщат в подобни случаи. Въпреки това над 80% от родителите и на двете групи вярват, че с изграденото доверие и разговорите по темата, децата им сами биха споделили, ако са тормозени онлайн.

Освен чрез следенето на историята на браузъра и приложенията за родителски контрол, над 1/3 от съвременните родители на деца между 7 и 12 години се опитват да виждат в реално време какво съдържание потребяват те и да реагират, ако видя риск или проблем. Други почти 30% пък знаят паролите им и влизат в профилите им в социалните медии, за да проверят дали всичко е наред.

Данните показват, че младото поколение има сериозен интерес да научи повече за безопасното използване на интернет. Близо 80% от децата и подрастващите изразяват готовност да надграждат уменията си за предпазване от онлайн заплахи. Децата очакват да получават нови знания на първо място от родителите си (68%), след това от училище (53%) и онлайн уроци (18%). Докато тийнейджърите поставят на челната позиция училището (49%), а родителите (42%) са на второ място. Инфлуенсърите се превръщат в предпочитан източник на информация сред младежите с дял от 18%, сочи още допитването.

И двете групи посочват, че биха обърнали най-голямо внимание на родителите си, ако ги учат как да сърфират безопасно в интернет. 

2024 © Варна е

С близо 7 700 000 лева ще ремонтират дом Гергана

За осъществяване на проекта е гарантирана 100 % безвъзмездна финансова помощ по Националния план за възстановяване и устойчивост
С близо 7 700 000 лева ще ремонтират дом Гергана

Одобрено е проектното предложение на Община Варна за реформиране на Комплекса за социални услуги за възрастни хора „Гергана“ по Националния план за възстановяване и устойчивост. Това стана ясно от справка на общинската администрация в морската столица. Общата стойност на проекта е в размер на 7 680 995.51 лв. и представлява 100 % безвъзмездна финансова помощ.

В обхвата на проекта попадат четири сгради с обща площ  4 884.30 кв. м. - основна сграда на четири надземни етажа, столова и кухня, пералня и гараж.

На всички сгради в комплекса предстои извършване на основен ремонт и преустройство. Ще бъдат въведени мерки за енергийна ефективност, както и монтиране на фотоволтаична инсталация с цел намаляване на разходите за отопление. Ще се ремонтира и благоустрои прилежащото дворно пространство и ще се осигури достъпна среда за хора с увреждания.

Ще бъде доставено и монтирано обзавеждане и оборудване, отговарящо на изискванията за безопасна и комфортна среда за потребителите. Проектът предвижда ново обзавеждане за 44 двойни, 8 единични стаи и 2 боксониери за по двама потребители, което ще даде възможност за прилагане на индивидуален подход при настаняването на възрастните хора.

Ще бъде закупено и специализирано обзавеждане и оборудване за залата за рехабилитация, лекарския кабинет, манипулационната и трапезарията. Ново оборудване ще има и в клуба по трудотерапия за приготвяне на храна от потребителите, в залата за групови занимания, залата за тихи занимания и библиотека, кабинетите на администрацията, стаите за почивка за персонала и пералното стопанство.

За усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост до няколко дни предстои Община Варна да сключи договор с Министерство на труда и социалната политика.

Срокът на изпълнение на проекта е до 31 декември 2025 година.

2024 © Варна е