Мобилно меню

15% от децата в България са били жертви на тормоз в Интернет

44% от тийнейджърите признават, че не знаят как да разграничат фалшиво от истинско съдържание
15% от децата в България са били жертви на тормоз в Интернет
534

По-малко от половината родители на тийнейджъри осъществяват контрол върху съдържанието, което децата им потребяват онлайн. При родителите на деца този процент е 85%, като родителите и на двете групи най-често следят историята на браузъра или използват приложение за родителски контрол. Данните са от проучването на Yettel „Дигиталният живот на децата и техните родители”, проведено от агенция за пазарни изследвания „Арбитраж“ в края на 2023 г. сред деца (7-12 г.), тийнейджъри (13-19 г.) и техните родители. Анкетата обхваща въпроси, свързани с използването на интернет, онлайн заплахите и проблемите, пред които са изправени подрастващите, както и нагласите им за надграждане на дигиталните умения. 

Навлизането на технологиите в ежедневието е видимо при интернет потреблението на децата. Почти всички тийнейджъри (97%) и 85% от децата, участвали в допитването, са онлайн ежедневно. Над 3 часа на ден в интернет прекарват всяко второ дете и над 80% от тийнейджърите. Едновременно с това обаче се разширяват и заниманията им в дигиталното пространство. Освен за комуникация и забавление, немалка част от подрастващите влизат в интернет за учене и усвояване на нови умения – 61% от тийнейджърите и 40% от децата споделят, че използват дигитални образователни платформи. 

Важен фокус в допитването са дигиталните умения на двете групи и рисковете, пред които са изправени в дигиталното пространство. Децата имат по-слаби познания как да се предпазват от онлайн заплахите, а най-трудно за тийнейджърите е разпознаването на фалшиви новини, показват резултатите. 44% от тийнейджърите твърдят, че не знаят как да разграничат фалшиво от истинско съдържание в интернет, но голяма част от тях са уверени, че могат да се предпазват от вируси (82%) и създават различни пароли за всичките си акаунти (91%). Малчуганите най-често срещат затруднения при защитата на профилите си и устройствата, които ползват – 67% от тях посочват, че не знаят как да създадат силна парола, а едва 37% са наясно кои уебсайтове са вредни за компютъра или лаптопа. 

Сравнение с данните от проучване на Yettel в края на 2022 г. сочи, че делът на децата, станали обект на онлайн тормоз, расте. Ако преди 8% от анкетираните деца са споделяли, че са били тормозени в интернет, то сегашните резултати показват, че броят им почти се е удвоил и вече достига 15%. Тийнейджърите също са сред уязвимите групи онлайн, заради по-активното им интернет потребление и по-слабия родителски контрол. Почти 1/3 от участвалите в допитването посочват, че са били жертва на тормоз онлайн. И при двете групи обидите и подигравките са най-често срещаните прояви на тормоз. На трето и четвърто място са ситуации, в които са били засрамени, и кражба на профил при децата, а при тийнейджърите – разпространяване на невярна информация и заплахи.

Децата поддържат по-силна връзка с родителите относно дигиталния си живот в сравнение с тийнейджърите, се вижда в данните от изследването. Над 50% от по-малките интернет потребители, склонни да споделят с някого, ако получат смущаващо съобщение, казват на родителите си, докато при подрастващите най-висок дял имат приятелите – 55%, към които се обръщат в подобни случаи. Въпреки това над 80% от родителите и на двете групи вярват, че с изграденото доверие и разговорите по темата, децата им сами биха споделили, ако са тормозени онлайн.

Освен чрез следенето на историята на браузъра и приложенията за родителски контрол, над 1/3 от съвременните родители на деца между 7 и 12 години се опитват да виждат в реално време какво съдържание потребяват те и да реагират, ако видя риск или проблем. Други почти 30% пък знаят паролите им и влизат в профилите им в социалните медии, за да проверят дали всичко е наред.

Данните показват, че младото поколение има сериозен интерес да научи повече за безопасното използване на интернет. Близо 80% от децата и подрастващите изразяват готовност да надграждат уменията си за предпазване от онлайн заплахи. Децата очакват да получават нови знания на първо място от родителите си (68%), след това от училище (53%) и онлайн уроци (18%). Докато тийнейджърите поставят на челната позиция училището (49%), а родителите (42%) са на второ място. Инфлуенсърите се превръщат в предпочитан източник на информация сред младежите с дял от 18%, сочи още допитването.

И двете групи посочват, че биха обърнали най-голямо внимание на родителите си, ако ги учат как да сърфират безопасно в интернет. 

2024 © Варна е

Стартира инициативата "Варна помни: град на култури и преселения"

Тя е посветена на Световния ден на бежанеца
Стартира инициативата "Варна помни: град на култури и преселения"

Инициатива под наслов "Варна помни: град на култури и преселения" се организира от Сдружение "Енерджи", с подкрепата на Община Варна. Тя е посветена на 20 юни – Световния ден на бежанеца, отбелязван по инициатива на UNHCR. 

Стартът на инициативата бе поставен на 15 май. До 15 юни 2026 г. гражданите на Варна имат възможност да изпращат онлайн своите семейни истории, архивни снимки, спомени и детски рисунки, свързани с преселване, търсене на нов дом и живота във Варна. Материалите може да се изпращат чрез онлайн форма ТУК.

"Понякога домът не е място, а история." - с това послание организаторите на инициативата канят жителите на Варна да споделят лични и семейни разкази, останали в старите снимки, семейните албуми и спомените на поколенията. Част от най-вдъхновяващите материали ще бъдат представени по време на публично събитие на 19 юни от 16 часа пред сцена "Раковина" в Морската градина. Всички събрани материали ще бъдат включени в публичен дигитален каталог, който ще съхрани тези истории като част от паметта на града и ще ги направи достъпни за бъдещите поколения. 

Инициативата е отворена за хора от всички възрасти и общности и има за цел да насочи общественото внимание към историческата памет на Варна като град, формиран от различни култури и човешки съдби. Градът ни исторически се развива като морски, търговски и културен център, в който през различни периоди са намирали дом хора от различни общности и националности.

През годините в града се установяват преселници от Тракия и Македония, арменски семейства, бягащи от геноцида през 1915 г., еврейски общности, гърци, бежанци от войни и хора, търсещи ново начало.

"Всеки от нас е слушал историята на дядо, дошъл от Тракия, или на семейство, започнало живота си отначало във Варна. Тези човешки истории изграждат паметта и идентичността на града. Искаме да ги съберем и съхраним, преди да бъдат забравени. С изпращането на своята история всеки става част от общата памет на Варна", отбелязат организаторите.

Тазгодишното отбелязване на Световния ден на бежанеца има и специално значение, тъй като

Варна е първата община в България, която официално включи Деня на бежанеца в своята годишна социална програма.

По този начин градът изпраща важен знак за съпричастност, памет и подкрепа към хората, преминали през пътя на преселването и търсенето на нов дом.

2026 © Варна е