175 години от рождението на Ботев отбелязаха във Варна
175 години от рождението на големия поет-революционер Христо Ботев бяха отбелязани и във Варна, както и в редица градове на страната. Общоградското поклонение бе проведено пред паметника на възрожденеца в Морската градина, където венци и цветя поднесоха кметът на Варна Иван Портних, председателят на общинския съвет Тодор Балабанов, областният управител Марио Смърков, районните кметове, представители на държавни структури, неправителствени и партийни организации
На 6 януари цветя бяха положени и пред паметната плоча на поета в обновената Ботева градинка.
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първият учител на Христо Ботев е неговият баща. През есента на 1863 година той получава стипендия от руското правителство и заминава да учи в Одеса. Две години по-късно стипендията му е прекратена, тъй като той трудно свиква с местните учебни порядки. Въпреки това Ботев остава в Одеса и се издържа като дава частни уроци.
През 1866 година е назначен за учител в българското село Задунаево в руската част на Южна Бесарабия. В началото на следващата година обаче получава известие, че баща му е тежко болен и решава да се върне у дома. В Калофер той поема часовете на баща си в местното училище. На 15 април 1867 година за първи път е публикувано стихотворение на Христо Ботев - „Майце си“. Това става в издавания от Петко Славейков в Цариград вестник "Гайда".
През лятото на 1867 година, здравето на Ботьо Петков е значително по-добро, той се завръща към преподаването и отново издейства стипендия за Христо, за да замине за Одеса. Той обаче се отклонява от пътя си, без да извести своето семейство и пристига в Румъния. В Гюргево се свързва с български хъшове, сред които Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група хъшове, заедно с Христо Ботев, заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври. Останал без средства, Ботев се обръща към Георги Атанасович от букурещката българска организация Добродетелна дружина, който му осигурява финансова помощ, за да продължи пътуването си към Одеса, но отново не стига до там а спира в Браила. Там започва работа като словослагател в печатницата, в която се печата и вестник „Дунавска зора“ на Добри Войников. В Браила Ботев също се среща с хъшове, които се готвят да преминат в България в началото на 1868 година. Самият той се записва в четата на Желю войвода и тогава пише стихотворението си "На прощаване". Четата обаче не успява да премине в България, тъй като нейният ръководител е задържан от турците.
През септември 1868 година Ботев заминава за Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников, в която се включва. Не успява обаче да си намери работа, тъй като не знае румънски и остава без никакви средства. Според Киро Тулешков през ноември и началото на декември 1868 година той живее в изоставена вятърна мелница, заедно с Васил Левски.
През февруари 1869 година е назначен за учител по български език в Александрия, а през август получава назначение в Измаил. Докато живее в Измаил Ботев сътрудничи на няколко български вестника в Букурещ – сатиричния „Тъпан“ и издавания от Любен Каравелов „Свобода“, където през лятото на 1870 година публикува редактирани варианти на „Майце си“ и „Към брата си“, както и новите стихотворения „Елегия“ и посветеното на Каравелов „Делба“. През пролетта на 1871 година общината на Измаил решава да прекрати преподаването на български език в училището и спира заплатата на Христо Ботев.
В края на май 1871 година той се премества в Браила, където със съдействието на Димитър Паничков започва да издава вестник „Дума на българските емигранти“. Вестникът излиза в само пет броя, като основната част от съдържанието им е писана от самия Ботев. В тях излизат някои от основните му публицистични работи: „Наместо програма“, „Примери от турското правосъдие“, „Народът – вчера, днес и утре“, „Смешен плач“, „Петрошан“, „Решен ли е черковният въпрос?“. В „Дума“ за пръв път са публикувани и няколко негови стихотворения – „До моето първо либе“, посветеното на Мария Горанова „Пристанала“ и посветеното на нейния брат Б. Горанов „Борба“.
През лятото на 1872 година Ботев пристига в Букурещ. Там се настанява в стая на тавана на печатницата на Каравелов, в която живее заедно с Киро Тулешков. Ботев започва работа като коректор на издавания от Каравелов вестник „Свобода“, преименуван малко по-късно на „Независимост“, а през пролетта на 1873 година ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник „Будилник“. В него излизат някои от известните му фейлетони, като „O, tempora! O, mores!“ и „Това ви чака!“, както и стихотворенията „Защо не съм...?“, „Гергьовден“ и „Патриот“. През втората половина на 1873 година Христо Ботев публикува в „Независимост“ някои от най-известните си стихотворения: „Хаджи Димитър“ (на 11 август, по повод петата годишнина от смъртта на Хаджи Димитър), „В механата“, „Моята молитва“ и „Зададе се облак тъмен“.
След ноември 1873 година Ботев не издава нова поезия в продължение на близо две години. През пролетта на 1874 година получава работа като учител в българското училище в Букурещ. То се помещава в част от жилището на местния български епископ Панарет Рашев и Ботев отива да живее там, напускайки печатницата на Каравелов. Там той се запознава с бъдещата си съпруга Венета Везирева, племенница на епископа. През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет, който през декември започва издаването на вестник "Знаме", а за да му отдели пълното си внимание Ботев напуска работата си като учител. През юни 1875 година Ботев успява да купи своя печатница, като получава финансова помощ от Венета Везирева, която през юли става негова съпруга. На 12 август 1875 година е проведено заседание на БРЦК, на който Ботев вече е подпредседател и е взето решение за организиране на въстание в българските земи в най-кратки срокове. Ботев се заема с набирането на средства, но обвинен в присвояване, напуска БРЦК, като и след това поддържа контакти с някои революционни дейци. На 13 април 1876 година се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета - Иванка. Само седмица по-късно той заминава за Кишинев и Одеса, за да търси доброволци за чета, с която да премине в България в средата на май. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя последен вестник „Нова България“. Планът на четата е да премине в България като отвлече кораб.
На 16 май Ботев се качва заедно с част от четата си на австро-унгарския кораб „Радецки“, още четници се качват от пристанища, на които корабът спира. Според някои сведения, сутринта на 17 май Ботев получава в Оряхово писмо от главния апостол на Врачански окръг Стоян Заимов, според което прехвърлянето на четата в България след разгрома на въстанието в Панагюрско е безсмислено и тя трябва да продължи към Сърбия, но Ботев отказва да се съобрази с тези указания. По обяд на същия ден той принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре на десния бряг на реката край село Козлодуй, където четниците слизат от кораба. От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Враца, центъра на революционния окръг, минавайки през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата влиза в спорадични престрелки с местни черкези, но без съществени последствия. Едва в ранната сутрин на 18 май край село Баница, на около 20 километра от Враца, четата влиза в по-сериозно сражение с голяма група черкези, след което се оттегля на височината Милин камък. През целия ден на 18 май Ботевата чета се отбранява на Милин камък от около 200 – 300 черкези и друг башибозук. Четниците се надяват на помощ от Враца, където очакват да започне въстание, но така и не я получават. Вместо това към Милин камък са изпратени части на редовната османска армия и около 30 от четниците са убити или ранени. Останалите използват нощта, за да се оттеглят на юг към Врачанската планина. На 19 май във Враца са въведени значителни османски войски и възможността за въстание в града е пресечена, а Ботевата чета се насочва към вътрешността на Стара планина. Към полунощ срещу 20 май четата достига местността Вола, където се установява, за да пренощува, но скоро е открита от черкези и башибозук и започва сражение, към което по-късно се присъединява и редовна османска войска с две оръдия. То продължава през целия ден, като четата претърпява тежки загуби и остава почти без муниции. Вечерта на 20 май, след като сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Точното място на смъртта и въпросът за убиеца на Ботев са предмет на продължителни спорове и предизвикват различни теории и до днес. След смъртта на Ботев, тялото му е оставено непогребано, а след откриването му на следващия ден, главата му е отрязана от османците и е изложена на площада във Враца, който днес носи неговото име.